Чтение онлайн

ЖАНРЫ

Махалото на Фуко
Шрифт:

Разбрах. Убеждението, че няма нищо за разбиране, то трябваше да бъде моето душевно спокойствие, моето тържество. Но аз съм тук, аз, който всичко съм разбрал, и Те ме търсят, смятайки, че притежавам откровението, към което тези глупци са се устремили. Не е достатъчно да си разбрал, ако другите не искат да те чуят и продължават да питат. Те ме търсят. Навярно са открили следите ми в Париж, вече знаят, че съм тук, продължават да си искат Картата и колкото и да им повтарям, че никакви карти не съществуват, ще си я искат винаги. Прав е бил Белбо: „Върви на майната си, глупако, какво искаш? Да ме убиеш? Не ме разсмивай. И да ме убиеш, пак няма да ти кажа, че не съществува никаква Карта. Който сам не се изхитри да загрее…“

Мъчно ми е, че повече няма да видя Лия и детето, Нещото, Джулио, моето Философско Камъче. Но камъните сами оцеляват. Може би синът ми сега изживява своя велик Случай. Намерил е една топка, една мравка, едно стръкче трева и в бездната му съзира рая. И той ще узнае истината твърде късно. Дано бъде добър и добре е, че използува така своя ден.

По дяволите. Все пак боли. Търпение; като умра, ще го забравя.

Вече е късна нощ. А тръгнах от Париж сутринта и оставих там сума следи. Вече са отгатнали къде съм. След малко ще пристигнат. Бих искал да напиша всичко, което си мислих през този следобед. Но ако Те го прочетат, ще извлекат от него още някаква завъртяна теория и ще се мъчат цяла вечност да разгадаят тайното послание, скрито зад тази моя история. Не е възможно, ще си кажат, този човек да ни е разправил всичко това, за да ни опише само как се е пошегувал с нас. Не, може той да не го е знаел, но Висшето Същество ни е изпратило послание чрез неговото незнание.

Но дали ще съм го написал, или не, е все едно. Те ще търсят друг смисъл и в мълчанието ми. Устроени са така. Слепи за Откровението. Малхут си е Малхут, и толкова.

Но върви им разправяй. Не вярват.

Затова по-добре да стоя тук, да ги чакам и да гледам хълма.

Толкова е хубав.

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault, 1988

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2008-09-07 15:09:13

Поделиться с друзьями: