Чтение онлайн

След всичките хиляди писма, които беше написала, след всички заговори, които беше изплела, въпреки обиграността си и това, че беше толкова добре осведомена, тя най-сетне прояви небрежност: или пък беше хваната в капан. Тя подписа със собственото си име плана за убийството на кралица Елизабет и това беше смъртната й присъда.

Или и това беше скалъпено.

Кой знае?

Кой ще узнае някога каква е била истината за случилото се между една пленница, така твърдо решена да получи свободата си, каквато бе тя, и тъмничари, безскрупулни като Сесил и Уолсингам?

Но в известен смисъл днес, въпреки всички тях, шотландската кралица спечели битката. Винаги е казвала, че не е трагична фигура, не е кралица от легенда, но накрая проумя, че единственият начин, по който можеше да победи Елизабет — да я победи напълно и окончателно — е да бъде героинята, каквато Елизабет не можеше да бъде: трагична героиня, кралица на страданието, покосена в своята красота и младост. Елизабет може да се нарича Кралицата дева и да претендира за образа на голяма красавица, заобиколена от обожатели; но Мери, кралицата на шотландците, ще бъде онази, която всички ще запомнят като красивата мъченица от това царуване, чиито любими мъже охотно са умирали заради нея. Нейната смърт е престъпление на Елизабет. Предателството към нея е най-големият позор на Елизабет. Затова тя спечели тази корона. Тя изгуби във вечното им съперничество за трона на Англия, но ще спечели, когато се пишат историческите летописи. Историците, главно мъже, ще се влюбят в нея, и ще й измислят оправдания, отново и отново.

Разказват ми, че съпругът ми наблюдавал екзекуцията й със стичащи се като порой по лицето му сълзи, безмълвен от скръб. Вярвам го. Зная, че я обичаше със страст, която му костваше всичко. Той беше прекалено прозаичен мъж, за да бъде завладян така от любов — и все пак това се случи. Бях там и видях това да се случва. Вярвам, че никой мъж не би могъл да й устои. Тя беше кралица, напомняща приливите и отливите, като някаква сила на луната, неустоима. Той се влюби в нея и тя съсипа богатството му, гордостта и сърцето му.

А тя? Кой може да бъде сигурен в нея? Питайте всеки, който е обичал красива принцеса. Никога не знаеш какво може да си мисли тя. Природата на една принцеса е загадъчна, противоречива, точно като морето. Но моето искрено мнение е, че тя никога не е обичала абсолютно никого.

А аз? Аз се спасих от бурята, която беше Мери, кралица на шотландците, и зная, че съм като обитател на малка селска къща, който спуска и затваря плътно капаците на прозорците си, залоства вратата и гледа как веят вихрушките. Джордж и аз се разделихме, той — в своите къщи, а аз — в моите. Той беше пазач на кралицата, и се опитваше да я опази в безопасност, опитваше се да скрие любовта си към нея, опитваше се и да посреща разходите й; а аз изградих живот за себе си и за децата си и благодарях на Бог, че съм далече от тях двамата, и от последната голяма любовна история на Мери, кралица на шотландците.

Годините отминаха, но обичта ми към къщите и към земята си остава постоянна. Изгубих Чатсуърт в полза на моя съпруг графа, когато се скарахме и той се обърна срещу мен; но построих нова къща, прекрасна къща в Хардуик близо до дома от детството ми, с най-големите прозорци в Северна Англия, най-забележителните стъкла, които някой е виждал поставени в големи каменни рамки, които гледат във всички посоки. Децата дори измислиха детско стихче за това: „Хардуик Хол, о, няма толкова стени, колкото стъкло“ — пеят те. Аз построих тук една легенда.

Накарах да поставят на всяка стена на къщата инициалите ми, изработени от камък. Е. Ш.пише там, с букви от камък досами извисяващия се покрив, издълбано на фона на небето, така че от земята, когато вдигнете поглед, можете да видите инициалите ми, изписани в облаците. „Е. Ш.“ — гръмко оповестява графската коронка на цялата околност, докъдето поглед стига, защото моята къща е разположена на хълм, и най-горните части от покрива й крещят: „Е. Ш.“

„Елизабет Шрусбъри“ — гордо заявява моята къща пред цял Дербишър, пред Англия, пред света. Елизабет Шрусбърипострои тази къща със собственото си състояние, построи я със собствените си умения и решителност, построи тази къща от яките основи от дербишърски камък до инициалите, вдълбани в покрива. Елизабет Шрусбъри построи тази къща, за да огласи името си, титлата си, богатството си и господството си над земите наоколо. Невъзможно е да видите къщата ми и да не почувствате гордостта ми. Не може да видите къщата ми и да не разберете за богатството ми. Не можете да видите къщата ми и да не разберете, че съм жена, издигнала се сама, и съм щастлива от това.

Осигурих състояние на децата си, направих онова, което си бях поставила за цел да сторя за тях. Основах династии: децата ми притежават титлите на графове на Шрусбъри, Девъншир и Ленъкс. Синът ми Уилям е първи граф на Девъншир, дъщеря ми Мери ще бъде графиня Шрусбъри. А във вените на внучката ми Арбела тече кръвта на Стюартите, както планирах заедно с кралица Мери. Аз превърнах в реалност полушеговития план, който крояхме над ръкоделието си. Аз го осъществих. Въпреки всички пречки, пряко волята на кралица Елизабет, в разрез със закона, аз омъжих дъщеря си за Чарлс Стюарт и тяхното дете, моята внучка, е наследница на престола на Англия. Ако късметът я придружава — моят късмет, с което имам предвид твърдата си решителност — един ден тя ще бъде кралица. А коя жена в Англия, освен мен, би си мечтала за това?

Казвам си: не е зле — никак не е зле. Никак не е зле за дъщерята на една вдовица, която не притежаваше нищо. Никак не е зле за момиче от Хардуик, което бе родено в дългове и трябваше да спечели всичко, което притежава. Аз изградих себе си, една нова жена за този нов свят, нещо, което не е било никога преди: жена с независими средства и независим ум. Кой знае какво ще правят такива жени в бъдеще? Кой знае какво ще постигнат моите дъщери, какво може да направят внучките ми? Светът на Елизабет е пълен с авантюристи: както тези, които пътешестват до далечни земи, така и онези, които си стоят у дома. По свой собствен начин, аз съм една от тях. Аз съм нов вид същество, ново откритие: жена, която отговаря сама за себе си, която притежава собствено състояние, без да е под опеката на никой мъж, която сама си пробива път в света, подписва собствени документи, и сама събира наеми, и знае какво е да бъдеш жена с гордост. Жена, чиято добродетел не е скромността, жена, която дръзва да се хвали и изтъква. Жена, която е щастлива да брои притежанията си, и доволна, че се справя добре. Аз съм жена, издигнала се със собствени усилия, и се гордея с това.

И никога никой на този свят няма да ме нарече „жената на онзи глупак“.

Мери, кралицата на шотландците, е един от големите символични образи в английската история и проучванията за тази книга бяха истинско откровение за мен, каквото се надявам, че ще бъде тя и за читателя. Неотдавнашните трудове, посветени на кралицата, я представят в един много различен образ от този на романтичната и лекомислена жена от традиционната версия. Смятам, че тя е била смела и решителна жена, която е можела да бъде успешна кралица дори в непокорна страна като Шотландия. Основната разлика между нея и успялата й братовчедка Елизабет е в добрите съветници и добрия късмет, а не — както намеква традиционната история — в това, че едната жена управлява с ума си, а другата се ръководи от сърцето си.

Разбира се, една личност, която живее толкова дълго и при такива драматично контрастиращи обстоятелства, каквито преживява кралица Мери, ще бъде тълкувана по различни начини от различни автори, тъй както намеква тя в моята версия: „Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия слабак Дарнли, но копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница.“