Чтение онлайн

Нол се отправи към шкафа за телефонните връзки на кръстовището. Припомни си израза, че мъглата е толкова гъста, че не можеш да видиш пръстите на ръката си. Тази нощ беше точно така. Той знаеше горе-долу къде се намира шкафа, но го видя, когато едва не се блъсна в него. Беше бледо зелен, широк няколко сантиметра и висок около метър. Нол коленичи до него. Капакът беше прикрепен с няколко винта. Нол ги развъртя и го махна. Вътре имаше плетеница от разноцветни жички, свързани по сложен начин с таблото. Нол трябваше да пререже само една, стига да знаеше коя. Но кой можеше да каже?

Той извади специална ножица и започна да кълца сноповете жички. За десет секунди преряза всичките и пак сложи капака на мястото му.

Върна се в микробуса. Излезе на асфалта и започна да следва извивката, на жълтите маркировъчни линии вдясно и вляво. Когато след втория завой пътят стана прав, Нол намали и спря до електрическия стълб.

Изключи двигателя и угаси фаровете. Излезе от микробуса и отвори задната врата. Сложи на главата си миньорска лампа с батерия, която пъхна в джоба си.

— Хей, мистър Минъор — провикна се Хейс.

— Точно така — отговори Нол.

Всъщност лампата беше предназначена за ловци на миещи мечки. Те се ловят нощем и ръцете ти трябва да са свободни, докато тичаш подир кучетата. Навремето Нол ходеше на лов за миещи мечки. Само че нямаше намерение да им казва това. Щяха да му се подиграват. Той закопча на краката си котките за катерене, стегна около себе си колана, използван от електротехниците и метна брезентовия сак през рамо. Отиде до далекопровода, прикрепи широкия кожен колан около него и започна да се катери. Накланяше се настрани, като отпускаше тежестта си върху краката и колана.

Качи се до горе. Беше се упражнявал на електрическия стълб пред къщата си и стана за смях пред Мери и половината съседи. Сега беше далеч по-лесно. Тук бяха само Хейс и Кейтлин, а на Нол изобщо не му пукаше какво мислят за него.

Жиците бръмчаха. Нол усещаше това по стълба, през шиповете на котките.

Той погледна нагоре, но не видя нищо друго освен гъстата мъгла. Придвижи се още един метър и пак погледна. Този път видя трансформатора точно пред лицето си.

Промъкна се нагоре още няколко сантиметра. Трансформаторът беше в метална кутия. Високоволтовото захранване беше на върха. От едната страна течаха 220 волта — две жици по 110 волта и един заземен кабел, увит в троен пласт изолационен материал, който вървеше през мъглата към гората и къщата.

Нол се промъкна отстрани и се показа до трансформатора. Движеше се бавно и внимателно, защото съзнаваше добре, че тук минават хиляди волта. Колко ли бяха точно? Десет хиляди? Петнадесет? Във всеки случай много. При това под носа му.

Нол бръкна в сака и извади термичния заряд, който му бе дал Уелкъм. Той беше сложен в една тенекиена кутия от бисквити с изрязана горна част и тежеше два-три килограма. Отгоре се показваше фитилът. Беше дълъг около петдесет сантиметра. Вътре в кутията се виждаше горният пласт на експлозива. Уелкъм бе казал, че се състои от захар и калиев хлорат. Приличаше на бяла глазура на торта. Фитилът трябваше да възпламени пластичния заряд, а той — термичния на дъното.

Нол сложи кутията върху трансформатора. Фитилът увисна. Според Нол едва ли някой щеше да го забележи, докато гореше. Не бяха срещнали друга кола по пътя от Сан Рафаел дотук. Пък и тази мъгла. Но Уелкъм се бе погрижил за всичко. Нол извади певеце тръбата и напъха вътре фитила. Той се показа от другата страна. Сетне прикрепи тръбата отстрани на трансформатора с пластир.

Огледа всичко. Изглеждаше наред. Нол извади запалка.

Веднага щом я докосна, му се прииска да запали цигара. Страшно му се допуши. Уелкъм му бе казал, че може да пуши спокойно около експлозива. Но самата мисъл да пуши, докато работи с термичния заряд, пластичния и насочения взрив, изнервяше Нол и той остави пакета „Кемъл“ вкъщи. Сега съжаляваше, че го е направил.

Нол щракна запалката и допря пламъчето до края на фитила и когато той започна да съска и гори, слезе бързо от стълба. Махна колана и котките, но остави лампата на главата си и сложи сака на седалката до себе си. Разполагаше с петнадесет минути и не искаше да губи време. Възпламенеше ли се термичният заряд, експлозията щеше да стане след две секунди. Сетне щеше да пламне и да започне да гори с бяла светлина. Щеше да прегори изолацията на трансформатора и да се разпространи навътре, като не престава да гори. Топката с размера на човешки юмрук от течен горящ метал щеше мине съскайки през целия трансформатор и ще падне на земята, там където беше паркиран микробусът. Щеше да бъде голямо зрелище, но той предпочиташе да го пропусне. Не, благодаря!

Кейтлин отново изпълняваше номера с дишането, но този път по-бързо, с по-малки глътки въздух. Нол се върна неколкостотин метра назад по шосето, после се придвижи бавно напред и спря до пътечката в храстите.

— Добре — каза той. — Хайде на работа.

Излезе от микробуса, даде сака на Хейс и отиде да вземе двата еднакви резервоара с газ. Те бяха в една раница, която той метна на гърба си. Макар и малки, те тежаха доста.

Нол запали ловджийската си лампа и започна да си проправя път сред храстите, сетне между дърветата. Дрехите му бързо се намокриха от падналата по листата мъгла. Лъчът на лампата осветяваше само няколко крачки напред и после мъглата сякаш го поглъщаше.

За пръв път Кейтлин не говореше. Нол се зачуди.

Стигнаха до стоманената ограда. Нол остави резервоарите на земята и взе сака от Хейс. После свали лампата от главата си, сложи тежка ръкавица от необработена кожа на дясната си ръка и извади някаква горелка. Отвинти клапите на резервоарите и когато отвъртя кранчето на лампата, се чу гърлено изсъскване. Той задържа горелката над този невидим поток от газ.

Горелката приличаше на дълга трошачка за орехи с някаква странна плочка накрая. Нол я стисна веднъж и от нея излезе искра, сетне се появи пламък с приятен приглушен звук. Беше синкав, с жълто по края. Нол бавно завъртя клапата за кислорода, докато жълтото изчезна.

Отвесните пилони на оградата бяха дебели около сантиметър и половина и поставели върху продълговати стоманени подпори. Нол изчисли, че трябва да пререже два от пилоните. Щеше да има достатъчно разстояние да се промъкнат.

Той доближи синкавия пламък до единия пилон, там където той се съединяваше с подпората. След няколко секунди пилонът стана оранжев, сетне вишневочервен. После-започна да се огъва, като пръскаше капчици разтопен метал. Стоманата беше от добро качество — тя не само се разтапяше, но и не полепваше по лампата. След половин минута Нол успя да пробие пилона.

После се залови с долния край и след още половин минута пилонът се килна на една страна и падна върху мократа земя. Нол прегори още един пилон — пак по същия начин — и той се стовари върху първия.

Нол спря пламъка и затвори клапите на двата резервоара за газ. Прибра горелката, специалните очила и ръкавицата.

Сега трябваше да чакат трансформатора. Нямаше да е дълго.

— Мистър Всезнайко — отбеляза Хейс. — Съвършеният електротехник.

Човек можеше да каже тези думи дружелюбно, дори с уважение. Но от устата на Хейс те прозвучаха като обида.