Чтение онлайн

По време на тази експедиция, след като свършихме онова, за което бяхме отишли, имахме възможност и да се позабавляваме. Озовахме се до една река, на ливада, покрита с диви цветя. Имах усещането, че е ранна пролет. Уилям тръгна през ливадата (което беше прекрасно, защото в нашия свят даже ходенето е голямо изпитание за него!). Той ми се присмиваше, че не ходя достатъчно бързо, и ми напомняше, че нямам причина да се бавя, след като не съм в тялото си! Стигнахме до една къщурка, която се намираше в края на ливадата. Изведнъж се озовахме в малка стая. Уилям погледна надолу, а на лицето му бе изписана безкрайна почит и любов. Когато проследих погледа му, видях жена с бебе на ръце. Почувствах се неимоверно затрогната, когато Уилям ми представи своя пламък близнак, вечната си любов, която току-що бе родена на това място и в това време. Тя бе едно прекрасно бебе с кристалносини очи — замечтани, будни и сякаш пълни с цялата мъдрост на света. Уилям я докосна нежно по ръчицата и ясно се виждаше, че цялата енергия на сърцето му се докосва с обич до нея. Аз, естествено, се разплаках. Моментът бе невероятно красив. Представете си какво е да откриеш вечната си любов, при това в друго време и на друго място!

«Там» недъзите на Уилям не съществуваха. Той бе напълно нормален и страшно развълнуван да се освободи за малко от ограничаващото го, увредено физическо тяло. Етерните игри с Уилям са изключително забавни. Фактът, че пътуваме по този начин, е нещо удивително, тъй като той живее В Калифорния, а аз — в момента — в Тенеси! Чуваме се, сякаш се намираме в една и съща стая. Предприемали сме няколко пътувания заедно и така и не престанах да се удивлявам, че това изобщо е възможно. Но то е и става все по-лесно с течение на времето.

По същия начин при мен са идвали и други деца. За мен това бе преживяване, което промени напълно съзнанието ми. Отначало се съмнявах в собствените си възприятия. Повечето нормални хора не си приказват с невидими орби, още повече да ги свързват с реални хора! Всичко това обаче е съвсем реално и продължава да се случва, Уилям просто бе първият. Оказа се, че това не е нито игра на въображението, нито временна лудост — тъкмо обратното. Орбите продължават да идват при мен и да си общуваме, а с течение на времето осъзнавам, че все повече от тях имат лица, имена и семейства. Всеки ден е едно удивително пътуване и съм имала достатъчно възможности да проверявам, достатъчно родители и други хора, които са потвърждавали преживяванията ми, за да съм напълно убедена в реалността на тези общувания. Някои от родителите са ми казвали, че никога не били чували за мен, преди детето им да ги накара да се свържат с мен. И скоро разбирахме защо!

Веднъж се намирах в Скотсдейл, щата Аризона, За конференцията «Радвай се на живота си». Разговарях с една позната и бях обърната с гръб към залата. Изведнъж, също както ставаше с Уилям, съзнанието ми тръгна с друга скорост и напълно загубих нишката на онова, за което приказвахме. В същото време чух думите: «Здрасти, успях!» Там имаше около 2000 души, но когато се обърнах, имах доста ясна представа кого ще зърна. Това беше едно абсолютно прелестно 11-годишно момиченце с червеникава чуплива коса, огромни сини очи и излъчване, което просто сияеше. От пръв поглед се виждаше, че има много тежък недъг. Но външността не можеше да ме излъже!

Лорин седеше в инвалидна количка и имаше големи затруднения дори да повдига краката и ръцете си. Главата й беше отпусната на една страна и изглеждаше, сякаш изобщо не съзнава онова, което я заобикаляше. Когато се приближих и я погледнах в очите, ми стана ясно, че Лорин е съвсем будно и осъзнато дете, ограничавано единствено от тялото си. С нейно разрешение я докоснах леко. Усетих, че енергийното й поле просто прелива от любов. Попитах я дали не е едно от момиченцата, които разговаряха с мен от известно време. Веждичките й подскочиха нагоре («Да!»). Но аз и без това вече го предполагах. Побъбрихме си малко телепатично. Докато си приказвахме така, с майка й Карън се смеехме на онова, което се случваше. Тя беше чудесна жена. Разговорът с нея и Лорин бе истинско удоволствие. Всичко това трая 15–20 минути, после хората нахлуха в пътеките между редовете, бързайки за следващите лекции. Лорин и майка й също отидоха на някаква лекция.

Същата вечер, когато вече бях заспала, изведнъж сънищата ми се прекъснаха и се събудих. Когато седнах в леглото, главата ми се изпълни с образи на Лорин. Отначало ми се стори, че сънувам, но после осъзнах, че седя в леглото и съм напълно будна. Явно Лорин се опитваше да ми каже нещо. Удивителното в пътуванията извън тялото е, че при тях понятията за време и място не съществуват, следователно за Лорин нямаше никакво значение, че е посред нощ. Любимата й певица беше Лиан Раймс, а най-голямото й желание — да танцува радостно като балерина, без ограниченията на тялото. Напълно будна, аз буквално видях нейния танц в съзнанието си. Беше облечена като балерина, стоеше на палци и движеше грациозно ръце, сякаш бяха леки като крила, и пореха въздуха около нея, докато тя се въртеше и скачаше. Във видението, което Лорин ми изпрати, навсякъде имаше огледала и в която и посока да погледнех, виждах отражения на прекрасната й същност, която летеше в танца, неспирана от нищо. Засмях се, развълнувана от прелестното изпълнение. Ето още едно прекрасно създание с чувство за хумор! Когато Лорин и майка й дойдоха при мен на другия ден, подкачих малката за среднощното й посещение. Тя повдигна вежди («Да!») и се усмихна. През целия уикенд, докато вършех различни неща, току ме прекъсваха телепатични съобщения, че трябва да отида «тук» или «там». И всеки път, когато спонтанно се подчинявах, се натъквах на — познайте кого? — Лорин! Това дори се превърна в нещо като шега между майка й и мен. Прекарахме си страхотно.

По-късно, в разговор с Карън, майката на Лорин, стана дума за даровитостта на момиченцето и способността й да привлича хората към себе си. Тя излъчва невероятна любов и е прелестна, независимо от недъзите си. Карън сподели, че най-трудното в това да си родител на такова изключително надарено дете е да смелиш някак мисълта, че трябва да я гледаш толкова безпомощна физически. Обаче само външността, физическите й функции бяха засегнати. Отвътре бе съвършена, стига хората да можеха да го разберат.

По-късно Карън ми описа някои от необикновените видове въздействие, които Лорин оказвала върху околните. Например след срещата си с нея трима души спонтанно спрели цигарите и повече никога не се върнали към тях. Никой от тях нямал подобни намерения, преди да се запознае с нея. Лорин като че ли притежава вродена способност да общува и да задейства някои видове изцелителни процеси в хората.

От деца като Лорин можем да си извадим голяма поука. Често се натъкваме на хора и обстоятелства, които не се вписват в разбиранията ни за «нормално». Тогава инстинктивната ни реакция е по-скоро на отвращение и страх, тъй като от малки сме възпитавани да мислим, че различното трябва да ни плаши. Малцина от нас притежават умението да се чувстват удобно покрай такива хора. А дарбите на нашите изключителни деца са невероятни. Нека не пропускаме да ги забележим!

(Б.а.: Тази история несъмнено ще постави на изпитание усещането за реалност на читателя, защото е крайно необикновена. Тъкмо заради тази нейна уникалност я включих тук. Децата на новото време никога не ще престанат да ни удивляват!)

Уникалността на Децата на новото време се простира отвъд времето и пространството, в реалности, които са непознати за повечето от нас. Тази им способност да прекосяват с лекота времето и пространството е съвсем реална и страшно интересна. Тя изисква да оставим за момент всичко, което знаем за реалността — и в това няма нищо лошо. Имаме много да научим от нашите Красиви мълчаливци.

Няколко седмици след като се запознах с Лорин и Карън в Аризона, отидох в Минесота за частно събиране на работещите със силата на светлината. Цялото пътуване беше вълшебно от самото начало. Нашата домакиня Нанси ми изпрати електронно писмо, в което ме молеше да участвам в частна церемония при горното течение на р. Мисисипи, близо до езерото Итаска. Моментът бе особено подходящ — веднага след като ураганът Катрина беше опустошил крайбрежието на Залива. Нанси уреди самолетни билети за мен и съпруга ми и тръгнахме на път. Не се познавах лично с Нанси, просто предположих, че подобно на мнозина други, които ми пишеха по електронната поща, знаеше за мен от моя бюлетин. Не зная какво ме накара да приема поканата й.

На сутринта след нашето пристигане чух как някой я пита как е успяла да събере такава звездна група от хора. Нанси отвърна нещо от рода, че било нейна работа да събира «семейството». После обясни, че идеята й за това събиране през уикенда била да се отдадем на лечение и възстановяване, така че да се върнем достатъчно освежени, за да продължим да споделяме дарбите си с хората. Докато другите се събираха за закуска, отидох при нея и я попитах дали е в списъка за автоматично изпращане на моя бюлетин. Тя отговори, че не е. Започваше да ме гложди любопитство. Оказа се, че интуицията й подсказала да се свърже с мен. Макар да знаех, че има и още нещо, не ми беше ясно какво ще е то, но не настоявах повече.