Чтение онлайн

— Харесва ми отношението ти.

Толкова дълго търси вазата, че при нужда Шон би могъл да идентифицира трупа й само по бузите на задника. Най-накрая тя се изправи и се обърна към него.

И престана да се усмихва.

Пред очите й беше дисплеят на фотоапарата със снимката, на която Грег Доусън й подаваше плика с парите.

— Какво е това? Кой, по дяволите, си ти?

Шон седна на един от високите столове до гранитния кухненски плот.

— Откъде взе снимката? — попита тя тревожно.

— Първо, иди и облечи нещо. Стриптийзът не ми минава.

Тя се намръщи.

— Защо, по дяволите, просто не извикам полицията?

В отговор Шон пак вдигна фотоапарата.

— Защото, ако го направиш, твоята страхотна снимка със симпатягата Грег ще попадне в Министерството на вътрешната сигурност и „Сайънс Метърс“ ще се сбогува с поръчката, освен ако не си готова да обясниш как така човек, който се конкурира с фирмата на Тък Дътън, ти дава плик по време на уединен обяд в къщата му. Прав ли съм, Касандра? Сега отиди и облечи нещо.

Тя отиде и се върна, облечена в спортен екип от червено кадифе.

Шон кимна одобрително.

— Така е много по-добре. Сега мога да се отнасям с теб като с възрастен човек.

Седна на канапето във всекидневната, от която се разкриваше фантастична гледка към океана. Тя седна срещу него и подви босите си крака под себе си.

— Значи да разбирам, че цветята не са от Грег? — каза тя със самочувствие.

— Не са. Днес на обяд те отряза съвсем оправдано. Може би е патил с такива като теб и сега внимава.

— Добре, кой точно си ти и какво искаш? — попита Касандра. — Защото колкото по-бързо се чупиш, толкова по-добре.

— Едно основно правило. Не ти задаваш въпросите, а аз.

— Защо…

Той вдигна нагоре апарата със снимката и тя веднага затвори уста.

— Знам за теб и Тък Дътън.

Тя погледна към тавана с престорено отегчение.

— Това ли било?! Стига вече! Моля!

— Имали сте сексуална връзка с Тък.

— Докажи го.

— Всъщност не се налага. Ще оставя доказването на ФБР.

— На ФБР? Какви, по дяволите, ги дрънкаш?

— Съпругата на Тък беше убита, а най-голямата му дъщеря беше отвлечена. Да не би да твърдиш, че не го знаеш?

— Разбира се, че знам. Всички вестници писаха. Сестра му е първата дама.

— Харесва ли ти да чукаш първия шурей?

— Върви по дяволите!

— Дяволите са нещо, което би трябвало да тревожи най-вече теб.

— Какво точно означава всичко това? — попита тя с престорено отегчен тон.

— Всичко това означава съвсем точно, че според учебниците най-старият мотив един неверен съпруг да ликвидира жена си е идеята да се ожени за любовницата си.

— При мен и Тък не беше така.

— А как беше? Можеш да кажеш на мен или на ФБР. Агентът, който се занимава с разследването обаче, е доста по-нелюбезен от мен.

— Тък ме харесва.

— Да, известно ми е. Ако обаче си му изнесла спектакъла, който изнесе на мен, едва ли бих го укорил. Е, мога да го укоря, защото очевидно ангелът му е слаб. Както и да е. Защо се съгласи да работиш за него, след като несъмнено си имала и по-добри предложения от по-големи фирми?

— Изглежда, знаеш доста неща за мен.

— Винаги съм бил любопитен. Та какво искаше да ми кажеш?

— Обеща да е много добър с мен, ако получим поръчката.

— Значи не само заплатата, но и дял от фирмата?

— Нещо такова.

— Не искам да чувам „нещо такова“. Искам факти.

— Двайсет процента от печалбата по договора — отговори тя веднага. — Допълнително към заплатата и премиите ми.

— После обаче получи по-добра оферта, която си приела, макар и след споразумението с Тък?

— Не знам за какво говориш — каза тя колебливо.

— Разбира се, че знаеш. Пуснала си се на Тък, Доусън се е ослушвал и е разбрал, а може би той те е изпратил, кой знае? Във всеки случай разполага с доказателства, които да покаже пред Министерството на вътрешната сигурност. Чукаш шурея на президента. След което Доусън ще спечели договора, а ти ще получиш възнаграждение през задната врата. Може би част от възнаграждението е било в плика, който той ти даде днес. — Шон вдигна апарата. — Само че сега аз имам доказателство за теб и Грег, което ще дам на Министерството на вътрешната сигурност и ще сложа край на мечтата ти. Интересно развитие на нещата, не мислиш ли? И защо пари в брой?

— Грег каза, че в днешно време могат да се проследят всякакви плащания. По електронен път, в швейцарски банкови сметки, каквото и да е. Това беше нещо като аванс.

— Добре.

— Слушай, може би ще успеем да се споразумеем някак?

— Не ми трябват пари в плик.

— Споразуменията невинаги са за пари. — Погледна го тревожно. — Сигурно си мислиш, че съм курва, но всъщност не съм такава. Можем да се позабавляваме чудесно заедно.

— Благодаря, но не си падам по жени, които си показват задника на всяко момче за доставки, което почука на вратата им. Не искам да съм прекалено рязък, но ще те попитам — кога за последен път се преглежда за венерически болести?

Тя замахна да го удари, но той улови китката й.

— От тази каша няма да се измъкнеш със секс, скъпа. Тук не става въпрос за някаква си скапана държавна поръчка и живот в луксозен апартамент на брега на океана. Ако не ми помогнеш, се готви за обвинение за съучастничество в убийство и отвличане. Във Вирджиния, където е извършено престъплението, наказанието е смърт. Убиват те със смъртоносна инжекция, която е безболезнена, но смъртта си е една и съща.

По лицето на Касандра потекоха сълзи.

— Нямам нищо общо с това, кълна се пред Бога!

Шон извади цифров диктофон и го сложи на масата.

— Седни.

Тя седна.

— Ето го споразумението. Ако не ми кажеш цялата истина, а знам достатъчно, за да усетя и най-малкия опит да ме подхлъзнеш, всичко това ще отиде при федералните по най-бързия начин. Ясен ли съм?

Тя кимна, избърса сълзите си и отпи глътка вода за кураж.

— Чудесно. — Шон включи устройството и започна: — В деня, преди жена му да бъде убита, Тък е бил тук с теб. Отседнал е в апартамента ти, а не в хотел. Така ли е?