Чтение онлайн

Точно пред тях джет рейнджърът се беше издигнал над гъстата растителност близо до Нил. Хеликоптерът се беше обърнал с опашката си към тях и пилотът навярно не беше забелязал приближаващия херкулес; иначе нямаше все тъй безгрижно да набира височина точно пред носа му.

— Сто и петдесет метра от обекта, скорост сто и десет бала — погледна към таблото пред себе си Фред и предупреди баща си, докато не е станало късно. — Не сме набрали достатъчно височина да завием.

Хеликоптерът беше толкова близо, че Никълъс различаваше фигурата на Тума Ного на предната седалка. Лъскавите му очила отразяваха слънчевата светлина и му придаваха отдалеч вид на слепец. Дори те обаче не можеха да прикрият ужаса, който се изписа по тъмното му лице. Може би за стотни от секундата, преди да е станало твърде късно, пилотът на хеликоптера извърна машината си на сто и осемдесет градуса, за да се размине с носа на самолета. Сблъсъкът изглеждаше вече неизбежен, но като по чудо лекият, маневрен вертолет успя да се преобърне и да пропадне точно под херкулеса, който се канеше да го помете. Тримата в пилотската кабина едва-едва усетиха как двете летящи тела се докосват и после всичко отмина.

И все пак рязката маневра се оказа твърде сложна за пилота на хеликоптера, който застрашително се наклони с носа си към земята. Голямата Доли безгрижно продължаваше по пътя си към облаците, но джет рейнджърът остана да се бори с гравитацията на сто и двадесет метра от земята. Машината постоянно губеше височина и й оставаха някакви си петдесет-шестдесет метра, преди да е станало фатално късно. В този миг обаче крехкият хеликоптер попадна в турбулентната диря на херкулеса. Двигателите на самолета вървяха с мощност от четири хиляди и деветстотин конски сили и за малкия вертолет просто не оставаше възможност за измъкване.

Като сухо листо, подхванато от есенния вятър, хеликоптерът се завъртя на няколко пъти безпомощно из въздуха, и се заби с все сила в земята. Дори в момента на удара перката на рейнджъра се въртеше на пълни обороти. Под тежестта на машината крехкият фюзелаж се намачка като станиол за печене на фурна и Ного напусна света на живите още преди горивото в резервоарите да се е запалило и разбитият вертолет да избухне.

Когато Джени най-после набра достатъчно височина да завие, той плавно насочи Голямата Доли по курса й на север. Тримата в пилотската кабина извърнаха глави назад и погледнаха зад крилото на самолета. Над пистата се издигаше черен стълб от дим и вятърът едва сега започваше да го разнася из африканското небе.

— Нали каза, че хеликоптерът бил вражи? — попита Джени. — Значи по-добре те, отколкото ние.

Пилотът насочи Голямата Доли по курса й на север и самолетът полетя над безкрайната пустош на Суданската долина, а Никълъс се върна при останалите в голямата кабина.

— Да наместим ранените по-удобно — предложи той.

Сапьора и Роян разкопчаха предпазните си колани и заедно с него отидоха при партизаните. В бързината шестимата ранени бяха оставени по пода на самолета.

Скоро обаче Никълъс се отдели от групата и застана пред добре заредения килер зад пилотската кабина. От единия от рафтовете си избра студена консервирана супа, а от хладилника извади пресен хляб, нарязан фабрично на филийки. Докато водата за чая вреше, той се разрови из чантата си и извади найлоновия плик с лекарствата. Отвори едно от шишенцата и изсипа пет таблетки в дланта си.

Скри се отново в килера и стри таблетките на прах. След това изля от врялата вода в две от порцелановите чаши на Джени, пусна пликчетата за чай и изсипа белия прах. Разбърка внимателно и доволно потри ръце. Колкото и да се правеше на египтянка, у Роян течеше твърде много английска кръв в жилите, за да откаже един освежителен чай.

След като поднесоха на ранените супа и хляб с масло, тя прие с радост чашата горещ чай, която й предложи. Докато двамата със Сапьора шумно сърбаха, Никълъс ги изостави и отиде в пилотската кабина.

— По кое време ще стигнем египетската граница? — попита той.

— След четири часа и двадесет минути — уведоми го Джени.

— Има ли някакъв начин да не навлизаме в египетското въздушно пространство? — подхвърли ненадейно.

Джени толкова се изненада от въпроса, че се извъртя на седалката си да го погледне по-добре.

— Е, винаги мога да свърна на запад и да посетя полковник Кадафи. Това, че ще изгубим поне седем часа, разбира се, не е от значение, пък като ни свърши бензинът, ще кацнем на почивка в Сахара. — Той смигна на приятеля си и го изгледа изпитателно. — Кажи, момче, какво те вдъхнови да ми зададеш толкова глупав въпрос?

— Нищо особено, просто ей тъй за разнообразие.

— Доста странен начин да си разнообразяваш живота — смъмри го Джени. — Има неща, с които не бива да се шегуваме.

Никълъс го потупа по рамото.

— Забрави.

Когато се върна в голямата кабина, Сапьора и Роян бяха поседнали на две от сгъваемите койки, закачени за стената. Празната чаша на Роян стоеше на пода в краката й. Никълъс седна до нея и тя протегна ръка да пипне окървавената превръзка под устата му.

— Няма да е зле да те прегледам.

Свали почервенелия парцал от лицето му и с умелите си хладни пръсти започна нежно да опипва възпалената му кожа. Проми зашитата рана със спирт и сложи лепенка отгоре й. Оставил се на лекарските й манипулации, Никълъс се чувстваше доста гузен.

Пръв изпита ефекта от погълнатото приспивателно Сапьора. Без да каже нищо, той се изпъна на леглото и затвори очи. Скоро тихото му хъркане огласи помещението. Няколко минути по-късно и Роян се отпусна лениво на рамото на приятеля си. Той я изчака да заспи дълбоко, намести я върху възглавницата и вдигна краката й от пода на койката. За всеки случай дори я зави с одеялото. През цялото време тя не помръдна и той дори се уплаши да не е прекалил с дозата.

Най-накрая се реши да я целуне по челото.

— Как бих могъл да те мразя? — прошепна той на нечуващото й ухо. — Каквото и да сториш, вече ми е невъзможно да не те обичам.

Отиде до тоалетната и залости вратата зад себе си. Имаше достатъчно време. Двамата щяха да хъркат още поне няколко часа, а Джени и Фред бяха като вързани за командното табло, пък и си бяха пуснали любимата касетка с гласа на Доли Партън.

Никълъс свърши със задачата и веднага погледна към часовника си. Оказа се, че операцията му е отнела цели два часа. Пусна капака на тоалетната чиния и грижливо си изми ръцете. Огледа тясното помещение и отключи.

Сапьора и Роян лежаха, както ги беше оставил, и нямаха намерение скоро да се събуждат. В пилотската кабина Фред свали слушалките и му се усмихна съучастнически.

— Това е то, нилската вода. Като те хване разстройството, можеш да си прекараш часове в клозета. Даже се изненадвам, че е останала плът по тялото ти.

Никълъс се направи, че не разбира намека, и отново се надвеси над главата на Джени.

— Къде се намираме?

Джени забоде дебелия си показалец в някаква точка от картата, разгъната пред корема му.