Чтение онлайн

— Всичко е наред — увери тя полицая.

Дийн Хоскинс отпусна ръце, след като униформеният мъж махна ръка от пистолета си. Хоскинс посегна и свали слънчевите си очила, разкривайки приятно лице с наситено зелени очи.

— Господин Фюри ме помоли да взема вас и багажа ви и да ви предам едно съобщение, което нямам представа какво означава, но той ме увери, че ще го разберете. Помоли ме да ви кажа, че след като ви е спасил живота, сте му длъжница. Иска да ме придружите обратно в Хоумленд, за да разговаряте с него. Щеше да дойде лично, но заради сложната ситуация извън Хоумленд, нямаше да е добре за него да напуска охраняваната територия.

Без майтап, помисли си Ели. Фюри желаеше да говори с нея. Зачуди се какво ли искаше да обсъждат. Може би съжаляваше, че не й бе казал сбогом или да заяви, че й е простил за това, което му бе причинила. Разбира се, съществуваше вероятността просто да иска да разбере какво се е случило. Нямаше да храни надежда, само защото той желаеше да я види. Но никога не би узнала истината, ако не говореше с него. Кимна на Хоскинс.

Не се съмняваше, че той казва истината. Само Фюри би споменал за това, кой на кого е длъжник.

— Добре.

Мъжът сложи обратно слънчевите очила на лицето си. Ели се обърна към полицая.

— Толкова съм ви благодарна за всичко. Веднага след като срещата ми с господин Фюри приключи, ще си наема нов автомобил.

Младата жена се качи в колата си и изчака господин Хоскинс да направи завой с огромния джип на паркинга. Даде малко назад и потегли след автомобила на Хоумленд. Мразеше погледите, които й хвърляха другите шофьори по пътя и смъртните заплахи, щом протестиращите забелязаха как е изрисувана колата й.

Ужасните думи я притесняваха и унижаваха. Охранителят, който ги пусна да влязат през портата, я изгледа с повдигнати вежди. Ели прокле тихо и едва се въздържа да не му покаже среден пръст. Нямаше друг избор, освен да кара обезобразения си автомобил. Последва огромния джип до главния офис и спря до него в зоната за посетители.

Взе чантата си и излезе от колата. Нямаше намерение да изпуска портфейла си от поглед, след като веднъж бе изгонена от Хоумленд. Искаше да има избор, ако я принудеха да напусне без колата си. Дийн Хоскинс огледа автомобила й намръщен.

— Това ли е проблемът, с който сте се сблъскали?

— Една част от него. Изглежда има няколко идиоти, които смятат, че мозъкът ми е промит и се опитаха да ме спасят. Само Бог знае, какво щяха да ми сторят, ако бяха успели да ме отвлекат. — Поклати глава. — Някои от тях са абсолютни ненормалници.

Фюри обикаляше стаята. Джъстис го наблюдаваше отблизо, изучавайки всяко негово движение, и това го безпокоеше. Фюри спря и хвърли поглед приятеля си.

— Какво? Тя е имала неприятности. Споменала е на секретарката ти, че полицията ще я ескортира оттам. Има ли проблем, че изпратих Дийн да я доведе? Той работи за нас. С какво ни помагат хората, ако не правят нищо по този въпрос?

— Не оспорвам причините, поради които си постъпил така. Вярвах, че Ели ще бъде в безопасност в нейния свят и чистосърдечно ще призная, че съм сгрешил, ако е имала неприятности толкова скоро. Просто се чудя дали ще избухнеш, когато пристигне. Изглеждаш така, сякаш ще изгубиш напълно самоконтрол.

Фюри изръмжа, борейки се с яростта си. Погледът му срещна притеснените очи на Джъстис.

— Всички защитнически инстинкти в мен се борят да излязат наяве. Първото ми желание бе да скоча в джипа и да я намеря. Но след като изпратих Дийн, си възвърнах контрола.

— Това е добре — Джъстис се приближи, — щом означава толкова много за теб, може да я задържиш в Хоумленд. По някакъв начин ще изгладя нещата с директора, но ако не проработи, ще му заповядам да й позволи да остане. Предвид обстоятелствата, може и да не заподозре, че съм взел решение, без да се съобразя с него. Много е параноичен по отношение на огромната сила, с която разполагаме, и има намерение да запази абсолютен контрол над Хоумленд. Държи се като задник и ни третира сякаш сме деца, но истината е, че той работи за нас. Мисля, че има свободна квартира в зоната за посетители. Ще се обадя, за да съм сигурен.

— И директорът да предприеме отново нещо зад гърбовете ни? — присви очи Фюри. — Аз отговарям за сигурността. Няма да позволя Ели да ми се изплъзне от погледа.

Джъстис зяпна.

— Къде ще я настаним тогава?

— Аз имам две спални. Тя ще бъде в безопасност в моята къща. Никой няма да бъде достатъчно глупав да проникне там и да я нападне, ще я охранявам.

— Искаш да кажеш ще я защитаваш.

— Едно и също е.

— Това е лоша идея — сви рамене Джъстис, — но ти отговаряш. Имам си достатъчно други грижи, докато се опитвам да разбера бизнес отношенията в ръководството на Хоумленд — как да плащам за всичко и откъде да намеря повече приходи, които да използвам, след като сами поемем управлението. Докато президентът е щедър, ще можем да плащаме огромните суми за въвеждането на всички допълнителни мерки, от които се нуждаем след нападението. Не забравяй, че на сутринта имаш среща с архитекта. Искам внимателно да прегледаш плановете и да вземеш решение относно окончателното предложение, за да предотвратим второ проникване през главната порта.

— Ще бъда там.

Джъстис се приближи до Фюри, хвана го за рамото и се вгледа в очите му.

— Знам, че ще свършиш добре работата си. Притеснявам се повече за емоционалното ти състояние, що се отнася до тази жена. Това е единствената пукнатина в бронята ти, която някога съм виждал. Емоциите могат да изиграят лоша шега на нашите хора.

— Мога да разгранича отговорностите си към нашия народ от личните.

— Знам, че можеш. — Джъстис го пусна. — Късмет с твоята жена. — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Не ти завиждам. Разбира се, човешките жени сигурно се опитомяват по-лесно от нашите.

— Не точно — изсумтя Фюри. — Тя е много трудна за разбиране, особено след като принадлежим на два различни свята. — Поколеба се малко. — Чувствам ярост при мисълта, че може да бъде наранена.

— Опитай се да я държиш под контрол. Те започват да говорят бързо, щом започнем да ръмжим и покажем зъби — засмя се Джъстис и тръгна.

Фюри изръмжа тихо. Щеше да се опита да разбере какво е станало с Ели, без да показва колко е ядосан. Дийн се бе обадил да му каже, че я води в Хоумленд, но отказа да му обясни какво се е случило с нея. Значи тя не бе пострадала, щом можеше да шофира, а това бе всичко, което имаше значение за него. Излезе от офиса и се насочи към паркинга. Искаше да бъде там, когато тя пристигнеше, но Джъстис го бе задържал.

— Те какво?

Дълбокият глас зад Ели я стресна. Обърна се и изпусна чантата си. Фюри бе застанал зад нея, без да го усети. Беше се приближил безшумно, без да издаде звук, който да я предупреди за приближаването му. Хвана се за гърдите и погледна към него.

— Не се промъквай така. Нямах представа, че си тук. За малко да получа сърдечен удар — каза и отпусна ръце.

Фюри пристъпи по-близо.

— Някой се е опитал да те отвлече? — Наведе се, вдигна чантата й и я подаде. — Как?