Чтение онлайн

— Радвам се, че не правиш опит да обидиш моята интелигентност, като отречеш.

— Защо трябва да отричам любовта си? — Тя се изправи в цял ръст, вече наистина ядосана.

— Станала си моряшка курва — каза Гай. — След като получи онова, което криеш между краката си, той ще ти се надсмее и ще отплава, както постъпи със сестра ти.

— Когато отплава, аз ще бъда на борда.

— Аз съм твой попечител, а ти си само на осемнадесет. Никъде няма да ходиш, без мое съгласие!

— Тръгвам с Том и ти не можеш да ме спреш по никакъв начин.

— Ще видим! — Гай се изправи. — Няма да излизаш от стаите си, докато „Лястовицата“ напусне Занзибар!

— Не можеш да се отнасяш с мен като със затворничка.

— Напротив, мога! Пред вратата ти ще има пазач, а също и при портите. Вече съм се разпоредил. А сега, върви в стаята си! Ще заповядам да ти донесат вечерята там.

Том бе така потънал в грижи около подготовката на „Лястовицата“ за предстоящото плаване, че почти не обърна внимание на европейския кораб, който се домъкна в пристанището след залез-слънце. Даже и в оскъдната вечерна светлина се виждаше, че е силно пострадал от бури. Беше сезонът на циклоните в Индийския океан и вероятно корабът се бе натъкнал на едно от тези дяволски изчадия. На кърмата пишеше „Апостол“, а на мачтата му се развяваше парцалив флаг на Компанията. Щом хвърли котва, Том изпрати Люк Джарвис за новини.

Люк се върна след час и влезе в капитанската каюта, където Том се бе заел с корабния дневник.

— Пристигат от Бомбай с товар чай и платове. Попаднали в буря. Възнамеряват да извършат ремонт тук, преди да продължат.

— Новини?

— Повечето са остарели — напуснали са пристана на Компанията преди много месеци. Войната с французите се развивала добре. Уилям ги пердашел здравата. Добър боец е нашият Уили!

— Отлични новини! — Том скочи. — Съобщи на екипажа и нека всеки удари по една яка глътка за здравето на крал Уили!

Онова, което Том не можеше да знае беше, че освен новини за войната, „Апостол“ носеше и един пакет писма и документи, запечатан в насмолено платно, от губернатора на Бомбай за консула на Негово Величество в Занзибар. Капитанът изпрати пакета на другата сутрин и Гай Кортни го разпечата на обедната трапеза на верандата. Керълайн бе седнала срещу него, а Сара беше все още под ключ в покоите си.

— Има лично писмо от баща ти — каза Гай, като взе един сгънат лист сред купчината запечатани писма и документи.

— Адресирано е до мен — каза Керълайн, докато той чупеше печата и започваше да го чете.

— Аз съм ти съпруг! — възрази самодоволно Гай.

Изведнъж лицето му се промени, а листът затрепери в ръката му.

— Господи! Това е вече много!

— Какво е станало? — Керълайн отпусна сребърната лъжица. Трябва да е нещо изключително важно, за да се отрази по такъв начин на мъжа й. Гай се гордееше със самообладанието си.

Той се бе вторачил в писмото и постепенно смайването му прерастваше в ликуване.

— Пипнах го!

— Кого? Какво е станало?

— Том! Той е убиец. Господи! Сега ще си плати на бесилото. Убил е милия ни брат Уилям. Издадена е заповед за задържането му. Смятам да изпълня дълга си. С най-голямо удоволствие ще помогна да си получи заслуженото. — Гай скочи на крака, като събори чайника. Той се разби на плочите, но консулът дори не го погледна.

— Къде отиваш, Гай? — Керълайн се изправи, побеляла като платно. Краката й трепереха.

— При султана — отвърна той и викна към слугите: — Кажете на Асам да оседлае сивия! И по-бързо! — Обърна се към Керълайн и удари юмрук в дланта си. — Най-после! Толкова време чакам този миг. Ще поискам от султана войници от гвардията му. След главоболията, които му създаде Том, трябва да е сговорчив. Ще арестуваме мастър Томас и ще конфискуваме „Лястовицата“. Като я продадем, ще получим поне две хиляди лири. Заслужавам награда за изправянето на опасен престъпник на подсъдимата скамейка. — Засмя се победоносно. — Мастър Томас ще получи безплатен билет за „Апостол“. Само че, ще пътува окован.

— Гай, той ти е брат! Не можеш да постъпиш така с него! — Керълайн бе поразена.

— Били също беше брат на Том, но свинята го пронизала най-хладнокръвно. Сега ще плати скъпо за цялото си безочие!

Керълайн изтича до него и се вкопчи в ръкава му.

— Недей, Гай! Не го прави!

— Ах, така ли! — Нахвърли се върху й с потъмняло и сякаш подпухнало от гняв лице. — Молиш се за него! Още го обичаш, нали? Готова си начаса да запретнеш поли и да навириш крака под него като мръсна малка пачавра, каквато си.

— Не е вярно!

— С радост би приела да ти насади още едно копеле в корема. — Удари я през лицето. Керълайн политна назад към ниската ограда на верандата. — Е, любовникът ти няма да има възможност да прави други копелета. — Отдалечи се през терасата, като викаше за коня си.

Керълайн се отпусна тежко край парапета, притиснала длан към яркочервените следи на бузата си, докато чу копитата на коня, поел в галоп към пристанището и крепостта. Тогава се изправи.

Когато Гай й съобщи за връзката между Том и по-малката й сестра, тя бе ужасена и разкъсана от ревност. А снощи отиде в стаята на Сара и прекара два часа при нея. Постепенно разбра, колко дълбоко е влюбена. Отдавна знаеше, че собствените й чувства към Том са безнадеждни, и макар с голяма болка, целуна сестра си и обеща, че ще им помогне да избягат.

— Трябва да ги предупредя — прошепна тя, — а времето не стига.

Взе от шкафа един поднос, отрупа го с храна за Сара и тръгна през верандата, покрай детската стая със спящия Кристофър, до последната врата. Един от пазачите на Гай клечеше там, полузадрямал в следобедна жега, положил мускета си в скута. Като я видя, арабинът скочи на крака.

— Селям алейкум, господарке! — каза той с поклон. — Господарят нареди строго, никой да не минава през тая врата, нито навътре, нито навън.

— Нося храна за госпожицата, моята сестра — заяви властно Керълайн. — Дръпни се от пътя ми!

Пазачът се поколеба. Разпорежданията не предвиждаха такъв случай. После се поклони още един път.

— Аз съм само прах под краката Ви — каза той, измъкна от гънките на робата голям железен ключ и го превъртя в бравата. Керълайн се шмугна покрай него и щом влезе, остави подноса на най-близката маса. Хукна към спалнята на сестра си.

— Сара, къде си?

Сестра й лежеше под мрежа против комари, подобна на палатка. Покрита беше с лек чаршаф и приличаше на заспала, но щом чу гласа на Керълайн, отметна завивката и скочи от леглото напълно облечена и с тежки ботуши на крака.

— Керълайн! Така се радвам да те видя. Не исках да си тръгна, преди да съм ти казала сбогом.

Керълайн я гледаше втренчено и Сара изтича да я прегърне.

— Тръгвам с Том. Той ме чака на брега под стария манастир и вече закъснявам.

— Как ще се промъкнеш покрай пазачите на Гай? — попита сестра й.

Сара бръкна под полата си и измъкна пистолетите за дуел.

— Ще застрелям всеки, който се опита да ме спре.

— Чуй ме, Сара! Пристигнало е писмо от татко. Том е обвинен в убийството на по-големия си брат и има заповед за арестуването му.