Чтение онлайн

Сим се облегна на стола си.

— Ти ме плашиш — призна той и поклати глава. — Добре, печелиш.

Уилем кимна и също се отпусна.

— Значи твоят Алар е по-силен от техните два, взети заедно? — погледна ме Дена.

— Вероятно не — милостиво отвърнах аз. — Ако бяха тренирали заедно, може би щяха да ме победят.

Очите й обходиха разпръснатите монети.

— Значи това е? — попита тя, като гласът й прозвуча леко разочаровано. — Всичко се свежда до обмяна на енергия?

— Има и други изкуства — отвърнах аз. — Например Сим се занимава с алхимия.

— Докато аз — намеси се Уилем — съм се съсредоточил в това просто да бъда красив.

Дена ни погледна и очите й станаха сериозни.

— Има ли магия, която просто… — Тя леко размърда пръстите на ръцете си. — Някак си да пренаписва нещата?

— Има сигалдрия — отвърнах аз — като звънчето в стаята ти. Тя е нещо като постоянна симпатия.

— Но пак е обмяна, нали? — попита тя. — Просто енергия?

Кимнах в отговор.

Дена изглеждаше смутена, когато попита:

— Какво бихте казали, ако някой ви сподели, че му е известна магия, която прави повече от това? Магия, при която просто написваш нещата и каквото напишеш, се превръща в истина? — Тя нервно сведе поглед и започна да рисува с пръст по масата. — Тогава, ако някой види написаното, дори и да не може да го прочете, за него то се превръща в истина. Той започва да мисли за определени неща или да действа по определен начин, в зависимост от написаното. — Отново вдигна поглед към нас, а изражението й беше странна смесица от любопитство, надежда и несигурност.

Тримата се спогледахме. Уилем сви рамене.

— Звучи далеч по-лесно от алхимията — отвърна той. — По-скоро бих се занимавал с това, отколкото да прекарам цял ден с принципите за премахване на обвързването.

— Звучи като магията от приказките — казах аз. — Като нещата от книгите, които не съществуват в действителност. Със сигурност никога не съм чувал за нещо подобно в Университета.

Дена отново сведе поглед към масата, където пръстите й все още рисуваха по дървото. Устните й бяха леко присвити, а погледът й — далечен.

Не бях сигурен дали е разочарована или просто замислена.

— Защо питаш? — рекох.

Дена вдигна поглед към мен и изражението й бързо бе заменено от кисела усмивка. Тя сви рамене в отговор на въпроса ми.

— Просто съм чувала за нещо такова — нехайно отвърна тя. — Мислех си, че звучи твърде добре, за да е истина.

Тя хвърли поглед през рамо.

— Изглежда издържах по-дълго от прекалено възторжения си ухажор — отбеляза тя.

Уил вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Имахме споразумение — припомни й той. — В него се споменаваше за пиене и женски тайни.

— Ще говоря с бармана, преди да си тръгна — отвърна тя, а очите й весело играеха. — Що се отнася до тайната. Зад вас седят две дами. Почти през цялата вечер ви хвърляха погледи. Онази, която е облечена в зелено, харесва Сим, а другата, с късата руса коса, изглежда, има слабост към сийлдишките мъже, които са съсредоточени в това да изглеждат красиви.

— Вече ги забелязахме — каза Уилем, без да се обръща. — За съжаление те са в компанията на млад модегански благородник.

— Благородникът по никакъв начин не е романтично обвързан с _тях_ — обясни Дена. — Докато дамите ви наблюдаваха, благородникът показа доста ясно, че предпочита червенокоси мъже. — Тя сложи собственически ръката си върху моята. — За негово съжаление обаче аз вече предявих правата си.

Сподавих желанието си да погледна към масата.

— Сериозно ли говориш? — попитах аз.

— Не се безпокойте — обърна се тя към Уил и Сим, — ще изпратя Деох да отвлече вниманието на модеганеца. Това ще ви осигури възможност за действие.

— Какво ще направи Деох? — засмя се Симон. — Ще жонглира ли?

Дена го изгледа осъдително.

— Какво? — оправда се Симон. — Какв… Деох не е достатъчно хитър.

Дена примигна.

— Двамата със Станчион са съсобственици на „Еолиан“ — каза тя. — Не знаеше ли това?

— Те притежават това място — натърти Сим, — а не са, нали се сещаш, _заедно_.

— Разбира се, че са — засмя се Дена.

— Но Деох непрекъснато е с жени — възрази Симон. — Той… той не може…

Дена го изгледа така, сякаш е бавноразвиващ се, след което погледна двама ни с Уил.

— Вие двамата знаехте, нали?

— Нямах никаква представа за това — сви рамене Уилем. — Но не съм много учуден, че той е „баша“. — Уил се поколеба и се намръщи. — Каква беше тукашната дума за мъж, който има връзки и с жени, и с мъже?

— Късметлия? — предложи Дена. — Отегчен? Който си служи еднакво добре и с двете ръце?

— Който харесва и двата пола — поправих я аз.

— Не върши работа — закачливо ме смъмри Дена. — Ако не наричаме нещата с впечатляващо звучащи наименования, никой няма да ни приеме на сериозно.

Сим примигна, очевидно неспособен да разбере за какво става дума.

— Виж сега — бавно започна Дена, все едно обясняваше на малко дете. — Всичко е просто енергия. И ние можем да я насочваме по различни начини. — На устните й разцъфна усмивка, сякаш току-що бе осъзнала какъв е най-подходящият начин да му обясни нещата. — Това е като да направиш ето така. — Тя започна енергично да разтрива бедрата си с ръце, имитирайки движението, което Сим бе направил преди малко. — Всичко е просто енергия.

Дотогава Уилем вече беше скрил лицето си с ръце, а раменете му се тресяха от беззвучен смях. Изражението на Симон бе все така недоверчиво и объркано, но сега вече беше и ядосан, а лицето му започна да се изчервява.

Изправих се на крака и хванах Дена за лакътя.

— Остави бедното момче на мира — казах аз и леко я побутнах към вратата. — Той е от Атур. Там са малко задръстени.

> 19.

> Благородници и крадци

Когато с Дена излязохме от „Еолиан“, беше късно вечерта и улиците бяха пусти. В далечината се чуваше музика от цигулка и глух тропот от конски подкови върху паветата.