Децата на новото време
Шрифт:
Постоянно чувам за случаи, в които специални деца със специални нужди биват помолени да напускат едно след друго училищата, в които учат. Очевидно цари всеобща липса на умения и обучение за «интегриране» на различните. Това важи както за малчуганите с недъзи, така и за тези с по-фини различия, някои от които бяха описани в настоящата книга. Когато не насърчаваме тези различия, ние правим лоша услуга не само на децата, но и на родителите им, на общността и на бъдещите поколения, в резултат средата и нагласите в държавните и дори в частните училища не способстват за благополучието на по-чувствителните и надарени деца.
Наскоро чух за едно момиченце с медиумични способности, което учело в държавно училище в Джорджия. Било на шест години. Тя е Кристално дете. Гледала на ръка в училищния двор, използвайки по най-невинен начин интуитивните си таланти. И я изключили от училището — с мотива, че била вещица! Да, през XXI век, и то в Съединените щати, хората се боят от различните! Тя е второто дете, за което чувам напоследък, изолирано от общността, задето е с особени дарби. Първото беше отстранено от училище за три дни заради подобни прояви.
Как да се справяме с всичко това в един свят, където училищата са недостатъчно финансирани, с недостигащ персонал и се пукат по шевовете от деца?
За да очертая най-добре промените, които трябва да се въведат в нашите училища, като че ли ще е най-добре да ви предам думите на едно от нашите специални хлапета за личните му преживявания:
Когато ходех на специално училище, с мен се отнасяха, сякаш съм невидим. И не толкова заради физическото ми тяло, а заради моите кристални способности. Всеки ден, когато мама ме караше на училище, слушах най-красивите, одухотворени песни с уверения, че светът е добър, но когато пристигах там, тези уверения изчезваха яко дим.
Станах невидим за тях. Мисля, че усещаха дълбочината на съзнанието ми, но още не бяха готови за това. Така че вместо да ме чуят и разберат, че ме нараняват, те ме изпратиха да стоя сам в една зала, където започнах да вия от болка. «Само да се бяха вслушали в думите ми — помислих си, — да бяха отделили минутка, за да разберат, че съм пълноценна личност, а не да ме държат колкото може по-далеч от тях». Това унищожаване на частите, разбиване на цялото, е нанадолнището, в което сме склонни да се хлъзваме ние, Кристалните деца, когато не ни възприемат цялостно.
Смятам, че въпросът за училището може да бъде важен момент, белязан с много внимателно обмислени решения. И все пак когато Духът е на волана, а до него седят семействата на Кристалните деца, които наблюдават внимателно и се вслушват истински, децата като мен най-сетне си отдъхват. Всъщност си отдъхва вселената, понеже знае, че я чуваме. А всяко Кристално дете откликва с радост и славослови единството с Духа. Трябва да подчертая, че истинското вслушване в онова, което имаме да кажем, е ключът към нашето спокойствие в тази ситуация.
Начинът, по който Никълъс описа унищожението на части от него, ме удари право в сърцето. Това е типичната за Кристалните деца гледна точка — че всички и всичко сме части от голямото Единство; когато тази истина се пренебрегва, единството на частите се разпада и всички изпитват болка. Колко от тези деца се чувстват така ден след ден, но не намират думи като Никълъс, за да го споделят с нас? Повечето от тях просто навеждат глава и изтърпяват съответния ден с надеждата, че след това ще могат да правят нещо друго, което да не ги натоварва толкова.
Домашно обучение
За да избегнат подобни ситуации, някои от родителите, които са осъзнали какви деца имат, вземат нещата в свои ръце и осигуряват на рожбите си домашно обучение. То позволява доста гъвкавост в програмата, а ученикът може да учи с темпото, с което се чувства най-удобно. Някои хлапета се справят отлично и им трябва съвсем малко време, а домашното образование им се отразява добре. Други, които се нуждаят от повече внимание и помощ, я получават по-лесно вкъщи, а и не им се налага да се срамуват, че възприемат малко по-бавно от съучениците си.
Вече съществува едно самодейно движение от семейства, които подхождат творчески към домашното образование на децата си. Доколкото научих, най-успешно се справят онези, които построяват програмата около предметите, които са страст на хлапето. Тогава то не само се адаптира добре, но и постига невероятни успехи в ученето. Разбира се, такъв родител никога не ограничава програмата само до онова, което интересува малчугана (например музика, живопис, наука), но създава начини то да се отдава на любимите си предмети — уроци по един или друг музикален инструмент; посещения на художествени галерии, научни центрове или нещо друго. Като част от образователната програма на едно момиченце родителите му, които имат ферма в Канзас, му разрешили да отгледа цяла нива слънчогледи. Опитът бил сполучлив и сега нивата е местната атракция. Русата и синеока хубавица проявила голямо увлечение по слънчогледите и докато осъществявала проекта си, изучила целия процес — от засаждането до прибирането на реколтата. Това момиченце отглежда и свои телета, като ги храни с бутилка и се грижи за тях, а освен това свири на пет музикални инструмента, Говори уверено по какви ли не теми, тъй като от малка е насърчавана да изразява чувствата и идеите си. Други семейства започват да следват примера им, полагайки съвместени усилия да осигуряват на децата си пълноценни програми, така че да получат добро образование.
Социализацията е нещо друго, което трябва да се има предвид, когато се обмисля идеята за домашно образование. В някои случаи то може да изолира детето и дори цялото семейство. Общуването с други деца и възрастни е много важна част от придобиването на социални умения, а също и на умения за работа с чувствата и преживяванията. Като решение на този проблем в много райони семействата оформят групи, което позволява на обучаваните вкъщи деца да се събират за посещения на различни места, както и да си организират празненства. Някои дори имат свои скаутски групи. Другаде пък тези събития се провеждат с по-малко участници, което позволява да им се обръща повече внимание и способства за качеството на преживяването. Но в общи линии този вид организация очевидно работи добре.
Образование в обикновени частни училища
В обикновените, както и в частните училища, промените в средата и организирането на всеки ден могат да окажат изключително добро влияние върху успеха на детето, както и върху поведението му. Както вече казах, Децата на новото време са силно чувствителни към средата, както и към чувствата и постъпките на околните. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се промени средата. Помислете си — когато отидете в някое училище, как ни изглежда то? Какви усещания предизвиква в нас? В скучен зелен или сив цвят ли са боядисани стените? Подовете корави и студени ли са? Дали общата атмосфера не крещи «нисък бюджет» или «строги правила»? Плаши ли ни нещо в него и ако да, защо? Дали защото «реториката» на определен вид среди предполага непреклонни правила, строга власт и осезаеми обиди? Освен това в някои училища не е особено чисто. Боята се лющи, осветлението е твърде ярко, а обзавеждането е старо и неудобно. Нещо повече, отвсякъде стърчат остри ръбове и ъгли и има твърде малко растения и животни. Това обикновено оставя неприятно усещане у хората. Парадоксалното е, че освен безинтересна и невдъхновяваща творчеството, тази среда е твърде натоварваща с прекомерната си слухова и визуална стимулация.
Представете си как се чувстват нашите деца, били те даровити или не, когато са принудени да сядат на корави, неудобни чинове. Обикновено са наредени в редици и всяко от тях си има място, определено от учителите или по силата на навика. Всеки трябва да си намери място, което да го идентифицира, и обстоятелствата приучават децата да изхвръкват от местата си още щом удари звънецът, независимо дали учителят е приключил.
Светлини, звуци и цветове
Да започнем със средата. Първо, и на децата, и на персонала ще се отрази по-добре едно непряко, естествено осветление, което да не излъчва толкова електромагнитни вълни като флуоресцентното. Електромагнитните полета засягат всеки в някаква степен, но за Децата на новото време те са осезаеми енергийни полета, които нахлуват в телата им и ги разболяват. Електромагнитните излъчвания разбъркват хармоничната подредба на частиците в енергийните полета и енергийните връзки в и около тялото се променят, което в повечето случаи оказва разрушително въздействие върху детето. Кристалните деца се влияят най-зле от електромагнитно замърсяване и много от тях страдат от умора и главоболие поради яркото осветление в класните стаи. Други електронни уреди, като например компютри и монитори, също имат отрицателно въздействие върху човешкото енергийно поле и следователно върху здравето на тези деца. Електромагнитното замърсяване в класните стаи може да се намали, като старият тип монитори се сменят с плоски, чието излъчване е доста по-слабо. (Електромагнитното замърсяване може да се измери със съответен уред, който не струва скъпо.)
Друг фактор, който засяга както способността на децата да задържат вниманието си, така и общия им комфорт, е онова, което наричам визуално и слухово претоварване. Този вид «удар за сетивата» се получава, когато в зрителното поле има толкова много неща, че се създава вътрешно усещане за хаос, или пък когато шумът е толкова силен, че изморява. Помислете си само — когато някой увеличи прекалено звука на телевизора, колко дълго ще издържите, преди да го помолите да го намали? В училище постоянно има някакъв шум в класната стая и коридорите, както и такъв, който идва отвън, и това разсейва децата. В една работеща институция просто винаги се чуват много звуци, които биха могли да бъдат «намалени».