Чтение онлайн

И пак стреля.

Както винаги изстрелът й беше безпогрешен. Улучи мъжа точно в гърдите. Имаше обаче проблем. Деветмилиметровият куршум с медна риза не го повали. Той се олюля леко, насочи оръжието си, прицели се и също стреля.

Това, което спаси Мишел Максуел онази нощ, беше заключението, че нападателят й е с бронежилетка, и фактът, че самата тя беше достатъчно пъргава, за да успее да се изтъркаля зад огромен дъб, преди куршумите от картечния пистолет „Хеклер & Кох“, МР5 да полетят в нейна посока. Десетина се забиха в дънера, разхвърчаха се парченца кора и дърво. Все пак едно толкова дебело дърво винаги спасява дори от автоматични откоси.

Мишел не изчака нито секунда, защото една опитна ръка можеше да смени за миг празния пълнител на МР5 с пълен. Показа се иззад дървото, стиснала пистолета с две ръце. Този път щеше да се прицели в главата и да го повали.

Само че вече нямаше по кого да стреля.

„Мистър МР5“ я беше накарал да се скрие и беше изчезнал.

Тя се заизкачва предпазливо нагоре по ската с насочен пистолет. После чу как пикапът форсира и потегли. Забърза нагоре, хващайки се за клони и храсталаци. Когато стигна до пътя, пикапът вече не се виждаше. Хукна към колата на Шон, защото искаше да го преследва, но спря — видя, че от предния капак излиза пара. Погледът й спря върху дупките по ламарината. Те нямаше да отидат никъде с тази кола.

Те?!

— Шон! — изкрещя тя. — Шон!

— Вътре съм!

Изтича нагоре по стълбите, отвори с ритник каквото беше останало от входната врата и връхлетя във всекидневната с насочен пистолет.

Шон беше коленичил на пода, надвесен над жената, която лежеше по гръб, а ръцете и краката й бяха разперени, като че ли беше замръзнала в началото парашутен скок. Очите й бяха отворени, но неподвижни и безизразни, защото беше мъртва. Червената коса докосваше раменете й. Не беше трудно да се разбере какво я е убило. Гърлото й беше прерязано.

— Коя е тя? — попита Мишел.

— Пам Дътън. Тази, с която трябваше да се срещнем.

Мишел забеляза надписа върху голите ръце на жената.

— Какво е това?

— Не съм сигурен. Някакви букви. — Приближи се. — Прилича на черен маркер.

— Има ли още някой в къщата?

— Да проверим.

— Не бива да пипаме нищо на местопрестъплението заради ченгетата — каза тя.

— Не бива и да оставим някой да умре, ако може да бъде спасен — възрази той.

Бяха нужни само няколко минути. На горния етаж имаше четири спални, по две от всяка страна на коридора, диагонално разположени. В първата намериха малко момиче. Беше в безсъзнание, но без видими наранявания. Дишането беше равномерно, имаше силен пулс.

— Колийн Дътън — каза Шон.

— Упоена ли е? — Мишел се вгледа в детето.

Шон повдигна единия клепач и видя разширената зеница.

— Така изглежда.

Във втората спалня лежеше момче в същото състояние като момичето.

— Джон Дътън — каза Шон, докато проверяваше пулса и зениците. — И той е упоен.

В третата стая нямаше никого. Четвъртата беше най-голяма. И не беше празна.

Мъжът лежеше на пода. Беше с панталони и тениска, бос. Едната страна на лицето му беше отекла и лошо насинена.

— Това е Тък Дътън, съпругът на Пам — обясни Шон и провери пулса му. — В безсъзнание е, но диша. Изглежда, са го ударили сериозно.

— Наистина трябва да повикаме ченгетата. — Мишел грабна слушалката от телефона на нощното шкафче. — Не работи. Сигурно са прекъснали линиите отвън.

— Звънни от мобилния.

— Изпуснах го, когато се опитаха да ме сгазят с пикапа.

— Кой се опита да те сгази?

— Едни момчета с картечни пистолети. Не видя ли никого, когато влезе?

Шон поклати глава.

— Чух стрелба, после влязох през задния вход. Чух още някакъв силен звук.

— Чул си как разбиват вратата на гаража. Май само аз съм се забавлявала тази вечер.

— Пам е мъртва. Тък е в безсъзнание. Джон и Колийн са дрогирани.

— Каза ми, че имали три деца.

— Така е. Изглежда, Уила я няма. Празната стая беше нейната.

— Била е в пикапа? Отвличане?

— Не съм сигурен. Ти какво видя?

— Тойота тундра, двойна кабина, тъмносиня. Не видях номера, защото полагах усилия да остана жива. Шофьор и стрелец. Мъже. На предното стъкло има поне една дупка от куршум.

— Ще ги разпознаеш ли, ако ги видиш?

— Не, но единият беше със специална бронежилетка, може би военна. Устоя без проблем на куршума от моя „Зиг Зауер“. И беше с черна маска, което прави разпознаването проблематично.

— Нямаше ли в пикапа дванайсетгодишно момиченце?

— Не видях. Може и то да е било упоено.

Шон извади мобилния си телефон, позвъни на 911 и предаде информацията. Прибра го и се огледа.

— Какво е това?

Мишел прекоси стаята и провери един сак, който се показваше наполовина от шкафа.

— Сак с дрехи, полуотворен. — Приклекна. — Има етикет. Полет 567 на „Юнайтед Еърлайнс“ до летище „Дълес“, с днешна дата. Извади книжна салфетка и улови с нея ципа на сака, за да го отвори още няколко сантиметра. — Мъжки дрехи. Трябва да са на Тък.

Шон погледна надолу към босите крака и фланелката на проснатия мъж.

— Вероятно се е прибрал, може би се е обадил на Пам и се е качил тук, да остави багажа си. Тогава… бам!

— Нещо ме тормози. Тази тойота тундра, която изскочи от гаража. Или е на Дътън, или лошите са вкарали своята кола вътре.

— Направили са го, за да не види никой, че качват в нея Уила.

— В пущинака? По това време? Оттук не можеш да видиш други къщи. Дори не съм сигурен дали има такива.

— А защо са взели Уила, а не някое от другите деца?

— И защо са убили майката и са оставили всички останали живи?

Шон безуспешно се опита да свести Тък.

— По-добре го остави. Може да има някакви вътрешни наранявания.

Върнаха се на долния етаж. Шон я поведе към кухнята и през нея към гаражите. Имаше три клетки за коли. В едната видяха мерцедес, нов модел, с четири врати. В другата имаше миниван крайслер. Третата беше празна.

Мишел посочи разбитата гаражна врата.

— Пикапът е бил тук. Знаеш ли дали Дътън са имали синя тундра?

— Не знам. По-вероятно обаче е да е била тяхна.

— Защото клетката е празна?

— Аха. Всички гаражи са пълни с всевъзможни боклуци, понякога дори и с коли. Щом има чиста клетка, значи е имало три коли, иначе третата клетка щеше да се използва за склад.

— Брей! Истински детектив!

Шон сложи длан върху предния капак на мерцедеса.

— Топъл е.

Мишел докосна една от гумите.