Битие
Шрифт:
— Сложили са ги от естетични съображения — предположи Гавин. — Ние от клас ААА сме проектирани да се наслаждаваме на природата не по-малко от вас, биологичните…
— О, я стига! — разсмя се Тор. — Това е само временна мярка, докато не се уверим, че ще продължите да мислите за себе си като за човешки същества. Едва ли някой ще иска да предизвиква носталгия към есените в Нова Англия у хората, когато се превърнем в космически кораби! Пък и една сонда би могла да изпълни подобно желание, като насочи телескопа си към Земята!
Тя стана и разпери ръце.
— Този хабитат е бил предназначен за биологични създания! За истински живи извънземни!
Гавин се намръщи, но премълча.
— Ето тук. — Тор посочи, когато влязоха в друго помещение. — Тук са били правени биологичните същества! Тези машини не ти ли приличат на изкуствените утроби, които започнаха да използват на Лунната база?
Гавин сви рамене.
— Може да са били някакви специализирани единици. Предназначени за работа с летливи вещества. Или може би космическата сонда, построила това съоръжение, се е нуждаела от някакъв елемент от повърхността на планета като Земята и затова е създала работници, способни да отидат и да го добият.
Тор отново се разсмя.
— Добра идея. Ама че размяна на роли, а? Машини правят биологични единици, които да вършат онова, което те не са в състояние? Разбира се, няма причина да не е станало по този начин. Но въпреки това ме съмнява.
— Защо?
Тя се обърна към партньора си.
— Защото почти всичко, което се среща на Земята, може да се синтезира в космоса. Пък и…
— Изследователи! — прекъсна я Гавин. — Сондите са били изпратени да съберат данни. Добре тогава. Ако са искали да научат повече за Земята, биха изпратили устройства, проектирани да живеят на повърхността й!
— Така е по-добре — призна Тор. — Но пак не ми се връзва напълно.
Коленичи на слабата гравитация и направи скица в прахта.
— Ето ги жилищните помещения, близо до центъра на астероида. Защо й е трябвало на сондата родител да ги поставя тук, освен ако не е търсила най-добрата възможна защита? А в същото време дъщерните сонди са навън на откритото, изложени на космически лъчи и всякакви други опасности.
Посочи нагоре с изкуствената си дясна ръка.
— Ако биологичните създания са били построени за да надзърнат само в едно кътче на тази система, нашата Земя, щяла ли е сондата да им осигури по-добра защита, отколкото е предложила на собствените си деца?
— Не — заключи Тор. — Тези „биологични създания“ не са били просто изследователски апарати. А колонисти!
Гавин дълго остана неподвижен, взираше се мълчаливо към разбитата херметична врата. Накрая се обърна. Радиовълните донесоха до усъвършенстваните уши на Тор вибрация, която партньорът й нямаше нужда да прави, тъй като му липсваха бели дробове и не се нуждаеше от въздух. Въпреки това звукът красноречиво изразяваше чувствата му.
Гавин въздъхна.
Представете си, че още сме в Епохата на невинността, преди едно поколение (за което имаме живи спомени), когато вселената изглеждаше изпълнена с какви ли не възможности.
По онова време битуваше идеята, че някой ден машините ще полетят към звездите. И ще произвеждат свои копия, като по този начин разпространяват мъдрост в галактиката. И че може би това вече се е случило.
Оказва се, че наистина се е случило, при това неведнъж! Огромно разпръскване, чийто краен резултат бил не мъдрост, а унищожение. Разбира се, тогава не знаехме нищичко за това. По онова време с цялата си наивност размишлявахме върху тишината! Ако някъде наоколо се спотайват извънземни машини, нима няма да отговорят? Разбира се, сега като че ли имаме обяснение. Пиша това сред разрушените останки от древна война. Загадъчни противници са се унищожили взаимно, без да оставят нищо, което да разкаже историята им. Но не намирате ли подобна ясна симетрия за подозрителна? Не би ли трябвало да има оцелели?
Дори при взаимното унищожение нещо обикновено остава сред руините! Така че позволете да изложа една теория. Теория, от която мнозина ще потръпнат. И ще я намерят за тревожна.
Мисля, че не сме сами сред останките. Тук някъде трябва да има оцелели. И рано или късно ще ги намерим.
Което ни връща към стария въпрос…
70.
Потайници
О, колко прелестно.
Тя извежда нашето присъствие… нас, живите реликви… само по пътя на разсъжденията!
Нещо повече, тя започна да излъчва размислите си като журналистически репортаж и споделя неконвенционалните си мисли с цялата Слънчева система.
Като отрича общоприетото мнение, че никакви разбити останки не биха могли да оцелеят десетки милиони земни години, тя пише убедително, че някъде тук трябва да има живи машини. Отделни бегълци от древна битка, които все още са живи и се „спотайват“, както се изразява.
Така че, напълно логично, следващият й въпрос е очевиден още преди да е изрекла думите.
Което ни връща към стария въпрос… защо тези древни пътешественици мълчат? Нашите мрежи са така открити, че всеки малоумник може да намери начин да се свърже с тях. Оцелелите извънземни сонди би трябвало да видят сайтове като „Покана към извънземните“. Защо да не отговорят?
Преди поколение учените пуснаха нещо още по-дръзко — пряка конфронтация! И сега в репортажа си ще пусна дословно техните предизвикателства (с мои коментари тук-там):
Към всички извънземни посетители, които се скитат някъде наоколо и шпионират света ни: вече е ясно, че нямате намерение да отговаряте на многото призиви към вас да установите контакт. Избрали сте мълчанието. Заслужава ли си да се замислим защо?
Представеният списък на причини не е пълен — в края на краищата вие сте извънземни! Но все пак е открит опит. Ние ви питаме и настояваме да се замислите коя причина е най-близка до истината.
Първо, ако сте прекарали години в подслушване на нашето радио и телевизия, а сега и на интернет, и причината да не се обадите е, че се страхувате от грубото и жестоко поведение, което сте наблюдавали в нашите медии… бъдете спокойни!
Вярно, много от нашите филми и телевизионни драми показват недоверие, егоизъм и насилие. Трябва да знаете обаче, че в действителност малцина от нас преживяват такива ужасни неща като онези в предаванията. Повечето от нас не харесват нашите стари варварски черти. Като изследваме тези древни чувства, наследени от тъмното ни минало, ние се надяваме да ги разберем по-добре.
Обърнете също внимание, че в огромното мнозинство от тези истории „губещият“ обикновено е личността или групата, която е най-агресивна или нетолерантна от самото начало. И че сме особено сурови и критични към собствените си институции, когато показваме и критикуваме провалите им. Това не казва ли нещо за моралната посока, в която сме тръгнали?
Същото се отнася и за документалните ни предавания. Въпреки че новините описват един хаотичен свят, реалното насилие на глава от населението намалява драстично от поколения. Уверете се сами! Повече от три четвърти от всички живи хора никога не са били очевидци на война, глад или големи безредици. Безпрецедентно голяма част от тях могат да подобряват живота си в мир. Много стари прояви на фанатизъм и жестокост отслабват или най-малкото се ползват с лоша репутация. А с все по-доброто образование стават възможни и много по-добри неща.
Вярно е, тези постижения засега са окаяно недовършени. Предстои ни още много работа, за да изградим една справедлива и зряла цивилизация. Има обаче ясни признаци на прогрес и добруване за по-голямата част от човечеството.
Въпреки всички самокритични репортажи и крещящо преувеличените „екшъни“, които вероятно гледате, бъдете сигурни, че повечето човешки същества са спокойни хора, които се отнасят добре с непознатите. За много милиони ще е невероятна тръпка да се срещнат с вас и са готови на всичко, за да посрещнат с добре дошли добронамерените гости.
71.
Потайници
И тъй, обръщението става ясно и категорично.
Сега тя говори на нас.
Предизвиква ни, дори ни се подиграва, кара ни да обясним дългото си мълчание. Провокира ни с подразбиращо се обвинение в страхливост.
Вече усещам кипеж на умствена дейност от Търсача и останалите. Старият дебат се подновява с цялата си разгорещеност.
А този дързък малък създател тепърва започна да ни предизвиква!
Ако следите нашата телевизия, радио и интернет — и ако причината да не отговорите е в това, че виждате в наше лице конкуренция, моля, размислете.
В нашата дълга и бавна борба за достойна цивилизация ние постепенно научихме, че съревнованието и сътрудничеството не са изначални противоположности, а близнаци както в природата, така и при развитите общества.
При честни правила и с добра воля дори онези, които отначало се отнасят с подозрение едни към други, могат да открият начини да действат заедно за общо добро. Използвайте Мрежата и потърсете „игра с положителен резултат“, при която всички участници печелят.
Разбира се, има начини човечеството — и другите земни видове — да се приобщи към космоса, без да наранява законните ви цели. Не забравяйте, че повечето стабилни видове и култури се облагодетелстват от малко конкуренция от време на време! Така че моля, отговорете. Нека поговорим за това.
72.
Четири вида човек
Еволюцията е гаднярка. Почти винаги.
Само че… много рядко, наистина… й се случва да размисли.
Едно напомняне на този факт едва не се натресе в Джералд — стрелна се неочаквано от страничния коридор. Докато се разминаваше на косъм със сблъсъка, малката фигура размаха ръце и крака като криле на вятърна мелница. Ръката на Джералд се стрелна, сграбчи една непокорна плитка — и последва писък.
— Леко, Ика. Къде си се разбързала?
Момичето бе ниско, набито и силно — когато пръстите на Ика се вкопчиха в ръката му, Джералд имаше чувството, че може да я скърши. Тя подчерта това, като го стисна още малко, но игриво и почти безболезнено.
— Кап’тан Джери!
Джералд пусна плитката й, но момичето задържа подобната на менгеме хватка още секунда. Лицето й бе симпатично и някак като на фея въпреки почти мъжките костни надочни дъги. Гласът й бе дълбок, с отекващ резонанс, който не изглеждаше напълно човешки.
— Внимавайте, любезни господине — каза шеговито тя. — Не знаете ли, че съм много по-стара от вас?
Това бе дежурна шега, при това не само между тях двамата. Представителите на възкресения вид Homo neanderthalensis настояваха да ги наричат „старата раса“ поради причини, които нямаха особени основания в биологията или фактите.
„Е, стига да не започнат да настояват за обезщетения за геноцида преди двайсет и седем хиляди години. Мен обаче тогава ме е нямало, така че няма да плащам.“