Чтение онлайн

Мишел и Шон се спогледаха.

— Тексас и Луизиана. Не е лесно да се открие нещо на такава голяма площ — отбеляза тя.

— Ако обаче търсенето се ограничи само до градовете и до няколкостотин души… — обади се Шон.

— Да започнем с въпроса защо изобщо се написали думите по ръцете на Пам. Разчитането им наистина се оказа трудно, но не и невъзможно — предложи Мишел.

— Думите са били написани по ръцете на жена? — попита Дженкинс. — И споменахте, че е мъртва?

— Не просто мъртва, а убита — отвърна Мишел.

— Боже мой! — изпъшка професорът и пусна листа върху бюрото си.

— Всичко е наред, Фил. Не мисля, че онези типове ще продължат с езиковите демонстрации. Благодаря за помощта.

Когато излязоха от кабинета, Шон поклати глава.

— Защо всичко все повече ми прилича на тактика за отвличане на вниманието?

— И доста безсмислена, защото е била напълно излишна.

— Така е.

— Сега какво?

— Трябва да се свържем с Уотърс и да му кажем какво сме научили.

— На този кретен? Защо?

— Защото обещахме. Освен това трябва да открием Уила колкото е възможно по-бързо. Ще са ни нужни ресурсите на ФБР.

— Е, не се изненадвай, ако се окаже, че тези ресурси се използват срещу самите нас.

Шон се обади на Уотърс и се разбраха да се срещнат в кафене, недалеч от Хувър Билдинг, централата на ФБР.

— Не очаквах да се обадите — отбеляза Уотърс, когато седнаха на маса в дъното.

— Казах, че ще се обадим, ако научим нещо ново.

— Е, слушам.

— Надписите по ръцете на Дътън са на езика коасати, който е индиански.

Уотърс наостри уши.

— Знае ли се какво е написано?

— „Една бяла жена“ — отвърна Мишел. — Нещо, което знаехме и без надписа.

— Не виждам смисъла — каза Уотърс.

— Вероятно е недодялан опит да отклонят вниманието ни, защото са оплескали нещата.

— Как са оплескали нещата?

— Онзи се е подплашил, убил е жената, без да иска, и е надраскал нещо, за да отклони вниманието ни. Не мисля, че някой е трябвало да умира онази вечер. Тък е бил най-логичната жертва, а са си направили труда да го неутрализират, след като са можели да го убият веднага.

— Добре, кажи ми кой използва този език.

Шон повтори наученото от Фил Дженкинс за индианското племе.

— Това може би стеснява донякъде търсенето — каза той, изпълнен със съмнение. — Но някакво индианско племе дотолкова да има зъб на президента, че да отвлече племенницата му? Звучи доста невероятно.

— Втори пункт. Пам Дътън е родила само две деца. Смятаме, че Уила е осиновена.

— Знам. Съдебната лекарка ни го каза, след като вие двамата сте й обърнали внимание на този факт.

— Попитахме Тък, но той не желае да говори по въпроса. Каза ни, че сме се побъркали. Първата дама твърди, че не знае нищо. Според нея, когато Уила била родена, семейство Дътън живеело в Италия. Или когато се предполага, че е родена.

— Може би осиновеното дете не е Уила — предположи Уотърс.

— Другите две приличат много на родителите си — възрази Мишел.

— Съдебната лекарка каза, че Пам е родила само две деца, значи Тък лъже, независимо кое е осиновеното дете — отбеляза Шон. — Може да се наложи да го притиснете, за да каже истината.

— Не е лесно да се притисне роднина на президента — възрази Уотърс.

— Все някъде трябва да има документи за осиновяването на Уила. Или тук, или в Италия. ФБР може да ги открие.

— Смятате ли, че осиновяването може да има нещо общо с отвличането й?

— А може ли да няма?

— И още нещо — добави Мишел. — Какво толкова, ако Уила е осиновена? Защо Тък не желае да го признае? Осиновяването не е престъпление…

— Може да се окаже, че самоличността на майката е от значение — обяви замислено Шон.

— Или на бащата — каза Мишел.

Тримата се замислиха.

Най-накрая Уотърс попита:

— И първата дама не знае нищо? За децата на собствения си брат?

— Поне така твърди — отвърна Шон.

Уотърс го погледна.

— Но вие не й вярвате.

— Не съм казал подобно нещо.

— Значи й вярвате?

— И това не съм казал. — Шон се облегна назад и се вторачи в агента на ФБР. — Нещо ново при теб?

Уотърс се отпусна.

— Съжалявам, не знаех, че разговорът е двупосочен.

— Ако работим заедно, шансовете да открием Уила Дътън жива ще се увеличат поне малко.

Уотърс не изглеждаше убеден.

— Слушай, казах ти, че не ме интересува кой ще обере лаврите и славата. Просто искаме да открием момичето.

— Не можеш да не се съгласиш с такава сделка — добави Мишел.

Уотърс допи бирата си и я погледна с любопитство.

— Майка ти наистина ли е била убита?

— Да.

— Улики?

— Главният заподозрян е баща ми.

— Исусе!

— Не, името му е Франк.

— Не би ли трябвало да се занимаваш основно с това?

— Аз съм жена.

— Е, и?

— За разлика от мъжете мога да се занимавам с няколко неща едновременно.

Шон го потупа по ръката.

— Е, какво ще кажеш, Чък?

Уотърс махна на сервитьора да повтори поръчката и каза:

— Върху трупа на Пам Дътън намерихме косъм, който не е нито неин, нито на някого от семейството.

— Нали ДНК анализите не дадоха съответствие в базата данни на криминалния контингент? — попита Мишел.

— Така е. Изследвахме косъма по друг начин. Изотопен анализ за откриване на географски следи.

Шон и Мишел се спогледаха.

— Какво открихте? — попита Шон.

— Че онзи, на когото е косъмът, с години се е хранил с животински мазнини и много зеленчуци.

— И какъв е изводът? — попита Мишел.

— Не е кой знае какво, макар че типичната диета на американците вече не включва много зеленчуци.

— А тези мазнини и зеленчуци обработени ли са били? — попита Мишел.

— Не мисля. Но нивата на натрия са високи.