Ново преселение
Шрифт:
Честните клисурци, като се освободиха, дойдоха пак при мене. Аз се готвех да стана.
— Не, чакайте и ние да ви почерпим… Ние, като тракийци… Много ми стана драго… Донес, Йовке, пак от старото, и за тебе си вземи една чаша!
Ние се чукахме приятелски и пихме.
— Сега, слава богу, добре сте? — попитах аз.
— Нека да кажем „добре“, господине. Ами голички сме още. Нали знаеш? „Камък, дето се търкаля, мъх не хваща.“
— Откога сте отворили кръчмата?
— Има една година и къщичката тучка е моя. Аз най-напред бях в София, бях си купил след три години трудене една турска къщурка при Шарения мост, но прекараха линията през нея, та я взеха за улица и тогава още едно преселение тука.
Нягул и Нягулица се изсмяха.
— Това е вече последното, слава богу — забелязах аз, като си вземах шапката.
— И аз тъй съм рекъл: оттука крак няма да местя вече, светът да се преобърне. Заповядай…
И Нягул наля пак чашите.
— Ти, Нягуле, голям залък лапни, голяма дума не казвай! — отзова се булка Нягулица засмяна; па се извърна към мене и каза шеговито: — Последното наше преселение, господине, ще бъде на Орландовци 1 само там сме сигурни.
1
Новите софийски гробища са на землището на село Орландовци. Софиянци, когато се шегуват, само с това име ги означават.
— И то не се знае — забележи Нягул; — ако има второ пришествие, и оттам ще се изселяме.
Информация за текста
Източник: []
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00