Битие
Шрифт:
— Сравнително добре. Тя е в основата на културата ни.
— В такъв случай от чисто любопитство ще ви попитам: можете ли да ми кажете кой пасаж е единственият — единственият в цялата Библия, — в който се описва как Бог иска услуга?
Тор разбираше, че интервюто е излязло извън контрола й. Не се предаваше на живо, така че можеше да го редактира по-късно. Въпреки това забеляза малко число в ъгълчето на ииуера си. Двайсет и трима служители и дописници на „Медиякорп“ наблюдаваха. Добре де, двайсет и четирима. И при това с голямо ниво на интерес. „Добре тогава, да продължаваме.“
— Точно сега не мога да се сетя кой пасаж имате предвид, доктор Сато.
Той се наведе към нея.
— Става въпрос за момент в Библията, който е преди онази проклета ябълка, когато отношенията между Създателя и творението му все още са били чисти, без по-късните неприятности с гневното прогонване, мъчните борби или изкуплението… или себичното жадуване за поклонение.
„Той е искрен — осъзна Тор, докато се взираше в очите му. — Биолог, желаещ да прави добро и да лекува… и в същото време вярващ.“
— Още ли не си го спомняте? Съвсем кратък е. Повечето хора го подминават, дори богословите почти не му обръщат внимание.
— Е, определено събудихте интереса ми, докторе. Моля, кажете ми. Какъв е този специален библейски момент?
— Когато Бог иска от Адам да даде имена на животните. Може би единственият момент, в който отношенията са наистина като между родител и дете или между учител и любим ученик. Всъщност какъв по-добър намек за това за какво е създадено човечеството? Тъй като тогава то не е имало нищо общо с греха, изкуплението или която и да било от по-късните несгоди.
— И за какво е било създадено? — подкани го тя. Изпитваше интерес, макар че вече разбираше накъде бие и не беше сигурна, че това й харесва.
— Имената имат съзидателна сила! Също като уравненията, използвани от Бог, за да създаде светлината и да даде начало на космоса. Какво действие представлява половината от науката? Даването на имена на луни, кратери, планети, видове и молекули… дори на напълно нови живи същества, създавани от хората от нулата. Какво друго би могъл да означава този пасаж, освен че майсторът гледа с одобрение как Неговият чирак тръгва по пътя на изследването? Път, довел до Вавилонската кула, където преждевременният успех би могъл да развали всичко… и затова Той направил процеса на даването на имена по-предизвикателен! И въпреки това продължава да води чирака си към същата цел — роля и дълг, която е била предназначена за него от самото начало. Тази на сътворец.
— Е, това определено е уникална гледна точка върху…
— Върху пасаж, който е толкова кратък, че е бил подминаван в продължение на хилядолетия? Изводите…
— Разбирам какви са изводите според вас, професоре — прекъсна го Тор, която с безпокойство се мъчеше да си възвърне донякъде контрола върху интервюто. — И ще осигурим връзки за онези наши зрители, които не разбират. Но съществува огромна крачка между това да се наречеш „сътворец“ и да си достатъчно мъдър, за да не оплескаш всичко. Онова, което ние — зрителите ми и аз самата — искаме да разберем, е как…
Гласът й замря. Неврологът държеше нещо и я подканваше да го вземе. Каменното преспапие — приблизително цилиндрично, изтъняващо в заоблени върхове в двата края. По страните му имаше множество вдлъбнатини.
— Вземете го — прикани я Сато, когато тя протегна ръка. — Не се безпокойте, то е само на трийсет хиляди години.
Тор едва не дръпна ръката си, но накрая взе предмета. Беше хладен на допир. Камъкът явно бе имал някога множество остри ръбове, загладени от безбройните докосвания с пръсти и длани.
— Това е предварително подготвен нуклеус от късния мустиер или от ранния шателперо. Период, през който Европа е била обитавана от два вида хоминиди, които живеели заедно доста време и имали почти еднакви технологии и съответно подобни култури. Неандерталците и анатомически съвременните хора съществували заедно особено дълго в Леванта, където двете групи като че ли останали на едно и също ниво в продължение на сто хиляди години.
Тор завъртя артефакта в ръката си. Не беше лъскав като обсидиан, а сив и зърнест. Ииуерът й разпозна материала като кварц и й предложи връзки към допълнителна информация, която тя разкара субвокално.
— Мислех си, че хората са унищожили неандерталците.
— Това е господстващата теория. Дългият стабилен период завършил с началото на периода ориняк, при това зашеметяващо рязко. В рамките на няколко десетки поколения, буквално за миг, инструментариумът на нашите прадеди се е разширил невероятно, включвайки рибарски куки и игли за шиене от обработена кост, фино оформени стъргалки, брадви, шила, мрежи, въжета и специализирани ножове, чиято изработка минава през множество сложни етапи. Изкуството също се появило на сцената. Хората се украсявали с медальони, гривни и мъниста. Създали великолепни пещерни рисунки, изпълнявали погребални обреди и извайвали провокативни статуетки на Венера. Иновациите започнали да навлизат все по-бързо. Същото се отнася за другите чисто човешки характеристики, защото се появили ясни свидетелства за обществено разслояване. Религия. Управляваща върхушка. Робство. Война. А по отношение на горките неандерталци — геноцид.
Тор беше смутена от внезапната смяна на темата. В един момент Сато говореше в ограничения контекст на юдеохристиянската Библия отпреди шест хиляди години. В следващия най-неочаквано се връщаше назад в огромното царство на науката и размишляваше върху постиженията и началото на тежкото, бавно излизане на човечеството от мрака. Но въпреки това имаше припокриване… обща свързваща тема. И Тор най-сетне разбра накъде бие той.
— Мислите, че сме се насочили към поредния внезапен скок.
Сато леко наклони глава.
— Не мислят ли всички същото?
Изведнъж гласът на учения зазвуча съвсем сериозно. Беше замислен, дори загрижен.
— Въпросът, госпожице Тор, не е дали промяната наближава. А дали този път ще бъдем по-умни. Може би дори достатъчно мъдри, за да се справим.
Здравейте. Аз съм Марша Хатами и замествам Мартин Раймър, който следи гореща тема в Куба. Успех, Мартин!
Днес се връщаме на една любима тема. В продължение на цял век СЕТИ, програмата за Търсене на извънземен разум привлича радиоастрономи и пламенни поддръжници, изпълнени с надежда и упоритост, които съперничат на всяка по-ранна вяра. Финансирана понякога от правителства, от богати ентусиасти или от малки дарения, СЕТИ използва сложна методика за пресяване на „космическата купа сено“ в търсене на единствената блестяща игла, която може да промени живота ни с вестта, че не сме сами във вселената.
Начинанието не е лишено от своите критици. Да продължим нашия дебат между две светила в супернауката. Доктор Хана Спиърпат е директор на проекта „Златно ухо“, обединяващ радиотелескопите на СЕТИ Ален, Доналдсън и Чан. Добре дошла, Хана.
Д-р Спиърпат: За мен е удоволствие, Марша.
Марша Хатами: Тук при нас е и неповторимо провокативният самораста, звездата на попнаучното шоу „Овладей своята вселена!“ и току-що завърнал се от турне със своята научнорегии група „Бълващ космически пушек“. Добре дошли, професор Ноозон.
Професор Ноозон: Хвала на Всемогъщия Ях и Уапу, Марша. Почитания и благословени да сте на всички зрители и надзъртащи!
Марша Хатами: Уважаеми гости, последната ни среща стана доста разгорещена не само заради вслушването за извънземни сигнали, но и заради желанието да се излъчат послания от Земята в открития космос. Заради желанието да изкрещим „яхууу!“ на звездите.
Д-р Спиърпат: Да, и бих искала да коригирам евентуалните впечатления, че „Златно ухо“ излъчва „послания“ в небето. Нашите антени не са настроени за предаване. Оставяме това на други.
Професор Ноозон: Но, Хана, самото ти изявление е пълна подкрепа за гаднярите, поддържащи т’ва безотговорно поведение, без дори да се натоварят да го обсъдят с народа или събратята си учени. Това е нечувано! То нарушава основно правило, установено много отдавна от самия Рас Карл Сейгън, който казва, че свръхнапредналите раси трябва да „поемат тежкия товар“ с осъществяването на контакт. И Учителят Карл казва също, че младоци като нас трябва да слушат. Научи се да пълзиш и да ходиш, преди да затичаш.
Д-р Спиърпат: Е, условията се променят. Миналия път аз просто казах очевидното — че подобни излъчвания не могат да ни навредят по какъвто и да било начин.
Професор Ноозон: Чакай малко, миличка. Как може да е „очевидно“, когато информираните хора не са съгласни? „Не могат да ни навредят по какъвто и да било начин“ са просто празни приказки! Те се основават на много неизследвани предположения за космоса, за разума и за начина, по който мислят извънземните! Особено недоказаният постулат, че алтруизмът е универсален за развитите форми на живот.
Ти заявяваш, че в най-скоро време разумът и разбирателството ще увлекат всички хора към ярките звезди.
О, и аз намирам тази идея за суператрактивна! Доброжелателни извънземни, вършещи все велики неща из цялата галактика! Как се надявам да е истина! Слава на Ях и Негово междузвездно величество… Но учените трябва да са Рас-__скептични__. И основният принцип на универсален алтруизъм е онова, което вие отказвате да подложите на анализ или критика от страна на собствените си събратя учени, като подминавате всички други гледни точки като параноя…
Д-р Спиърпат: Защото всичко друго е глупаво. Ако извънземните искат да ни навредят, вече щяха да са го направили.
Професор Ноозон: Дрън-дрън! Мога да изброя шейсет причини, поради които това твърдение прекалено опростява…
Д-р Спиърпат: Както и да е, потенциалната полза от контакт или просто от откриването на друга цивилизация в космоса има много повече тежест от лошите сценарии в списъка ви, тъй като вие сам признавате, че всеки един от тях, взет поотделно, изглежда малко вероятен.
Професор Ноозон: Всичко това е точно… и аз го признавам. Онова, което вие не признавате, е, че шансът за вреда не е нулев. Да пукна на място, ако самият брой начини не се натрупва…
Д-р Спиърпат: Как може да се сравнява каквото и да било с преимуществата от СЕТИ? Не става дума само за всички чудеса, които можем да научим. Вземете дори самото откритие, че съществуват други разумни видове! Точно сега едва ли може да се види дълго бъдеще за технологична цивилизация на тази планета. Има толкова много начини, по които тя може да загине. Ценно е самото доказателство за съществуването на други, доказателство, че някой е преживял технологичното си детство! Успешното откриване на извънземни сигнали означава, че жизнеността на технически развитите цивилизации е правило, а не изключение.
Професор Ноозон: Адски трогателно. Може би дори вярно, Хана. Но между другото, нима вашият неуспех в откриването на други не води до тревожния обратен извод? Пък и ти описваш ползата от откриване. Не от предаване, което увеличава риска, без да става дума за никакви ползи…
Д-р Спиърпат: Вашите доводи отново се плъзгат настрани. Ако това беше вярно…
Марша Хатами: Искам да обърна внимание на нещо друго, което каза професорът миналата седмица — за това как класическата стратегия на търсене на СЕТИ е напълно погрешна от десетилетия. Защото приема, че извънземните предават през цялото време във всички посоки.
Д-р Спиърпат: Нямаме подобни предпоставки!
Професор Ноозон: Господи, та самата ви стратегия го предполага, Хана! Насочвате страхотните си телескопища към една цел, анализирате радиоспектъра от системата кандидат, после си правите разните турбоизчисления и продължавате нататък…
Д-р Спиърпат: Понякога слушаме цели звездни купове. Често се връщаме отново към галактическия център. Имаме също и сценарии за подбиране на времето, свързани със светлинния конус на определени събития, като свръхнови, които насочват вниманието ни към определени цели. Програмата ни е еклектична.
Професор Ноозон: Това е определено похвално. Въпреки това подходът ви се придържа към предпоставката, че доброжелателни извънземни правят страховитите си маяци, които крещят на космоса постоянно, ден след ден, година след година, само заради новаци като нас, използващи програми като вашата.
Хана, това игнорира много други възможности. Да кажем например, че космосът е по-опасен, отколкото си мислиш. Може пък извънземното да си остава тихо, защото то знае нещо, което ние не знаем!
Д-р Спиърпат (въздъхва): Пак параноя.
Професор Ноозон: Няма начин, докторе, аз съм просто обстоен. Има обаче по-основателен довод, основан на упоритата икономика.
Марша Хатами: Икономика ли, професоре? Имате предвид правенето на пари?
Д-р Спиърпат: Извънземни капиталисти? Инвестиционни банкери? Става все по-хубаво и по-хубаво. Какъв полет на въображението е нужен, за да приемеш, че една напреднала цивилизация ще се управлява по същия начин като нас.
Марша Хатами (засмива се): Е, докторе, никой не може да обвини Профноо в липса на въображение. Ще продължим дискусията за ролята на икономиката при напредналите извънземни след рекламната пауза.
13.
Метастабилност
„Само да можех да бъда повече от един.“
Често си го мечтаеше. Животът ставаше все по-натоварен и Хамиш делегираше колкото може повече задачи, но нещата продължаваха да се трупат. Колкото повече успяваше, толкова по-натоварен се чувстваше.
Застанал на балкона, гледащ към покритата хавайска веранда на имението си в Клиъруотър, Хамиш се взираше през палмите, другите имения и потопените руини към искрящия Мексикански залив. Зад себе си чуваше мелодичните сигнали на обажданията, приемани от двама секретари, трима асистенти и твърде много иисистенти, за да знае точния им брой.