Чтение онлайн

Налучкваше, но независимо от отговора, даваше на Лайтнър голяма дупка, през която да се измъкне. Позата на Лайтнър, погледът му, подсказваха, че е схванал какво му се предлага.

— Да — отговори той. Не знаеше само, каква цена ще му поиска Харди.

— Многократно ли?

— Няколко пъти. Да.

Тогава Харди взриви първата си бомба:

— Доктор Лайтнър, по времето на смъртта на Лари и Матю Уит, бяхте ли любовник на госпожа Уит?

Лайтнър, очевидно стреснат, се отдръпна назад, после се обърна към съдията:

— Ваша светлост…

— Отговорете на въпроса, доктор Лайтнър — подкани го Вилърс, макар че отговорът вече бе ясен.

Харди му напомни, че е положил клетва. Психотерапевтът хвърли безпомощен поглед към Дженифър и промърмори:

— Да.

Пауъл избухна:

— Ваша светлост, свидетелят вече даде показания под клетва, в смисъл, че не е бил в интимни отношения с обвиняемата.

Вилърс се наведе напред.

— Доктор Лайтнър, давате ли си сметка, че се признавате за виновен в лъжесвидетелство?

Лайтнър кимна сериозно, отговори утвърдително.

В залата се надигна шум и Вилърс удари с чукчето, след което повика Харди при себе си.

— Господин Харди, във ваша полза ли ще са показанията на този свидетел? — Но не държеше да получи отговор.

Харди се обърна към Дженифър, за да види как реагира. Беше неподвижна като статуя, прехапала устни. Казал й бе да му се довери, че той самият й вярва напълно. Може би трябваше да я предупреди.

Върна се пред Лайтнър и го попита:

— Докторе, някога хипнотизирали ли сте обвиняемата?

— Да.

— Казахте ли й, в състояние на хипноза, че трябва да отрича за връзката си с вас?

Лайтнър пое дъх, преглътна.

— Смятах, че ще навреди на защитата й. Че ще я компрометира. И без това си имаше достатъчно неприятности.

— Имате предвид смъртта на Мат и Лари Уит ли?

— Да. — Харди направи пауза. Приближи се до съдебните заседатели, организира мислите си. После продължи: — Значи, след като сте били в интимни отношения с Дженифър Уит, част от времето, което сте прекарали с нея, не е имало отношение към професията ви или към нейното психическо състояние, нали?

— Да.

Лайтнър разбра каква е целта на всичко това. За да има Дженифър шанс да остане жива, интимната им връзка трябваше да излезе наяве, дори и да ги представяше в лоша светлина.

— Виждахте ли Дженифър Уит след двайсет и осми декември миналата година? Независимо дали като приятел или психотерапевт.

— Да, разбира се. Казах ви. Виждах я почти всеки ден. Беше съсипана заради смъртта на сина си. Обвиняваше себе си. — Залата отново зашумя, съвсем за кратко. — Но Дженифър обвинява себе си за абсолютно всичко.

— И въпреки това отрича, че е убила мъжа си и сина си.

— Точно така.

Това не беше въпрос, но Пауъл не възрази, а Вилърс не каза нищо, така че Харди пое дълбоко дъх и продължи:

— Доктор Лайтнър, споделяла ли е Дженифър Уит някакви свои решения, до които е достигнала преди двайсет и осми декември.

— Да. Че смята да напусне мъжа си. Обади ми се по телефона вечерта на Коледа.

— Като на приятел, не като на психотерапевт, така ли?

— Да.

Харди продължи нататък, бавно, с неотслабващ ритъм. Фактът, че Лари е заплашил да я убие, ако го напусне. Пистолетът в нощното шкафче. Напрегнатите отношения в семейството. Трябваше много умело да балансира между фактите и догадките, за да не бият последните на очи, да извлича подробности, подробности, да проправя пътя напред към… понеделник сутринта. Дали се справяше?

— Доктор Лайтнър, Дженифър никога не ви е казвала, че е застреляла Лари и Мат, така ли е?

— Да. Така е.

— Въз основа на образованието и професионалния си опит, въз основа на факта, че познавате това дело, можете ли да изкажете професионално мнение за душевното състояние на госпожа Уит сутринта на двайсет и осми декември?

— Да.

— Между другото, докторе, цялата информация, която ви е известна във връзка с това дело, сте научили или от госпожа Уит или тук, в съдебната зала, така ли е?

— Да.

— Никой не ви е предоставял полицейски доклади, протоколи от разпити, фотографии и така нататък извън съда?

— Никой.

— В такъв случай, докторе, изложете пред съда мнението си за душевното състояние на госпожа Уит в онази сутрин.

— В общи линии, беше изпаднала в панически страх, поради побоищата у дома й. Съпругът й я биеше често. В онази сутрин също имаше скандал. Тя изтичала горе, мъжът й се спуснал след нея. Ужасът й е обясним…

Харди продължи в това темпо. Трябваше да продължи нататък — пистолета, вратата на банята…

— И какво е направила тя?

— Грабнала е пистолета от нощното шкафче.

— После?

Обръща се, Мат се показва от банята, цевта на пистолета играчка, получен за Коледа…

— После?

Мат. Лари крещи. Спуска се към нея. Изстрел от упор…

Залата бе занемяла. Може би цели десет секунди не се чу никакъв звук.

— Доктор Лайтнър, както знаем, госпожа Уит категорично и неотстъпчиво отрича да е извършила тези убийства. Следователно това, което чухме, е ваша собствена версия за случилото се.

— Да, така е.

— Изцяло ли?

— Да, разбира се.

Харди направи пауза, за да могат всички да осъзнаят чутото, приближи се до свидетеля и го попита рязко:

— Доктор Лайтнър, откъде тогава знаете, че Мат е получил за Коледа играчка пистолет?

Тишината в залата бе пълна. Лайтнър, който се бе потопил в емоционалния си разказ, изведнъж се почувства изсмукан. Отпусна се.

— Не разбрах въпроса — проговори той накрая.

Харди го повтори. Откъде е разбрал за пистолета играчка.

Лайтнър премигна.

— Не съм сигурен.

— Но Дженифър не описа пред вас ситуацията така, както го направихте вие, нали?

Пауъл стана.

— Ваша светлост…

Вилърс не се поколеба и секунда.

— Не се приема. Бих искала да чуя отговора.

— Трябва да съм го видял на снимките. Тези, които показаха тук.

— Дженифър не ви е казвала за него, нали? Тя заяви пред мен, че сред играчките на Мат не е имало пистолети и други оръжия. Не му е било позволено да си играе с такива неща.