Чтение онлайн

Уелкъм тръгна след Хейс надолу по полираните стълби от червено дърво. Видя разположението на къщата. Тя беше вградена в южния склон на възвишението. Този етаж всъщност беше едно ниво под главния вход. Цялата южна стена беше остъклена. На западната стена имаше камина с каменен комин, който минаваше през горните два етажа.

Хейс се приближи до една купчина магнетофони, стереоуредби и два големи телевизора. Натисна няколко копчета и виенето спря.

— Милост — рече той.

През остъклените плъзгащи се врати се излизаше на облицованата с дъски тераса. Слънчевите лъчи бяха топли и ветрецът разнасяше уханието на дъбове и лаврови дървета. Хейс отиде до перилата на терасата, погледна надолу и викна:

— Хей, маце.

Уелкъм също се доближи до перилата. Отдолу имаше друга тераса с езерце с водопад. Отначало му се стори невероятно цяло чудо, че пролетта е тук, на върха на хълма. Погледна пак и видя, че езерото е изкуствено. Беше боядисано с цвят на гранит, а бетонната му основа се криеше зад храсти и валчести камъни.

В същия миг Уелкъм забеляза във водата жена, която бавно плуваше към края на езерото. Тя излезе край една плоска скала. Беше гола.

Защо не? — помисли си Уелкъм. Вече нищо не можеше да го учуди.

Жената се протегна и им махна с ръка. Слаба, красива. Жива, действителна и гола. Уелкъм не помнеше откога не беше спал с жена.

— Товае Кейтлин — рече Хейс.

— Съпругата ти?

— Единствената. Е, ако не броим бившата.

Хейс като че ли нямаше нищо против друг мъж да гледа, голата му съпруга.

Тя още им махаше с ръка.

— Елате тук — извика Кейтлин.

— Съжаляваме, мила, но не можем. Умираме от глад. Трябва да хапнем нещо.

Уелкъм откъсна очи от нея и тръгна след Хейс. Той ровеше в хладилника, когато съпругата му влезе. Беше си облякла прозрачен бял халат, на места прилепнал към мокрото й тяло.

Хейс започна да изгребва храната от картонените кутии.

— Ти трябва да си Мърл — рече Кейтлин и преди Уелкъм да успее да отговори, тя продължи. — Толкова искрено име. Разбираш ли какво искам да кажа? Прямо и непретенциозно.

— Благодаря — отговори Уелкъм, тъй като не знаеше какво друго да каже.

— Много съм развълнувана да се запозная с теб. Един истински герой.

Тя го гледаше право в очите, докато говореше. Уелкъм знаеше, че така е учтиво, но начина, по който Кейтлин го правеше, го изнервяше. Пък и не млъкваше.

— Ти си наистина тук. Опитвах се да си представя как изглеждаш. А сега ти стоиш тук, в кухнята ми. Трудно ми е да го повярвам.

— И аз си мислех същото рече Уелкъм.

— Какво съвпадение! — възкликна тя.

Седяха на масата и се хранеха, когато Кейтлин каза:

— Ако трябва да бъда откровена, трябва да кажа, че отначало бях против този конфликт. По принцип. Не бива да се пролива кръв заради петрол. Действително мисля така. Не се обиждай.

— Няма защо. Всеки има право на мнение.

— Сетне започнах да разбирам срещу какъв пълен и краен тъпанар се сражаваме и се заинтересувах. Не можех да откъсна очи от СиЕнЕн. Невероятна, първична драма. Противоположностите — нали разбираш какво имам предвид?

— Положителните и отрицателните — отговори Уелкъм.

И той я гледаше в очите. Не само заради мокрите петна на прозрачния й халат и онова, което имаше отдолу. Кейтлин излъчваше безразсъдство и налудничавост. Сякаш жонглираше с ножове. Караше човек да бъде нащрек.

— Точно така! — възкликна тя. — Е, разбира се, и цялото онова зрелище. Наистина на живот и смърт. Бях като омагьосана.

— Войната е ад — рече Хейс.

— Абсолютно — съгласи се тя. — Тъкмо това я прави толкова интересна.

Хейс отвори бутилка шампанско Дом Периньо. Двамата помолиха Уелкъм да им разкаже разни случки от войната. Той, естествено, знаеше много такива истории, макар че не спомена за ужасите. Шампанското му развърза езика. Искаше да се хареса на Хейс и Кейтлин. Нуждаеше се от работата, която му предлагаха. А и те слушаха жадно.

Пресушиха първата бутилка. Кейтлин каза на Хейс да донесе още едно шампанско. Уелкъм им разказваше за Гренада, за нощта преди атаката. Как се качил на една скала и плувал петстотин метра до кубинския склад с амуниции, срязал две жици изоставил там чанта с експлозиви. Кейтлин го гледаше с широко отворени очи. Хейс бе спрял да се бори с корковата запушалка на бутилката.

В този миг на Уелкъм му хрумна, че това съвсем не е обликът, който иска да си създаде пред тях.

— Вижте какво — започна той, — не искам да мислите, че беше само кръв и изтърбушени вътрешности. Хората остават с такова убеждение. Аз бях в специален взвод — супер командоси. Ядат змии. Но това е само една професия. Всичко е подготовка. Специалните сили не се раждат такива — те се създават. Обучени са.

Уелкъм търсеше най-подходящите думи. Искаше да си изясни този въпрос.

— Аз бях обучен да изпълнявам най-различни задачи. Е, специфично военни. Но аз мога да бъда обучен — ето, това се опитвам да ви обясня. Достатъчно съм дисциплиниран, за да бъда обучен.

— Разбира се — каза Кейтлин.

— Говоря като бъдещ ваш служител — продължи Уелкъм. — За да знаете какво получавате.

— Не мисли за това — рече Кейтлин.

— Аз знам какво получавам — добави Хейс.

— Ти си съвършен — каза Кейтлин. — Идеален.

Изпиха голяма част и от втората бутилка. Кейтлин предложи на Уелкъм да му покаже къщата. Първо разгледаха стерео кабинета, където тя натисна някакво копче и лудешкото виене отново зазвуча. На обложката на компактдиска пишеше: „Мистерията на българските гласове“. Нямаше грешка — женският хор на Българското национално радио и телевизия. Кейтлин обичаше хоровото пеене. Много била запалена по всичко етнографско и туземно — както се изрази.

Къщата имаше още две нива. Спалнята на Хейс и Кейтлин беше с размерите на половин баскетболно игрище — цялата в различни оттенъци на кремаво и жълто-кафяво. На един подиум стоеше най-голямото месингово легло, което Уелкъм бе виждал през живота си. От двете му страни имаше по една огромна бежова ваза със стръкове изсушена трева от пампасите.

Леглото гледаше към още една остъклена врата и тераса, откъдето се виждаше Сан Франциско и Голдън Гейт. Бяха пред очите им всяка сутрин, щом се събудеха.

Уелкъм се приближи до вратата. Кейтлин застана до лакътя му. Дойдеше ли още по-наблизо, щеше да усети гърдите й. Гледката, която се разкриваше през прозореца на всяка стая, беше различна. Уелкъм знаеше, че тя се променя в зависимост от времето, светлината, облаците и сенките. Никога не би ти омръзнало да гледаш навън. Уелкъм си представи Хейс и Кейтлин в голямото легло. Това го накара да се замисли за Хейс и Грейс. Възможно ли е един мъж, женен за Кейтлин, да желае любовница? Кейтлин несъмнено поддържаше интереса му, както непрекъснато променящата се гледка през прозорците.