Чтение онлайн

— А ако жената не иска да се чифтосва?

— Нашите мъже не ни принуждават да правим секс, ако не изпитваме никакво желание към тях.

— Имам предвид, да правите секс, но не в тази поза?

Брийз се усмихна широко, разкривайки остри зъби.

— Това е най-добрият секс, който някога си правила.

Ели не зададе друг въпрос. Кимна.

— Е, това изяснява много неща, нали?

— Да — съгласи се Брийз, — ще споделя тази информация на следващата ни среща. Благодаря ти, Ели. Каза ми много интересни факти.

— Може ли да не споменаваш моето име?

— Да — засмя се Брийз. — Разбирам. Лицето ти е червено. Срамуваш се, когато говориш на тази тема. — Тя стана. — Трябва да тръгвам. Новата отговорничка — изсъска думата, сякаш бе проклятие — настоява да присъстваме на срещите по четири пъти на ден. Тя е кучка.

— Съжалявам.

— Ако не промени скоро държанието си спрямо нас — което гарантирам ти, няма да направи — ще си замине. След няколко дни сме запланували среща, на която ще я обсъдим — усмихна се Брийз. — Все пак крайната дума, дали ще остане, е наша, винаги може да я сменим, ако нещата не потръгнат.

Ели изпрати приятелката си до входната врата и я прегърна. Брийз се засмя. Младата жена въздъхна, когато остана сама. По дяволите, бяха се разпространили клюки за двойка, живееща заедно. Ако пресата узнаеше името на Ели, никога повече нямаше да може да излезе от Хоумленд без страх, че някой глупак няма да я тормози или пък нападне.

Погледна бързо към часовника си и тръгна към кухнята. Бе забелязала, че по принцип Фюри се прибира вкъщи около шест часа вечерта, за да смени униформата си. Обличаше се в по-удобни дрехи, задаваше няколко въпроса за това как е минал денят й, след което изчезваше колкото се може по-бързо.

Нямаше представа къде прекарва вечерите. Не стоеше с нея вкъщи. Отвори хладилника, за да вземе пакета пилешки гърди, които бе размразила. Започна да готви, докато мърмореше тихо под нос.

Ароматът на готвено накара стомахът на Фюри да изкъркори, докато влизаше през вратата. Бе пропуснал обяда, понеже събранието се бе проточило. Очевидно Ели знаеше как да готви. Проследи примамващата миризма до малката трапезария. На маста бяха сложени прибори за двама. Обърна се и замръзна, когато я съзря да излиза от кухнята.

Прииска му се да простене при вида на усмивката й. Изглеждаше щастлива, че го вижда. Гладът му за храна моментално бе заменен от желанието му да я докосне. Ароматът й го изкушаваше повече от храната, предизвикваше животното в него и нуждата да я обгърне с ръце почти го завладя, отслабвайки волята му да се противопостави. Желание обхвана цялото му тяло.

Всяка нейна усмивка разтапяше сърцето му, а всяка дума го очароваше. Миналата вечер, когато седяха на дивана, само на няколко сантиметра един от друг, я бе попитал за семейството й. Тъжното изражение на лицето й го накара за първи път в живота си да изпита щастие, че няма майка и баща.

Разказа му за горчивия развод на родителите си и как се е разкъсвала между двамата още от ранна детска възраст. Те не му допаднаха, въпреки че не ги бе виждал досега. Не искаше Ели да се среща с тях, след като тя му сподели, че се опитват непрекъснато да я съберат с бившия й съпруг.

Ако някога имаше щастието да види глупака Джеф, щеше да го пребие. Ели избягваше погледа му, щом бе започнал да разпитва за брака й. Мисълта, че друг мъж може да я докосва, го накара да изпита ярост, но успя да запази спокойствие. Спомни си разговорът им…

— Колко време беше с него?

— Няма значение. Беше грешка да се женим. Той имаше афери, без аз да знам.

— Афери? — намръщи се Фюри, без да разбира. — Отишъл е на някакви събития? Какви по-точно?

Красивите й, изкушаващи устни се разтеглиха в усмивка. Обърна се и го погледна.

— Събитието, в което е участвал, е да прекарва времето си с друга жена. — Усмивката й угасна, а гняв помрачи очите й до тъмносиньо. — Каза, че вината е моя, когато разбрах, че ми изневерява с друга — повдигна упорито брадичка. — Пълни глупости. Може и да бях малко закръглена, но и той не беше слаб.

Очите на Фюри се плъзнаха бавно по тялото й, изучавайки всяка извивка, която намираше за възхитителна.

— Не си закръглена. Смятам, че фигурата ти е перфектна.

Младата жена посегна и сложи ръка върху неговата, като го награди с усмивка.

— Благодаря ти. Отслабнах.

— Дори и да напълнееш, бих те намирал за идеална.

Тя се вгледа в него за дълго и той започна да се чуди дали не е казал нещо погрешно. Тя беше Ели и той щеше да я желае, независимо от размера й. В действителност, искаше да е по-закръглена. Може би ако нося повече храна вкъщи, ще напълнее, помисли си той. Според него, бе прекалено слаба и винаги се притесняваше, че ако още веднъж му позволеше да я докосне, можеше да я нарани по някакъв начин.

— Знам, че в действителност не го мислиш, но благодаря, че го каза.

— Истина е — изръмжа тихо Фюри, леко обиден, че се съмнява в него. Очите й се разшириха при реакцията му. Той прочисти гърло. — Не лъжа.

— Има лъжи, но съществуват и такива, които може да кажеш, за да бъдеш учтив.

Той се засмя.

— Не си ли разбрала вече, че не говоря неща само за да успокоя някого?

Неговата красива Ели се засмя с него.

— Вярно. Ти си откровен. Всички Нови видове са прями.

— Това лошо ли е?

— Не. Даже е чудесно — поклати глава тя.

— Радвам се. Значи съпругът ти е прекарвал времето си с други жени.

— Правил е секс тях.

— Защо? — шокирано попита Фюри. — Защо е постъпвал така? След като е имал теб, не е имал нужда от друга.

Малки и деликатни пръсти обхванаха тила му.

— Вярвам ти, че наистина го мислиш. Благодаря ти, Фюри.

— Не харесвам бившия ти съпруг — изръмжа той. — Бързо ще променя намерението му, ако някога се осмели да дойде тук и се опита да те върне при него. С удоволствие ще използвам юмруците си, за да съм сигурен, че ще те остави на мира.

Веднага се притесни, че заплахата му срещу мъжа, за когото някога е била омъжена, ще я разстрои. Не беше успял да обмисли думите си, преди да ги изрече гласно. Но вместо това тя се усмихна.

— Ще ме извикаш ли, ако той се появи тук? Искам да гледам — каза Ели, като го пусна и стана. — Лека нощ, Фюри. Сладки сънища.

Устните й се мърдаха, докато излизаше от стаята. Изчака да чуе как затваря вратата на спалнята си, преди да изпусне дълго потискан и измъчен стон. Ставаше все по-трудно да сдържа порива си да я отведе в своето легло, вместо да я остави да отиде сама в нейното. Не искаше да я плаши. Тя имаше нужда от време, за да разбере, че никога няма да я нарани, и щеше първо да се убеди, че страхът й е победен, преди да се опита да я отведе отново в леглото.