Чтение онлайн

— Кучешки зъби, среща на паркинга. Готови сме за тръгване. Аз обезопасих Ели.

Слейд седна зад волана, обърна се назад и я огледа. Тя плачеше, свита на кълбо на задната седалка, но бе чула достатъчно по радиото в колата, за да сглоби повечето от ситуацията. Слейд очевидно също бе потресен от случилото се. Изражението му бе мрачно, а в очите му имаше болка, когато погледите им се срещнаха.

— Бях патрулиращ на стената, когато това се случи. Стрелците бяха трима. Убих единия от тях, но другите двама не успях да улуча, тъй като имаше опасност да застрелям невинни. Съжалявам, че не успях да убия и тримата, преди да прострелят Фюри. — Дрезгавият му глас замлъкна. — Той ще се оправи — обеща Слейд твърдо убеден. — Ние сме по-издържливи от хората и се възстановяваме по-бързо. Можем да търпим повече на болка.

Ели избърса сълзите си.

— Не мога да го загубя.

Слейд кимна.

— Няма.

Мъже отвориха вратите на джипа и се качиха. Ели забеляза, че са въоръжени до зъби и облечени с бронирани жилетки. Ако се съдеше по формата на сериозните им очи, те също бяха с примесени кучешки гени. Слейд запали двигателя и те напуснаха паркинга. Той подаде газ и се отправи към портата. Обърна се към радиостанцията, за да не му пречи шума на двигателя.

— Разчистете пътя. Почти пристигнахме.

Той дори не намали, когато стигна до отворената врата. Тълпата наблюдатели вече бе евакуирана от района. Стрелбата и кръвопролитието бяха разпръснали протестиращите и репортерите.

Ели крачеше и поглеждаше към заобикалящите я мъже. Имаше най-малко седем от служителите на НСО, които охраняваха частната чакалня. Болницата бе предложила една от тях, веднага след като разбраха, че охранителите са въоръжени и определени да пазят младата жена. Други техни колеги стояха на пост пред операционната зала, където Фюри се бореше за живота си.

— Все още е жив — увери я Джъстис.

Ели кимна, знаеше, че той поддържа връзка по мобилния телефон с един от мъжете, които пазеха операционната. Служителят можеше да вижда какво става вътре и подаваше подробна информация. Беше благодарна на Джъстис, че бе намерил добър начин да я осведомява за състоянието на Фюри. Тя се чудеше как хората можеха да седят и чакат, без да чуят дума, докато оперират любимия им човек.

Слейд влезе в чакалнята, отиде директно при Ели и й подаде голяма картонена чаша, покрита с капак. От нея стърчеше сламка. Ели се усмихна насила.

— Кафето не върви със сламка, но благодаря.

— Това е айскафе — усмихна се Слейд. — Ти трепериш. Не желая да ти давам нещо, което е горещо и с което можеш да се полееш. Фюри ще ми срита задника, ако допусна да се опариш.

Сълзи напълниха очите й и тя се усмихна истински.

— Благодаря.

Той й кимна, обърна се и приближи към Джъстис, който държеше мобилния телефон до ухото си, но не говореше.

— Докладвай.

Слейд въздъхна.

— И тримата стрелци са извадени от строя. Единият от тях оцеля, за съжаление. Полицията ме информира, че кретенът не спира да говори. Претендирал, че е член на терористичната група „Чиста раса“.

Джъстис изсумтя.

— Не трябва да ги наричаме терористи, но продължавай.

— Чули били за пресконференцията и се промъкнали с пълномощия на фоторепортери. Ние не отговаряхме за сигурността — Слейд изръмжа думите. — Изглежда, че като са притежавали пропуски за пресата, не са били претърсвани.

— От сега нататък ние ще поемаме цялата сигурност, когато се отнася до някой от нашите хора.

Слейд кимна.

— Нещо за Фюри?

— Той се бори и все още е жив. Имаме две кръвни съвпадения. Сърч и Даркнес чакат в стаята за кръводаряване, ако се наложи.

Ели отпиваше от айскафето и ги слушаше. Трябваше да признае, че всички се отнасяха страхотно към нея. Пазеха и нея, и Фюри. Новите видове се бяха погрижили много от техните хора да дойдат в болницата, за да станат кръвни донори на Фюри. Нормалната човешка кръв също би свършила работа, но генно променената действаше по-добре. Джъстис й бе обяснил това.

Ели си спомни, когато пристигнаха в болницата, как Джъстис я бе завел в една от баните. Там бе разговарял с нея спокойно и й бе обещал, че за Фюри ще бъде направено всичко възможно. Докато говореше, я бе завел до мивката. Тъй като тя бе още в шок, бе измил кървавите й ръце, като на дете. След това й бе подал дрехи, все още с етикетите, които някой бе донесъл за нея. Беше я оставил сама, за да свали изцапаните с кръв и да се преоблече. Откакто излезе от банята, той не се бе отделял от нея.

Вниманието й се върна към него. Той отново заговори по мобилния си.

— Да. Все още съм тук. Какво се е случило?

Сърцето на Ели подскочи, когато видя Джъстис да затваря очи. Страхът я сграбчи здраво, след като той затвори телефона. Продължи да се взира в него, докато мъжът отвори очи. Погледите им се срещнаха.

— Той е жив, Ели. Извадили са и двата куршума и са го зашили. Спрели са кръвоизлива и жизнените му показатели са добри. Триша е сигурна, че ако не възникнат непредвидени обстоятелства, той ще се справи.

Сълзи закапаха по бузите й, щом разбра, че Фюри ще живее. Тя кимна, но се страхуваше да повярва, докато не го видеше.

Минаха часове, преди да преместят Фюри от реанимацията в самостоятелна стая в отделението за интензивно лечение. Позволиха на НСО да го пази и да го наблюдава през стъклена стена от съседната стая.

Ели потърка врата си уморена, но не искаше да се прибира да спи. Тя наблюдаваше Фюри през стъклото от стаята, където бяха и служителите по сигурността.

По някое време я бяха пуснали да седне на леглото до него за няколко минути, докато един друг лекар, не Триша, наблюдаваше Фюри.

Ели се върна в спомените си за едно друго време, когато пак бе наблюдавала Фюри през стъклото, заключен в килията му, в лабораторията за тестване. Това я накара да заплаче отново. Сърцето й се късаше да гледа този силен, жизнен мъж така безпомощен.

Джъстис седеше в ъгъла. Някой му бе донесъл лаптоп, а в ухото си имаше слушалка към мобилния му телефон. От време на време разговаряше тихо с някого. Ели погледна към него. Този човек никога не преставаше да работи.

Вниманието й отново се насочи към стъклото. Фюри спеше. Един лекар влезе при него, провери жизнените му показатели, после излезе през вратата вляво.

— Ели? — повика я тихо Джъстис.

Тя се обърна.

— Да?

Той леко й се усмихна.

— С него всичко ще е наред. Казах ти, че Триша разпореди да остане под наркоза. Новите видове не обичат да се залежават много в леглото, харесва им да бъдат непрекъснато в движение. Упойката е най-добрият начин да го държат неподвижен, докато боледува, иначе ще се опита да стане, без значение колко го боли. Ние сме досадно упорити, за съжаление.

— Знам, но си мисля, че ще се почувствам по-добре, ако чуя гласа му и го погледна в очите.