Чтение онлайн

Всяко хлапе, което е идвало при мен, ми е казвало кой от орбите е негов. Представяте ли си, орбите на съзнание, които се присъединяват към моето енергийно поле, до един имат имена, лица и личности — всъщност са съвсем реални деца и Учители, всяко по свой начин!

Отначало, когато децата започнаха да се свързват с мен под формата на орби, си помислих, че въображението ми се е разиграло! Когато обаче те едно по едно се свързаха с мен по телепатия, чрез родителите си или като се появяваха лично, осъзнах, че това явление е съвсем реално.

Сред децата, които общуват по телепатия, има една малка група, която нарекох Красивите мълчаливци. Те са едни удивителни малчугани, които на пръв поглед не изглеждат твърде съвършени, всъщност са нефункциониращи — но само отвън. Защото тези деца носят в себе си красота, която е затрогваща в своето послание и пълни сърцето с истинността си. Нашите Красиви мълчаливци могат да са Кристални или Звездни деца, или някакво съчетание от различните еволюционни енергийни модели. Може обаче и да не са. Стигнала съм до заключението, че точно тези деца са предшествениците на новата еволюция за човечеството. Те са преминали в почти чисто съзнателно съществуване, същевременно оставайки в нашия свят, макар и с привидни недъзи. Мъдростта и чистотата на сърцата им надхвърля обикновените човешки представи. Те говорят, сякаш чрез тях говори Бог, а те тълкуват думите Му на света.

В повечето случаи сме възпитавани да смятаме, че хората, различни от другите, трябва да бъдат избягвани. Извръщаме се с ужас от тях, да не би да прихванем нещо. И гледаме настрани, понеже се чувстваме неудобно.

Започнете да се вглеждате.

Това, че един човек живее в тяло, което не работи добре, не означава, че неговото съзнание не е будно и жизнено. Ако срещнете деца като описаните тук, никога повече няма да гледате на инвалидите по същия начин. Обърнете внимание!

Нашите мълчаливци са просто удивителни. Те не изглежда да знаят или умеят много, но когато успее да вникне зад външността, човек открива, че са напълно функциониращи същества, които имат да предложат много на света. Тяхното съзнание се рее свободно извън физическите им тела. Те пътуват в други времена и места, а чувството им за хумор не престава да удивлява. Общуват с лекота по телепатия. Хората, които са били около такива деца, свидетелстват за невероятни случки, както ще видим по-късно. Те ни учат на абсолютна, чиста любов със самото си съществуване. И не искат нищо в замяна. Макар да ни се струва, че са просто мъка за родители и настойници, всъщност тези мълчаливци са невероятен дар за нашия свят. Физическите им проблеми са резултат от различни неща — като например генетични мутации, травми на главата или мозъка, реакция към ваксини или вродени проблеми. Макар при всяко дете причините за недъзите да са различни, те споделят някои удивителни характеристики.

По-рано обещах да поговоря още за Уилям. Той бе първото от децата, които проектираха орби от съзнание в моето енергийно поле, за да общуват с мен, а после ми се показаха като съвсем реални земни деца. Отначало, когато започнах да работя с Уилям, разбрах, че става нещо странно. Когато погледнах етерното му енергийно поле, видях, че са двама. Уилям посещаваше от известно време една даровита лечителка и тя беше установила същото. Уилям имаше пламък близнак. (Пламък близнак е друго същество, идващо от съвсем същото енергийно начало. Обикновено се появява под формата на съвършен партньор, т.е. двамата се чувстват като части от едно цяло. Това е съвършената любов!) И през ум не ми бе минавало, че пламък близнак може да се яви като дубликат на човека, така че докато наблюдавах и очаквах инструкции, информацията, която получих, беше, че това е успореден аспект. Оказа се, че той е от междугалактическо естество. С други думи, една част от Уилям живееше в друго време, на друга планета. Да, това бе много странно, и все пак вярно. (Тук е важно да отбележа, че всеки от Красивите мълчаливци има успореден аспект. В никакъв случай не бива да се смята, че щом едно дете живее с физически ограничения, значи е с нарушена многоизмерна структура.) Уилям беше първият от неколцината, в които съм наблюдавала това явление. С времето и с негова помощ успяхме да оправим нещата, като създадохме хармоничен мост, който позволяваше на двата аспекта да съществуват индивидуално, и все пак в хармония един с друг. Оттогава състоянието на Уилям бележи стабилно подобрение. Уилям е един от Красивите мълчаливци. Сега е на единадесет години, не говори и има пространствено-координационни проблеми поради физическите си ограничения. Въпреки това, той е невероятно дете. Образованието си получава у дома, а вече надминава майка си в познанията по математика. И тя се чуди как ще му насмогва в бъдеще! Работила съм с Уилям много пъти и — удивително! — енергийното му поле еволюира с поразителна скорост. Отначало, когато започнах работата си с него, полето му беше типично кристално, с наситени тонове във всички цветове на дъгата. Поради успоредния аспект в него имаше интерференция, която изкривяваше движенията на енергията. Всеки път, когато идвах за поредния сеанс, установявах, че полето на Уилям се е нормализирало още малко. Сега е толкова гладко, толкова съвършено, че той е настроен на вълните на всичко и всички.

Някои от децата са с толкова изострена чувствителност, че развиват характеристики, които може да изглеждат странни, но са изключително важни за тяхното удобство, понякога дори за оцеляването им. Уилям е толкова чувствителен, че през повечето време не понася обувки или даже дрехи. Това на моменти причинява доста неудобства на семейството и техните гости! Напоследък започна да свиква с дрехите, но абсолютно отказва да носи обувки. Причината е, че енергийната сила, която минава през тялото му, е толкова силна, че в някои случаи му причинява физически неприятно усещане, когато излиза през ходилата му. Когато е с обувки, краката му се загряват изключително много и той се чувства зле. Когато усеща земята под краката си, му е по-лесно да остане съзнателно в нашия свят. Майка му се опитва да гледа с чувство за хумор на неговите странности. Уилям е известен с това, че уличните лампи изгасват, когато минава под тях, и предизвиква и други електрически аномалии, като например аварии с електричеството в сгради. Макар че понякога много се ядосва с него, което е разбираемо, майка му се е научила да намира комичното в неговите странности и му оказва пълна подкрепа, което е просто чудесно.

След като ми се яви за пръв път, под формата на орб, с Уилям редовно общуваме по телепатия между сеансите. Той изниква в главата ми в най-неочаквани моменти, което понякога дава много комични резултати. Наскоро бях в едно звукозаписно студио в Ню Йорк, където работех върху нов диск за медитация, който имаше за цел да помага на децата да се освобождават от проблемите, тревогите и страховете и да откриват в себе си положителни чувства, които да споделят с външния свят. Медитацията повежда малчуганите по пътя на вътрешното самооткриване, което ги кара да отварят различни кутии, всяка със своето специфично съдържание.

Тъй като записвах една част, аз насърчих децата да напълнят «кутията на въображението» си с каквото поискат (тази кутия е празна, защото въображението е нещо безгранично). Тъй като съм крайно визуализираща личност, буквално виждах и усещах онова, което казвах на децата да правят. Изведнъж — и това бе познато чувство — реалността ми се измести и неочаквано кутията във видението ми се изпълни с жаби, които започнаха да излизат от нея и да се отдалечават с подскоци. Знаех, че Уилям пак е завладял реалността ми. Осъзнах какво става и се разсмях. В крайна сметка не изтрих този смях от записа, понеже той прави нещата далеч по-забавни за слушателите.

Когато почувства, че е готов за още лечебна работа, Уилям се свързва с мен по телепатия. Майка му често се обърква, когато ми изпраща електронно писмо, с което да запази час, и открива, че вече съм го направила. Тя обаче е много непринуден човек и едва ли е необходимо да споменавам, че в такива случаи много се смеем. Тъй като повечето ни сеанси се провеждат от разстояние, когато работя с Уилям, го карам да участва етерно в процеса. Това е възможно, тъй като той притежава многоизмерна дарба. Когато ми помага, сеансите постигат страхотни резултати. Освен това да се работи с него е много забавно. Наскоро, когато вече приближавах края на лечебния сеанс е Уилям, «връзката» беше прекъсната и съзнанието ми се изпълни с картини — кратки филмчета с клоуни. Много клоуни! Той караше клоуните да ми правят физиономии и да вършат щуротии. И двамата избухнахме в смях. Очевидно Уилям бе убеден, че сме свършили работата за деня. Отговорих му по телепатия, че зная това. Добре, добре, Уилям, разбрах те!

Друг път към края на сеанса реалността ми се промени и видях цяла тълпа странно изглеждащи хора на борда на космически кораб, който доста приличаше на моста в «Старшип Ентърпрайз» от «Стар Трек». Този, който виждах в съзнанието си обаче, бе малко по-стар. Имаше един много висок мъж, който очевидно ръководеше всичко. След сеанса се обадих на майката на Уилям и я попитах дали той не е проявявал някакъв особен интерес към сериала «Стар Трек». Отговорът й ме удиви. «А имаш предвид онзи, високия? Това е най-добрият приятел на Уилям, Улу. Уилям много пъти е посещавал леля си за едно с него».

Уилям често посещава леля си по същия начин, както идва при мен. Свързва се и с хора, с които би искал да работи или просто да се запознае и ги уведомява, че пристига. Телепатичните му контакти не се ограничават с мен, а се увеличават постоянно, тъй като броят на хората, които могат да го чуят, постоянно нараства. Освен това Уилям ми препраща други деца. Казва им кога са готови за работата, която върша. Неговите напътствия към другите деца са тясно свързани с нивото на еволюция в техните енергийни полета. Ако не са достатъчно усъвършенствани, ги съветва да изчакат. Когато стигнат съответното еволюционно ниво, им казва да се свържат с мен.

Все пак сеансите ми с него не са само забавление. Двамата сме предприемали «пътувания» в неговото минало, както и в живота на другите му аспекти. Имахме причини да го правим. През живота си, както и в предишните си животи, ние постоянно обменяме енергия с други хора, места и дори събития. Всеки път, когато навлезем в ново житейско преживяване, ние носим със себе си онова, което сме били и направили до този момент. Понякога част от тази енергия е с объркани функции или увредена. Уилям реши, че трябва да се върнем в Атлантида. Не ме уведоми защо, само каза, че е важно. Помоли майка си да уреди да му помогна да се върне там. В уреченото време го направихме. Уилям бе доста добре запознат с Атлантида и ме отведе на места, които никога не бях виждала, когато бях пренасяла съзнанието си там. Скоро ми стана ясно, че когато е умрял там, Уилям е оставил нещо недовършено. По време на нашето пътуване успя да го направи. Това бе много силен, емоционален момент — най-сетне, след толкова много животи очакване, бе изпълнил задачата.