Чтение онлайн

— Как се целувате с тези остри зъби?

Фюри понечи да отвори уста. Ели го побутна по рамото и отговори.

— Как би ви целунал някой с неправилна захапка? Или със заешки зъби? Или някой с липсващи зъби? Просто го правят. Така че това е глупав въпрос.

— Значи вие двамата се целувате?

— Разбира се, че го целувам. Я го погледнете. — Ели обърна глава към Фюри и му се усмихна. После отново насочи вниманието си към репортера. — Зъбите не са проблем.

Следваща по ред бе една репортерка.

— Как се чувствате с този мъж, като знаете, че от него не може да имате деца?

— Доктор Норбит — обади се един репортер, — правите ли изследвания върху тях?

— Не — отрече Триша. — Те са хора, а не лабораторни мишки.

— Как се чувствате, като знаете, че никога няма да можете да имате деца, госпожо Брауер?

Ели се загледа в репортерката, която бе повторила отново въпроса си. Поколеба се.

— Никога няма гаранция, независимо с кой сте, че ще можете да имате деца. Съществуват много двойки по света, които са заедно, и по-късно откриват, че по някаква причина не могат да имат деца. Ето защо на тяхно разположение има сурогатни майки, банки за сперма и осиновяване. Не мисля, че мъж и жена се срещат и решават дали се харесват или не, въз основа на това колко добре работи тяхната репродуктивна система и колко деца могат да имат един от друг. Това просто е неразумно и глупаво. Ни най-малко не съм загрижена дали ще имам деца. А дори и не мисля за това сега.

След това скочи следващият репортер и така пресконференцията продължи. Ели се опита да запази спокойствие, въпросите в по-голямата си част бяха глупави. Репортерите искаха да знаят помага ли Фюри в домакинската работа, дали Ели се отнася към него като към обикновен човек.

Фюри се държеше хладно, на много от въпросите се смееше и никога не изгуби самообладание. Ели го наблюдаваше и се гордееше с неговото държание. Можеше да бъде очарователен, когато пожелаеше. Той срещаше погледите й и се усмихваше в отговор.

— Ели — извика мъж зад гърба й.

Тя извърна глава опитвайки се да открие източника.

— Да?

— Какво е чувството да предадеш собствената си раса, като позволяваш на животно да те чука?

Шок разтърси Ели при внезапната словесна атака. Точно когато откри идиота, задал й въпроса — висок, слаб мъж в делови костюм — той внезапно разбута хората пред себе си и в ръката му проблесна пистолет. Около него избухнаха писъци и се чу стрелба. Ели замръзна от ужас, преди някой да я блъсне на земята и нещо тежко да я смачка.

Тя отвори очи. Фюри се бе проснал върху нея, прикривайки я с тялото си. Изстрелите продължаваха да свистят, примесени с панически писъци и викове на тълпата. Фюри пропълзя малко напред, за да може да я покрие цялата и изви тялото си така, че да застане между нея и източника на стрелбата.

След малко мушна ръце под тялото й, повдигна я, пъхна коленете й до гърдите си, да я свие на топка в прегръдката си, и се изправи на крака. Втурна се към портата с Ели, вкопчена в ръцете му, прегърбен над нея, прикривайки я с тялото си.

Здравата хватка на Фюри върху нея, леко се отпусна, после той я затегна отново. Продължи да се движи, крещейки думи, които тя не можеше да разбере. Бе твърде шокирана и едва си поемаше въздух. Той я бе смачкал в прегръдката си, коленете, свити до гърдите й, притискаха белите й дробове. Дори ударите на тялото му, докато тичаше, не й помагаха. Ели не можеше да види много, тъй като той се бе увил около нея и я стискаше здраво. Тя знаеше, че тълпата бе прочистена от портата, за миг мярна част от стената, точно преди Фюри да се срине на колене.

Той изпъшка силно, но някак си успя да я задържи в прегръдките си. После отпусна хватката. Ели се раздвижи в ръцете му, вдигна глава и видя болка да изкривява красивото му лице.

— Фюри?

Младият мъж я измести и я постави на земята пред себе си. Тя погледна нагоре към него и видя как очите му побеляват и се затварят. Фюри рухна настрани и падна в тревата до нея. Ели не обърна внимание на виковете, писъците и суматохата около тях. Бързо запълзя и се преви над него. Тогава видя кръвта.

— Фюри! — изкрещя името му. Ръцете й трескаво сграбчиха страната, където се разпростираше червеното лепкаво петно. Ужасена, изпаднала в паника, разбра, че е бил прострелян. Притисна и двете си длани към раната, опитвайки да забави кървенето. Уплашеният й поглед бе съсредоточен върху лицето му. Той дишаше, но беше в безсъзнание.

— Някой да ми помогне! — изпищя младата жена.

Изведнъж, от другата страна на Фюри бързо коленичи Триша Норбит. Тя избута ръцете на Ели и разкъса ризата на Фюри, за да погледне раната. Ели не обърна внимание на кръвта по ръцете си. Леко ги прокара по лицето му, докато лекарката и други хора започнаха да работят по него.

Цялата трепереше.

— Фюри. — Тя докосна лицето му, без да се интересува, че върховете на пръстите й, с които го галеше, бяха целите в кръв. Сълзи се стичаха по бузите й. — Фюри! Моля те, събуди се! — Гласът й се задави от ридание.

— Дай ми един медицински комплект — извика силно Триша. — Сега!

Фюри не помръдваше. Ели трескаво погледна към лекарката.

— Триша? Той дали ще се оправи?

Доктор Норбит срещна погледа й, после обърна глава.

— Незабавно трябва да го откараме в болницата. Обадете се в травматологичния център и кажете, че имаме нужда от готова операционна и… — Тя изруга. — Джъстис? Ще се наложи няколко от хората ти с кучешки гени да дойдат с нас. Ще му е необходима кръв и се надявам някой от тях да е достатъчно близо.

Джъстис застана зад Ели и извади мобилния си телефон.

— Ще получите всичко необходимо.

— Триша? — Ели продължаваше да се тресе.

Лекарката я погледна с мрачно изражение.

— Бил е прострелян на две места, Ели. Това наистина е много лошо. Обещавам, че ще направя всичко възможно да го спася.

В този момент Ели се разпадна напълно. Знаеше, че той няма да се справи. Видя всичката кръв по ръцете и дрехите си, и по ръцете на Триша. Ели галеше лицето му и шепнеше името му. Някой я сграбчи откъм гърба и я издърпа далеч от мъжа, когото обичаше. Тя се бореше срещу този, който я държеше, крещейки името на Фюри, но той не отпусна хватката си. Човекът я държеше здраво и я завъртя към себе си.

— Трябва да се погрижат за него, Ели. Ще те закарам до мястото, където ще го отведат. Сега трябва да се успокоиш — извика мъжът в ухото й. — Така няма да му помогнеш.

Ели зарида. Признавайки безсмислието на поведението си, тя спря да крещи и да се бори. Държеше я Слейд, а той бе огромен колкото Фюри. Краката й дори не докосваха земята. Той продължаваше да я стиска, шепнеше й успокояващи думи в ухото, докато тя наблюдаваше как лекарката и екипът на спешната медицинска помощ се грижат за Фюри, опитвайки да го стабилизират. Някой донесе носилка и те бързо го откараха. Ели погледна нагоре, когато чу новинарски хеликоптер да кръжи над главите им. Слейд се обърна с Ели в ръце, все още държейки я здраво, в случай че тя се опиташе да хукне след Фюри, и бързо закрачи към паркинга. Внимателно я постави на задната седалка на джипа, с който беше дошъл, и грабна радиостанцията.