Чтение онлайн

— Слушам, капитане! — Големият Дениъл въведе хората си и те наобиколиха консула в леглото.

— Аз съм болен! — ломотеше Грей.

— Разполагаме с най-добрия лек за всяка твоя болка — успокои го Големият Дениъл. Претърколи консула по корем и върза ръцете му отзад с тънко въженце. Хората му вдигнаха тежкото тяло от леглото и го завлякоха до прозореца. Аболи беше готов с примката и му я нахлузи на шията. Обърнаха го към Хал. Трябваше да го подкрепят, защото чудовищно подутите крака отказваха да го държат.

— Сигурно ще Ви е приятно да се запознаете с обстоятелството, че съучастникът Ви Мусалим бин Янгири, известен още с прозвището Ал Ауф, успя да се измъкне от заложения за него капан. — Хал приседна на крайчеца на леглото. — Изчезна в морето. Ще трябва да приемем, че се е пъхнал обратно в леговището си, за да ближе раните, които успях да му нанеса.

— Нищо не знам по тоя въпрос. — Грей висеше в ръцете на моряците и цял се тресеше от страх. — Трябва да ми повярвате, сър Хенри.

Хал продължи, сякаш не го бе чул:

— Моят проблем се усложнява допълнително от факта, че Ал Ауф отвлече най-малкия ми син. За Вас е ясно, убеден съм в това, че ще направя всичко възможно, да спася моето момче. От друга страна ми се струва, че именно Вие знаете, къде мога да го намеря. — Протегна ръка и опря връхчето на сабята в гърлото на Грей. — Пуснете го да застане на двата си крака — нареди той и моряците отстъпиха встрани.

— Умолявам Ви, сър Хенри! — Грей се олюляваше в рамката на прозореца. — Аз съм един стар човек.

— И отвратителен при това — съгласи се Хал и притисна по-силно сабята. Светла капка кръв просълзи от наранената кожа и обагри върха на острието от Толедо. — Къде да търся Ал Ауф? И моя син?

Шуртене и плисък се дочу изпод халата на Грей. Пикнята му с цвят на дъвкан тютюн се застича по издутите крака в малка локвичка. В стаята се разнесе остра сладникава смрад, но Хал дори не мигна.

— Къде да търся сина си? — повтори той.

— Цветето на морето! — изпищя Грей. — Flor de la Mar, старата португалска крепост на острова. Това е леговището на Ал Ауф.

— Налага се да изтъкна пред Вас, сър, обстоятелството, че именно тази Ви информираност потвърждава, извън всяко съмнение, вашата вина.

Бавно започна да изпъва ръката си към гърлото на Грей. Консулът се опита да компенсира натиска, като изви гръб назад. Стъпалата се плъзгаха в собствената му мръсотия, той отстъпи върху прозоречната дъска и се залюля. Нададе отчаян вопъл и рухна назад. Въжето изсъска подире му и се изпъна с плющене над дъската, под огромната тежест на консула.

Хал поведе хората си надолу към двора. Там спря, за да погледне подутото тяло, кротко виснало на края на въжето. Грей се полюляваше над фонтана с рибки. Хал измъкна изпод наметалото си, приготвен предната вечер пергамент и го подаде на Аболи.

— Окачи му го на врата!

Аболи скочи върху парапета на фонтана, протегна се и нахлузи канапа през главата на Грей. Пергаментът увисна на гърдите му. Прокламацията на Хал бе написана на английски и арабски.

Том бе застанал до баща си и четеше на глас арабския текст на прокламацията. Когато стигна до края, каза:

— Подписана е с Ел Тазар. Това означава Баракудата. Защо?

— Така ме нарекоха мюсюлманите, когато за пръв път се появих из тия води. — Хал погледна сина си. Отново го прониза тежката мисъл, че един толкова млад човек като Том, трябва да става свидетел на такива зловещи сцени. После си каза, че Том е вече на седемнадесет и сам е убил не един човек със сабя и огнестрелно оръжие. Той не беше дете, а призванието и подготовката му предполагаха именно такива невесели занимания.

— Работата ни тук е приключена — спокойно каза Хал. — Назад към кораба! — Обърна се към високата резбована порта и Големият Дениъл даде знак на пазачите й. Те отвориха.

Старата вещица, която ги бе посрещнала и посочила пътя към къщата, сега стоеше на прага. Улицата зад гърба й беше пълна с въоръжени мъже. Имаше поне дузина с кремъклийки и ятагани — страховита банда главорези, които напираха към разтворените порти.

— Вижте какво са направили неверниците на господаря ни — зави старицата, като забеляза висналото на въжето тяло. — Убийство! — Тя зина с беззъбата си уста и нададе пискливия проточен вопъл, с който арабските жени довеждат мъжете си до зверски гняв.

— Ал-ла-а-х акбар! — ревна предводителят на сганта. — Бог е велик! — Вдигна дългата кремъклийка до рамо и стреля в групата английски моряци. Куршумът попадна право в лицето на един от тях, изби повечето зъби, направи челюстите на парчета и се вряза навътре в черепа. Той се строполи безмълвно, а Хал пристъпи напред с един от пистолетите си в лявата ръка.

Първият изстрел уцели водача в дясното око. Очната ябълка се пръсна и проточи като желе по бузата, откривайки празна дупка. Докато се свличаше на земята, Хал стреля във втория, показал се зад гърба на главатаря си. Уцели го точно в средата на челото. Убитият падна възнак, като събори още един от бандата.

— Дръжте ги, момчета! — викна Хал и моряците му се изсипаха през портата като един.

— „Серафим“! — нададоха те бойния си вик и пристъпиха срещу главорезите. В гъстата тълпа никой не беше в състояние да вдигне дългата кремъклийка и всички отстъпиха пред лъскавите остриета на сабите. Още трима паднаха и хората на Хал вече можеха да се развихрят в по-широкото пространство на улицата.

Капитанът държеше втория си неизползван пистолет в ръка, но пазеше куршумите и съсече още един изпречил се на пътя му арабин. Огледа се за Том и го съзря на крачка зад себе си. В тоя кратък миг видя, че сабята му е вдигната високо над главата, а върхът й е обагрен в кръв. И той бе нанесъл успешен удар.

— Добро момче — изръмжа бащата. — Дръж се близо до мен! — Втурна се срещу останалите араби. Те бяха станали свидетели на случилото се с другарите им от първата редица. Сега се видяха изправени срещу свирепите бели лица, напиращи в плътен строй. Пръснаха се и побягнаха по улицата.

— Остави ги! — викна Хал към Том с остър глас. — Назад към лодката!

— Ами стария Боби? — попита Големият Дениъл и кимна към убития моряк отзад. Лежеше сред труповете на избитите араби.

— Вземете го! — нареди Хал. Не беше хубаво хората да видят, че техен другар е изоставен на бойното поле. Трябваше да са сигурни, че живи или мъртви, няма да бъдат изоставени от своя капитан. — Щом излезем в открито море, ще му устроим човешко погребение.