Чтение онлайн

Мола го прекъсна с рязък жест.

— Защо просто не ми каза това? — попита ме раздразнено тя. — Всеки знае как Амброуз се държи с жените!

— Точно затова не ти казах — отвърнах аз. — Звучеше като много удобна лъжа. А и това никак не ти влиза в работата.

Изражението на лицето й стана непоколебимо.

— Звучиш доста нахакано за…

— Спрете! Просто спрете! — извика Уилем и стресна и двама ни. Той се обърна към Мола: — Когато Квоте дойде тук в безсъзнание, какво беше първото нещо, което направи?

— Проверих зениците му за следи от травма на главата — механично отговори Мола. — Какво общо има това, по дяволите?

— Погледни очите му сега — посочи ме Уилем.

Мола ме погледна.

— Тъмни са — отбеляза изненадано Мола. — Тъмнозелени, с цвят на бор.

— Недей да спориш с него, когато очите му потъмнеят така — продължи Уил. — От това няма да излезе нищо добро.

— Това е своеобразно предупреждение, подобно на звука, издаван от гърмящата змия — добави Сим.

— По-скоро като наежването на куче — поправи го Уилем. — Показва кога е готов да те захапе.

— Всички вие можете да вървите право в ада! — извиках аз. — Или ми дайте огледало, за да видя за какво говорите. Не ме интересува кой ще го направи.

Уил не ми обърна внимание.

— Нашият малък Квоте има много избухлив нрав, но след като мине малко време да се успокои, ще осъзнае истината. — Уилем ми хвърли пронизващ поглед. — Той не се ядоса, защото не му вярваш или защото подлъга Сим. Разстрои се, защото ти разбра на какви магарии е способен, за да впечатли жена. — Той ме погледна отново. — „Магарии“ ли беше правилната дума?

Поех си дълбоко дъх и след това го изпуснах.

— Горе-долу — признах аз.

— Избрах го, защото звучи като „магаре“ — обясни Уил.

— Знаех си, че и вие двамата участвате — каза Мола с извинителна нотка в гласа. — Тримата сте неразделни и това ме накара да стигна до съответните заключения. — Тя заобиколи леглото и огледа критично наранения ми лакът. — Кой от двама ви го заши?

— Аз — направи гримаса Сим. — Знам, че го оплесках.

— Това е доста меко казано — отбеляза Мола и го погледна крайно неодобрително. — Изглежда така, сякаш си се опитал да избродираш името си върху него, но непрекъснато си допускал грешки.

— Мисля, че се справи доста добре — намеси се Уил и я погледна в очите, — като се има предвид, че няма никаква подготовка и че помагаше на приятел при обстоятелства, които далеч не бяха идеални.

Мола се изчерви.

— Не исках да прозвучи така — побърза да каже тя. — Когато човек работи тук, лесно забравя, че не всеки… — Обърна се към Сим. — Съжалявам.

Той прокара ръка през пясъчнорусата си коса.

— Предполагам, че можеш да ми се реваншираш някой път — каза й и се ухили като малко момче. — Да речем утре следобед? Когато ще ми позволиш да те почерпя с обяд? — Той я погледна с надежда.

Мола вдигна очи към тавана и въздъхна с нещо средно между развеселеност и отчаяние.

— Добре.

— Нямам повече работа тук — заяви Уил с важен глас. — Тръгвам си. Мразя това място.

— Благодаря ти, Уил.

Той небрежно махна с ръка през рамо и затвори вратата след себе си.

* * *

Мола се съгласи да не споменава в доклада си за подозрителните ми рани и да се придържа към първоначалната си диагноза за топлинен удар. Махна конците на Сим, след това почисти мястото, заши го отново и превърза ръката ми. Не беше особено приятно, но знаех, че ще се излекувам по-бързо под опитните й грижи.

Накрая ме посъветва да пия повече вода, да поспя и ми предложи за в бъдеще да се въздържам от изтощителна физическа дейност в гореща стая на следващия ден, след като съм паднал от покрив.

> 22.

> Подхлъзване

Този семестър в часовете по „симпатия за експерти“ до момента Елкса Дал ни беше преподавал само теория. Колко светлина може да бъде произведена от десет таума постоянна топлина при използването на желязо? А при използването на базалт? А ако се използва човешка плът? Запаметявахме таблици с цифри и се учехме как да изчисляваме увеличаващи се квадрати, ъглов момент и сложно разграждане.

Казано накратко, неща, от които да ти се вцепени мозъкът.

Не ме разбирайте погрешно. Знаех, че това е много важна информация. Обвързванията, които бяхме показали на Дена, бяха прости. Но когато нещата станеха по-сложни, опитният симпатист трябваше да направи някои доста трудни изчисления.

Що се отнася до енергията, няма голяма разлика между това да запалиш една свещ и да я стопиш и превърнеш в локва лой. Единствената разлика е във фокусирането и контрола. Когато свещта стои пред теб, тези неща се постигат лесно. Просто гледаш втренчено фитила и спираш да наливаш енергия в него, когато видиш първото проблясване на пламъка. Но ако свещта е на половин километър разстояние или в друга стая, става експоненциално по-трудно да поддържаш фокусирането и контрола.

Освен това небрежният симпатист го очакват и по-лоши неща от разтопени свещи. Въпросът, който Дена бе задала в „Еолиан“, е от най-съществено значение: „Къде отива излишната енергия?“

Както беше обяснил Уил, част от нея отива във въздуха, част — в свързаните предмети, а остатъкът преминава в тялото на симпатиста. Техническият термин за това е „таумично пресищане“, но дори и Елкса Дал го наричаше „подхлъзване“.

Горе-долу веднъж на всяка година някой небрежен симпатист със силен Алар канализираше достатъчно енергия през лоша връзка, за да повиши внезапно температурата на тялото си и да обезумее от високите градуси. Дал ни сподели за екстремен случай, в който един студент бе успял сам да се опече отвътре навън.

Споменах на Манет за това в деня, след като Дал разказа тази история на курса ни. Очаквах да се присъедини към здравословния ми смях, но се оказа, че той всъщност вече е бил студент, когато това се е случило.

— Миришеше на печено свинско — мрачно отбеляза Манет. — Ужасно нещо. Почувствах се зле заради случилото се, но е трудно да съжалиш някой, който се е държал като пълен идиот. Малкото подхлъзване тук-там е почти незабележимо, но той трябва да бе изпуснал двеста хиляди таума в рамките на две секунди. — Манет поклати глава, без да вдига поглед от парчето калай, което гравираше. — Цялото крило на Мейнс вонеше. Никой не можеше да ползва стаите там в продължение на цяла година.

Гледах го опулено.

— Термичното подхлъзване обаче се среща доста често — продължи приятелят ми. — Виж кинетичното подхлъзване… — Той одобрително повдигна вежди. — Преди двайсет години някакъв проклет глупав ел'тхе се напил и се опитал заради облог да вдигне каруца с тор върху покрива на Залата на магистрите. Откъснал си ръката от рамото. — Манет отново се наведе над парчето си калай и се захвана да гравира внимателно една руна. — Трябва да си много голям глупак, за да направиш нещо такова.