Чтение онлайн

Изскочих на повърхността толкова мощно, че се издигнах над водата чак до кръста, завъртях се във въздуха и се хванах със здравата си ръка за борда на лодката. Изхвърлих напред тялото си с всички сили и се свих на две, поставяйки крака под брадичката.

В същия миг свирепата бяла акула нападна, изскачайки над повърхността, и водата около мен изригна като вулкан. Усетих твърдата грапава кожа да се отрива в крачолите на костюма ми, докато акулата прелиташе край мен, а после се блъсна с оглушителен трясък в корпуса на лодката.

Зърнах втрещените лица на Чъби и Анджело, когато лодката се наклони и започна да се люлее бясно. Невероятните ми акробатически изпълнения бяха подвели акулата, тя бе се разминала с краката ми и бе налетяла на лодката.

С още едно отчаяно ритане и надигане успях да се прехвърля през борда и се стоварих върху дъното на лодката. Докато се премятах през борда, акулата отново се блъсна в корпуса на лодката, разминавайки се пак на сантиметри с мен.

Лежах и вдишвах дълбоко въздух в присвиващите се от остра болка дробове. Едрите сладостни глътки въздух ме опияняваха и замайваха главата ми, сякаш пиех силно вино. Чъби крещеше към мен:

— Къде е мис Шери? Оня разбойник с вирнатата опашка да не е хванал мис Шери?

Обърнах се по гръб, пръхтейки и давейки се със скъпоценния въздух.

— Резервните „дробове“ — задъхвах се аз. — Шери ме чака долу. Трябва й въздух.

Чъби се хвърли към носа и дръпна платнището, под което държахме резервните водолазни апарати. Когато положението стане напечено, са нужни хора точно като Чъби.

— Анджело — изрева той, — дай ония проклети таблетки. — Имаше предвид пакетчето с прах против акули, направен от меден ацетат във вид на таблетки, които бях поръчал от някакъв американски каталог за спортни стоки и към които Чъби бе изразил силното си недоверие с обичайното за него смръщено лице. — Хайде да видим дали тия модерни измишльотини ще свършат някаква работа.

Дишал бях достатъчно, за да се надигна от дъното на лодката и да кажа на Чъби:

— Здравата сме я закъсали. В дълбокото е пълно с акули и има две наистина опасни мръсници от ония, с големите опашки. Тая, дето ме гонеше, е едната от тях.

Чъби мръщеше вежди, докато завиваше клапаните за вдишване върху резервните апарати.

— Ти направо отдолу ли идваш, Хари?

— Оставих бутилките си на Шери — кимнах аз. — Тя ме чака долу.

— Но да не вземеш да се схванеш, а, Хари? — погледна ме той и усетих по очите му, че е разтревожен.

— Да — кимнах аз, докато се примъквах към сандъчето с принадлежности и отварях капака. — Трябва бързо да сляза долу. Трябва бързо да увелича налягането, преди кръвта ми да е забълбукала.

Измъкнах патрондаша с взривни заряди за харпуна. Те бяха дванайсет, но докато привързвах патрондаша към бедрото си, ми се щеше да са повече. Всеки заряд имаше нарез, за да може да се навие върху острието на десетфутовия харпун. Експлозивът му беше същият като на дванайсеткалибров гранатомет и можех да го изстрелвам със спусъка на харпуна. С него можеше да се убие акула.

Чъби надяна на гърба ми единия от водолазните апарати и закопча коланите, а Анджело коленичи пред мен, за да привърже около глезените ми надупчените пластмасови паласки с праха против акули.

— Ще ми трябва друг колан с тежести — рекох аз, — а пък и загубих единия плавник. Резервният чифт е в… — но не можах да довърша думите си. Лакътят на болната ми ръка се сви от остра изгаряща болка. Тя беше толкова жестока, че изстенах на глас, а ръката ми се прегъна като острието на сгъваемо ножче. Ставата ми се сви конвулсивно, тъй като отделените от кръвта ми газове действаха на нервите и сухожилията.

— Но той се схваща — изръмжа Чъби. — Пресвета Дево, та той се схваща — хвърли се към моторите и даде пълен ход, за да ме откара по-близо До рифа. — Давай бързо, Анджело — ревеше Чъби, — трябва да го пуснем веднага във водата.

Усетих отново жестоката парализираща болка, но сега тя беше в десния ми крак. Коляното ми се подви и аз изхленчих като дете. Анджело ми надяна колана и нахлузи плавника на изтръпналото ми стъпало.

Чъби изключи моторите, щом стигнахме до подветрената страна на рифа, а после се примъкна към седалката, където се превивах от болки. Надвеси се над мен, за да напъха в устата ми шнорхела и да отвие клапаните на кислородните бутилки.

— Всичко наред ли е? — попита той, а аз всмукнах въздух от апарата и му кимнах.

Чъби се надвеси над борда и надникна надолу във водата.

— Чудесно — изсумтя той, — разбойниците с вирнатите опашки са се разкарали нанякъде.

Повдигна ме като дете, защото не можех да движа нито ръката си, нито пък крака, и ме пусна във водата между лодката и рифа.

Анджело закачи на колана ми втория апарат за Шери, а после ми подаде десетфутовия харпун. Молех се горещо да не изпусна оръжието.

— Тръгвай да доведеш мис Шери — нареди ми Чъби, а аз се обърнах несръчно, ритайки с един крак, гмурнах се и поех надолу.

Въпреки неотслабващите болки първата ми грижа бе да потърся вероломните плъзгащи се сенки на убийците с бели кореми. Зърнах едната от тях, но тя бе доста надълбоко сред стадото от тъпчещи се по-дребни акули албакор. Следвайки прикритието на рифа, ритах и се гърчех към дълбокото като някакъв осакатен воден бръмбар. На трийсет фута под повърхността болките започнаха да изчезват. В резултат на повишеното налягане под водата газовите мехурчета в кръвта ми намаляха, крайниците ми се раздвижиха и вече можех да ги използвам.

Спусках се по-бързо, благодарейки на Бога за облекчението. Чувствах се изпълнен с нови сили и смелост, от които предишното ми отчаяние постепенно изчезваше. Имах въздух и оръжие. Вече можех да се бия.

Бях стигнал дълбочина от деветдесет фута и виждах ясно дъното. Успях да зърна надигащите се от мрачно сините дълбини въздушни мехурчета, изпускани от Шери, и гледката ме зарадва. Тя все още дишаше и аз й носех напълно зареден нов апарат. Само трябваше да стигна до нея.

Докато се спусках край тъмната скала, една от дебелите грозни акули албакор ме видя и се насочи към мен. Макар и натъпкана вече с храна, лакомията й нямаше край. Приближи се към мен, хилейки се ужасно и пляскайки с широката си опашка.

Дръпнах се назад и увиснах във водата с лице към нея, опирайки гръб в скалата. Стисках харпуна с гранатата, насочен към нея, и докато ритах леко с крака, приготвяйки се за стрелба, около мен започна да се образува светлосиня мъгла от праха против акули, който се точеше на тънки струйки.

Акулата се приближаваше и аз се готвех да я уцеля право в муцуната, но щом мътилката от синия химикал обви главата и хрилете й, тя се дръпна встрани, пляскайки с опашка от болка и изненада. Медният ацетат пареше на очите и хрилете на акулата и тя бързо се оттегли.