Чтение онлайн

Какво, по дяволите, искаше Бигбай?

— Давай — отвърна Стив.

Брус сложи покровителствено ръка на рамото на Виктория.

— Моята мила ми каза, че си страхотен съперник.

— Така ли ти каза?

Брус се разсмя, като човек, който не дължи нищо на никого.

— Всъщност каза, че си гадно копеле, което трябва да бъде лишено от адвокатски права, нашибано с камшик и изгонено от града.

— Има много точна преценка за хората.

— Не е ли време за изслушването ти, скъпи? — попита Виктория.

Бигбай продължи нататък, като гледаше Стив право в очите:

— Казах на Виктория, че ти си бойното й кръщение. — Спря и после продължи: — Не се обиждаш, нали, че казах „кръщение“? Нали си евреин?

— Няма проблем. По-добре е от „бойния й Бас-Мицвах“.

— Казах й, че да кръстоса саби с теб е добра закалка, преди да се заеме със семейните дела.

— Не те разбирам, Брус.

— След като се оженим, искам Виктория да се качи на борда. Да влезе в управителния съвет на курортно селище Бигбай. Превръщаме селскостопанска земя във ваканционни селища. Повече от осем хиляди потенциални собственици. Представяш ли си купищата документация?

— Споделена собственост? — попита Стив. — Продаваш почивки в Евърглейдс?

Бигбай вдигна ръка.

— Моля те! Това е остаряло. Ваканционните дялове отразяват модерната сензитивност.

— Все едно да викаш на бунищата „санитарни слоеве“?

— Мога да ти предложа страхотен дял от къща на самото езеро. Предлагаме и стаи, снабдени с всички удобства.

Прекъсна ги пиукане. Бигбай извади пейджъра си и го погледна.

— Охо! Областната комисия се е събрала. Трябва да вървя.

Той целуна Виктория по бузата, тупна приятелски Стив по гърба и бързо излезе от съдебната зала.

Виктория се правеше, че преглежда бележките си.

— Не казвай нито дума.

— Договори за недвижима собственост? Ще ставаш писарушка? — каза Стив. — И какво беше това със салатата?

— Алергична съм към авокадо.

— И не си казала на годеника си?

— Ще нараня чувствата му.

— Защо не си толкова мила и с мен?

— Ти нямаш чувства.

— Значи можеш да си искрена с човек, когото наричаш „гадно копеле“, но трябва да лъжеш човека, когото твърдиш, че обичаш?

— Това не те засяга.

— Може ли да ти задам един личен въпрос?

— Не.

— Този Бигбай да няма трийсетсантиметров хуй?

— Толкова си вулгарен!

— Защото не разбирам какво виждаш в него.

— Върви си на мястото.

— Той не е подходящ за теб. Няма поетична душа.

— А ти имаш?

— Може и да нямам — отвърна Стив. — Но поне ми се иска да имах.

— Всички да станат! Заседанието на единайсети съдебен район към окръг Маями-Дейд е открито! — Елууд Рийд, възрастният съдебен пристав, извести пристигането на Негова милост, сякаш съдията беше Чарлс II, който се възкачва на трона. — Всички, които имат дела пред уважаемия съд, да се приближат!

Съдия Гридли влезе тържествено с развяваща се мантия и махна с ръка всички да седнат.

— Обвинението и защитата готови ли са да продължат?

— Обвинението е готово, Ваша чест — отвърна Виктория.

— Защитата е готова, има желание и може, Ваша чест — каза Стив, като излезе пред банката.

— Защитата да призове първия си свидетел — нареди съдията.

— Защитата призовава господин Ръфълс — каза Стив.

— Възразявам! — Виктория скочи от стола си и се спъна от един куп с книги.

— На какво основание? — попита съдията.

— Господин Ръфълс е папагал — каза тя.

2.

Законите на Соломон

И в правото, и в живота понякога се налага да импровизираш.

7.

Два бийгъла в плевнята

Едно бяло какаду на име господин Ръфълс седеше на клонката на изкуствено дърво и поклащаше глава наляво-надясно, окото му, обрамчено със синьо, беше приковано във Виктория. Накокошинената птица — перата й бяха с цвета на захар — прилича на екзотично лакомство, мислеше си тя, на кокосова торта може би. Птицата имаше извит клюн с цвят на синьо кюрасо и умен влажен поглед. Развяващият се жълто-зелен гребен на главата й добавяше завършващия препинателен знак, като сапфирена брошка на вечерна рокля.

— Здрасти, приятел — каза съдия Гридли. — Как се казваш?

— Нахрани ме, куре сплескан — отвърна господин Ръфълс.

Съдията се намръщи и се обърна към Стив:

— Адвокате, контролирайте птицата си.

Стив махна на Марвин Умника на първия ред.

— Колегата ми сигурно ще може да ни помогне.

Марвин мина с клатушкане през люлеещата се врата, отвори едно малко пликче с лакомства и започна да дава на папагала сладкиш със сини сливи, трошичка по трошичка.

Виктория бързо реши, че работата й е да попречи на Соломон да обърне съдебната зала в зоологическа градина, а нея в посмешище. Съдията беше изпратил съдебните заседатели в стаичката им да се дръглят и жалват на спокойствие, докато адвокатите спорят дали едно какаду може да свидетелства, или поне да поговори.

— Птиците са символ на любовта в митологията — започна Стив.

Виктория усещаше погледа на Пинчър на гърба си, чуваше как химикалката му дращи по бележника.

— Какво общо има тук любовта? — попита тя.

— Уместен въпрос — изстреля в отговор Стив, — като се има предвид несполучливия избор, който сте направила в личния си живот.

— Това е абсолютно недопустимо! Ваша милост, адвокатът на защитата трябва да бъде порицан за лична нападка.

— По-кротко и двамата! — съдия Гридли захвърли настрани „Сигурният избор на Лу“, вестник с предвиждания за залаганията. — Господин Соломон, какво по-точно искате да кажете?

— Всяка птица трябва да бъде изслушана — заяви Стив. — Пише го в конституцията.

— Къде? — попита Виктория.

— Подразбира се от това, че предците основатели са избрали белоглавия орел за символ на страната.

— Това са пълни глупости. В историята на републиката никога птица не е свидетелствала пред съда.

— Госпожица Лорд е пропуснала делото с папагала, който дал лъжливи показания.

— Да не мислите, че аз го знам — отвърна съдията.

— Един от ранните случаи на Пери Мейсън — поясни Стив. — Папагал на име Казанова свидетелствал за убийство.

— Ваша милост, това са глупости — намеси се Виктория. — Птицата не може да се закълне, че ще каже истината.

— Казвам истината! — изкряска господин Ръфълс и от човката му се разхвърчаха трохи от сладкиш.

— Млъкни! — извика Виктория. Стресната, птицата скочи от дървото си на рамото на Стив.

Чукчето на съдията изтрещя като пушечен изстрел.

— И двамата веднага тук!

Докато се приближаваше към банката, Виктория усещаше как пулсът й се ускорява. Виж го ти Соломон! С папагал на рамото, ухилил се, готов да изяде лайната. Съдията щеше да ги направи на салата, а на кретена явно изобщо не му пукаше.