Чтение онлайн

— Отиваме в събота — обяви Шон, отговаряйки на безмълвния въпрос в очите на партньорката си. — Разбира се, ако преди това не получим нова информация.

— Например от следващия секретен полет? — попита Мишел.

Той кимна.

— Не знам дали обърна внимание на онази карта в офиса на Саут Фрийман, но…

— Пистата е отвъд горичката, в която са открили тялото на Мънк — бързо го прекъсна Мишел. — Което означава, че ще останем да наблюдаваме кацането.

— Би било интересно да видим кой слиза от самолета или какво разтоварват от него — кимна Шон.

— Стига вече! — повиши глас Хорейшо. — Прекрасно знаете, че няма да ви позволя!

— В такъв случай предложи друга идея да се доберем до истината — обърна се да го погледне Шон. — Нали нея търсиш, когато разговаряш с Мишел и Виджи?

— Това е различно.

— За мен е все същото. Убити са трима души, а инстинктът ми сочи, че Кемп Пиъри има пръст в тази работа. И по мен стреляха оттам! Не мога да си затворя очите.

— Обърни се към властите.

Шон се засмя.

— Шерифът Хейс вероятно ще получи инфаркт, ако чуе какво сме намислили. А специален агент Вентрис просто ще ме гръмне и ще заяви, че се дължи на небрежно боравене с оръжието. Разказах на Хейс за вечерята ми с Валъри и сблъсъка с Вентрис, но това е всичко. Споделих плановете си с теб, защото ти вярвам. Никога не бих направил нещо, с което да те прецакам.

— Хей, за какво говориш? — объркано попита Хорейшо.

— Ако ни пипнат, ченгетата със сигурност ще започнат да се оглеждат за съучастници. Тоест ще стигнат до теб. Сега е моментът да решиш дали не е време да се качиш на тоя мотор и да отпрашиш към дома. Мишел и аз ще се закълнем, че не знаеш нищо.

Хорейшо бавно опря гръб на джипа.

— Признавам, че малцина от познатите ми престъпници са проявявали такава загриженост — заяви той.

— А ако все пак успеем и се приберем у дома, Мишел пак ще бъде на твое разположение — рече Шон, хвърли кос поглед на партньорката си и добави: — Разбира се, ако тя желае.

Мишел запази мълчание.

— А ако остана? — попита Хорейшо.

— Ако не ни пипнат, няма да е проблем. Но ако стане обратното, ченгетата положително ще започнат да душат наоколо. Не мога да гарантирам, че няма да се превърнеш в мишена.

— Ако ви хванат, мога да бъда в помощ на адвокатите, които ще пледират за невменяемостта ви — намусено отвърна Хорейшо.

— Е, винаги е добре да имаме избор, нали? — усмихна се Шон.

— Нима не си даваш сметка, че рискувате да ви убият? — втренчи се в него Хорейшо.

— Какво толкова? — сви рамене Шон. — Правили сме го през по-голямата част от съзнателния си живот.

— След известно време всичко се превръща във въпрос на инстинкт — добави Мишел.

Хорейшо забеляза погледите, които двамата си размениха. Бяха погледи на хора, за които рискът е неразделна част от работата.

— Виджи знае нещо — въздъхна той. — Ако разгадаем какво се крие зад „кодове и кръв“, може би ще си изясним нещата, без да рискувате живота си зад проклетата ограда.

— Добрият следовател е длъжен да провери всички следи, защото повечето от тях се оказват фалшиви. Нашата работа прилича малко на кръстословица. Човек трябва да я реши изцяло, за да стигне до верния отговор. Но в момента вниманието ми е насочено към територията отвъд реката.

— Междувременно аз бих могла да проверя Чамп — предложи Мишел.

— А аз ще поговоря с Алиша — добави Шон.

— Каква е метеорологичната прогноза за събота вечер? — погледна го тя.

— Хладно и облачно.

— Имаме достатъчно време да се подготвим. Ще ни трябва специално оборудване.

— Вече го изисках — каза Шон.

— И Джоун не ти зададе никакви въпроси?

— Не се обърнах към нея, защото й нямам доверие за такива неща.

— Изобщо не искам да ви слушам! — простена Хорейшо и покри ушите си с длани. — Вече ме направихте свой съучастник!

— Не се тревожи. Нали ти казах, че няма да те издадем, ако случайно ни хванат? — По лицето на Шон се разля широка усмивка. — Освен ако онези отвъд реката не ни предложат изгодна цена за задника ти!

— Не знам с какво съм заслужил приятели като теб! — тежко въздъхна Хорейшо.

— Трябва ни някакъв напредък по отношение на Виджи, приятелю — стана сериозен Шон. — Кодове и кръв. Ти си абсолютно прав, че това означава нещо важно.

— Ще проведа още един сеанс с нея — каза Хорейшо.

— Нека опитам аз — намеси се Мишел. — Мисля, че успях да постигна известна близост.

— Каза ли ти, че те харесва? — полюбопитства Хорейшо.

— Да. Но преди това подчерта, че не харесва теб!

— Не мога да не отбележа удоволствието, с което ми съобщаваш този факт — каза психоаналитикът.

— Нещо друго ми се струва доста странно — обади се Шон. — Жилището на Райвест е на централната алея, но никой не е видял появата или оттеглянето на евентуалния му убиец.

— Сигурен ли си, че твоят приятел шерифът е разпитал когото трябва? — попита го Хорейшо.

— Надявам се, че е така. Но може и да греша. Може би ние трябваше да издирим евентуалните свидетели.

— А аз какво да правя, докато вие се подготвяте за самоубийство?

— Това означава ли, че… — започна Шон, но Хорейшо го спря с ръка.

— Да, означава, че оставам. Вероятно съм точно толкова откачен, колкото сте и вие. Единствената ми утеха е, че като ни заключат в онази голяма къща, ще разполагаме с много свободно време за сеанси. Предлагам да ми възложиш някаква задача, преди да съм се осъзнал. В противен случай ще скоча на любимия си харли и ще избягам накрай света — далеч от откачалки като вас!

— Можеш да поговориш с един човек на име Саут Фрийман, който живее в Арч, Вирджиния. Издава тамошния вестник и е един от най-добрите познавачи на местната история. Кажи му, че аз те пращам. Опитай се да измъкнеш максимално количество полезна информация за региона.

Хорейшо тръгна към мотоциклета си. Преди да потегли, той се обърна и прошепна на Мишел:

— Какво реши за хипнозата?

— Нека се разберем така: ако се върна жива и здрава от предстоящата мисия, ще ти позволя да ме хипнотизираш.