Чтение онлайн

— Добре.

— Убий този мръсник, нали затова дойдохме!

Тя тръгна към Рурк.

— Не от толкова близо — спря я Хейс. — Раната ще бъде обгоряла, а това е съмнително.

— Да вървят по дяволите, хич не ми дреме.

Кейтлин се спря на няколко крачки от Рурк. Протегна дясната си ръка и насочи пистолета към главата му.

На Хейс му се стори, че цялата къща затаи дъх. Или само неговото сърце като че ли спря да бие в очакване.

— Готов ли си да умреш? — попита Кейтлин.

Пръстът й натисна спусъка.

Нищо.

Тя отново го натисна. Хейс освети пистолета с фенерчето и видя, че мускулите на китката й са опънати.

Пак нищо.

— Предпазителят, чучело такова — викна той.

Изведнъж Рурк скочи на крака. Погледна ги още веднъж. Кейтлин протягаше палеца си близо до предпазителя, а Хейс посягаше със свободната си ръка към затъкнатия в колана му револвер. Рурк ритна ръката на Кейтлин и пистолетът й отскочи някъде в мрака.

Прозорецът беше на четири-пет крачки от Рурк. Беше счупен, но големите късове стъкло още бяха забити в рамката.

Хейс извади револвера.

Рурк закри лицето си с ръце и скочи през прозореца, Кейтлин търсеше автоматичния си пистолет. Хейс стреля, но Евън се шмугна през счупеното стъкло и изчезна.

Хейс натискаше спусъка и стреляше като обезумял. Изстрелите бяха оглушително силни и отекваха из цялата къща. Накрая той хвърли празните пълнители и изтича до прозореца.

Рурк се бе подхлъзнал и за миг Хейс помисли, че лежи долу. Но Евън се изправи на крака и побегна. Голият му задник се скри в мъглата. Кейтлин се приближи до Хейс и стреля няколко пъти навън.

Тупкането на босите крака на Рурк постепенно заглъхна.

— Страхотно — рече Хейс. — Върховно.

— Млъкни.

— Здравата загазихме.

Хейс не беше изпаднал в истерия, но му се стори, че може би трябва да го направи. Замисли се за Рурк, спомни си разни дребни случки от миналото, как Рурк бе реагирал на определени ситуации — цял един водопад от спомени.

— Млъкни, не искам да те слушам.

Рурк можеше да бъде хладнокръвен негодник. Беше в състояние да ти пререже гърлото. Хейс знаеше това много добре, но досега то не му се бе струвало от съдбоносно значение.

— Сега вече ще имаме големи неприятности — каза той.

— Млъкни или ще те убия — рече Кейтлин. — Няма да ми мигне окото.

Нол застана на прага на кухнята с метнат през рамо сак. Лампата на главата му освети ъглите и пода. Търсеше Рурк.

— Той не е тук — каза Хейс. — Избяга.

— Къде, навън ли? — попита Нол и видя, че мъглата влиза през прозореца. — Никога няма да го намерим.

— Благодаря за информацията — отговори Кейтлин и пъхна пистолета в джоба на анцуга си. — Високо я оценявам.

— Знае ли някой защо стоим тук? — попита Хейс. — Чакаме да дойдат и да ни хванат ли?

— Не е необходимо да чакаме — отговори Нол. — Надявам се, че сте готови да чуете почукване на вратата. Десетина момчета с униформи. Ще довтасат веднага, щом вашият приятел намери телефон и съобщи имената ви. Блестяща идея — да очистите някого, когото познавате. Трябваше да ми кажете.

— Престани — рече Кейтлин.

— Да се махаме оттук — предложи Хейс. — Отсега нататък ние поемаме нещата в свои ръце.

— Както желаете. Винаги сте командвали.

Навън мъглата се виеше на кълба. Тримата тръгнаха през гората, сетне покрай оградата, докато намериха пътечката и се промъкнаха между храстите.

Хейс не преставаше да мисли за Рурк. Хрумна му, че не го познава много добре, като се замисли какво бяха правили заедно и какви бяха. И все пак го познаваше отчасти и това го накара да изпита безпокойство. Представи си гнева и яростта му, докато клечеше на пода, за да спаси живота си.

Осени и го една друга мисъл — зачуди се дали за Рурк, ще бъде достатъчно да извика полицията. Дали чудатият Рурк щеше да бъде доволен да остави всичко в ръцете на закона?

Хайде, стига. Че какво повече можеше да направи?

Стигнаха до микробуса. Нол сложи резервоарите с газта и инструментите отзад, а сака — на предната седалка. Хейс и Кейтлин седнаха зад Нол.

Той подкара през мъглата. Хейс продължаваше да мисли за Рурк. Виждаше пръстите на Кейтлин върху спусъка и чуваше тишината в къщата. Изведнъж Кейтлин попита:

— Ралф, какво стана със сейфа?

— Какво да стане? — попита на свой ред Нол.

— Какво взе от него?

— Нищо.

— Чакай малко — намеси се Хейс. — Аз слязох долу и ти ми каза, че ти трябва още един взрив, за да проникнеш в сейфа.

— Направих го, но вътре нямаше нищо.

— Как така нищо? — учуди се Кейтлин.

— Само някакви документи.

Трябваше им малко време да асимилират факта, че Рурк имаше скрит в мазето си сейф, за да съхранява някакви си документи.

Сетне Хейс протегна ръка към сака, Нол също посегна, а Кейтлин бързо зареди пистолета и го опря в главата на Нол.

— А така — рече тя. — Страхлив тъп селянино, само ми дай повод — аз съм готова.

Гласът й прозвуча почти истерично и привлече вниманието на Нол. Той пусна сака и Хейс го придърпа в скута си.

После го сложи на седалката между Кейтлин и себе си, дръпна ципа и започна да рови вътре. Кейтлин държеше фенерчето и също надничаше в сака. Инструменти, очила за електроженисти, ръкавици. Хейс отвори всички кутии с експлозиви и погледна вътре.

Нищо.

Кейтлин отново опря пистолета в главата на Нол.

— Спри — заповяда му тя и той се подчини. — Излез.

Нол слезе от микробуса и застана на чакълената настилка край пътя.

— Претърси го — каза тя на Хейс и той започна да го опипва.

Разкопча якето му, провери отпред, отзад, по краката и вдигна маншетите на панталона му, за да види дали не е пъхнал нещо в ботушите си.

Нищо.

— По дяволите — изруга Кейтлин.

— Искате ли да тръгваме? — попита Нол. — Или предпочитате да изчакате ченгетата?

Тримата се качиха в микробуса и потеглиха в мъглата.

Както обикновено, накараха Нол да ги свали на една от пресечките на Бимър. Тъкмо слизаха, когато Нол рече:

— На ваше място бих изтеглил всичките си пари до обяд. Имате около половин ден. След това можете да бъдете сигурни, че ще проверят банковите ви сметки. Бих напуснал щата и заживял другаде. Вие не знаете какво е да се криете непрекъснато, но това е най-доброто, което можете да направите. При други обстоятелства изобщо не би ми пукало за случилото се, но както ми казахте — ако намерят вас, ще намерят и мен.