Чтение онлайн

— Ей, старче, къде е най-близката ви риокан — кръчма?

— Нямаме, господарю, нямаме нужда, уважаеми господарю — измърмори старият магазинер, от страх продължи да бръщолеви, — няма нужда, тъй като нашата Йошивара е наблизо, по-голяма е от повечето градове, с десетки къщи, в които можеш да отседнеш, и с над сто момичета, без да броим прислужниците, с три гейши и седем чираци, оттук е…

— Достатъчно! Къде е къщата на шоя?

— Там, господарю.

— Къде, глупако? Стани, покажи ми пътя.

Все още ядосан, последва стареца надолу по улицата, искаше му се да прободе очите, които го наблюдаваха през всички пролуки, и да пресече шушукането, което го следваше по петите.

— Там, господарю.

Хирага му махна да си върви. Знакът отвън на отворения магазин, напълнен с всякакви стоки, но иначе празен откъм купувачи, гласеше, че това е дом и място за търговия на Ичи Риоши, шоя, търговец на ориз и банкер, агент в Йокохама на Гиокояма. Гиокояма беше дзайбацу — означаваше тесен семеен търговски комплекс, — извънредно мощен в Йедо и Осака като търговци на ориз и саке и пивовари, но най-важното — банкери.

Той се овладя. Почука много предпазливо и учтиво, приклекна и зачака, опитваше се да надвие болката от побоя, дето бе изял от десетте души охрана. Най-сетне мъж на средна възраст и със строго лице излезе иззад тезгяха, коленичи и се поклони. Хирага му отговори със също такъв поклон, представи се като Накама Отами и спомена, че дядо му също е шоя, не каза къде, но даде достатъчно сведения за него, така че онзи да му повярва, и че може би, тъй като няма никаква риокан, където да отседне, шоя ще му отдели стаята за гости, която не се използва.

— Дядо ми също има честта да търгува с Гиокояма дзайбацу — неговите села продават цялата си реколта чрез Гиокояма — продължи той учтиво. — Всъщност моля те да им изпратиш моя залог в Осака и ще ти бъда благодарен, ако ми предплатиш малко пари в брой за него.

— Йедо е по-близо до Осака, Отами-сан.

— Да, но в Осака е по-добре за мен от Йедо — рече Хирага, не искаше да рискува с Йедо, където можеше да бъде разкрит от Бакуфу. Забеляза хладния, безстрашен, оценяващ поглед и скри омразата си, но дори даймио ставаха предпазливи, когато работеха с Гиокояма или с техните агенти, дори господарят Огама от Чошу. Знаеше се, че Огама има солидни дългове към тях и бъдещите годишни доходи вече бяха заложени като гаранция.

— Моята компания има честта да обслужва старите купувачи. Моля, колко дълго желаеш да останеш в дома ми?

— Няколко дни, стига да не те притесня. — Хирага му разказа за Тайърър и главоболията с войниците само защото бе сигурен, че вестта го е изпреварила.

— Можеш да останеш поне три дни, Отами-сан. Толкова съжалявам, но трябва да си готов да напуснеш бързо в случай на внезапно нападение, денем или нощем.

— Разбирам, благодаря ти.

— Моля да ме извиниш, но искам заповед, подписана от тоя Тайра, или най-добре от главния на гай-джин, което ми нарежда да отворя къщата си за теб, за всеки случай или ако Бакуфу пристигнат тук.

— Ще го уредя. — Хирага се поклони за благодарност и скри раздразнението си. — Благодаря ти.

Шоя нареди на прислужничката да донесе чай и пособия за писане и загледа как Хирага написа залога, в който молеше сумата да бъде изтеглена от сметката на Шинсаку Отами, тайното кодово име на баща му. Подписа го и го подпечата с печата си, написа и подпечата разписка за Риоши, който се съгласи да му даде в аванс половината сума при обикновена лихва от два процента на месец — за три месеца, нужни да се изпрати документът в Осака и да се извърши прехвърлянето.

— В брой ли искаш парите?

— Не, благодаря ти. Все още имам няколко обана — преувеличи той, бяха му останали само два. — Моля, открий ми сметка, сметни си разходите за стаята и храната ми, нужни са ми дрехи, мечове и ако можеш, уреди ми масажистка.

— Разбира се, Отами-сама. Прислужникът ми ще ти покаже склада. Избери каквито дрехи искаш. Колкото до мечовете за продажба — Риоши вдигна рамене, — единствените, които имам, са дреболии за гай-джин и едва ли си струва да се занимаваш с тях, но можеш да ги видиш все пак. Ще се опитам да получа истински за теб. Сега ще ти покажа стаята и твоя личен вход и изход — има охрана тук, денем и нощем.

Хирага го последва. Нито веднъж Риоши не обели дума за голотата и натъртванията му и не го попита нищо.

— Ти си добре дошъл и оказваш чест на моя беден дом — заключи той и го остави.

Като си спомни начина, по който му каза това, Хирага настръхна — толкова учтиво и сериозно, но в същността си толкова ужасно. „Отвратително — помисли си, — отвратително е, че безчестните даймио, шогуни и Бакуфу държат нас, самураите, в бедност и сме принудени да вземаме заеми от тези дзайбацу от ниска класа, които не са нищо друго, освен противни търговци, трупащи пари, а те се държат така, сякаш парите им дават власт над нас. В името на всички богове, когато Императорът си възвърне властта, ще има разчистване на сметките, търговците и дзайбацу ще си платят.“ В този момент усети, че пръстите й спряха.

— Какво има, господарю? — попита изплашена масажистката.

— Нищо, нищо, моля, продължи.

Пръстите й се подчиниха, но сега допирът им беше различен и в стаята се усещаше напрежение.

Беше помещение с осем постелки, футоните бяха напълнени с пух, татамите от добро качество и шоджи с наскоро сменена пергаментова хартия. В нишата такояма стоеше петролна лампа, икебана и малка рисунка на обширен пейзаж, чиято единствена къща беше мъничка колибка в бамбуков храсталак, с още по-мъничка жена, застанала отчаяна на вратата, загледана в далечината, а до нея — любовно стихотворение.

Толкова самотна, пълна с неимоверна надежда, че мъжът й ще се върне.

Хирага се унасяше в сън, когато вратата се плъзна.

— Извини ме, господарю. — Прислужникът коленичи и тревожно съобщи: — Толкова съжалявам, има един човек от низшата класа отвън, който твърди, че те познава, моли да те види, толкова съжалявам, че те безпокоя, но той е много настоятелен…

— Кой е? Как се казва?

— Той… не пожела да си каже името и не попита за теб по име, господарю, но непрекъснато повтаря: Предай на самурая: Тодо е брат на Джун.

Хирага скочи тутакси. Докато намъкваше юкатата, помоли масажистката да дойде утре по същото време и я отпрати, премести се по-близо до двата меча, които бе заел, докато шоя му намери по-добри, и коленичи в позиция за защита и нападение с лице към вратата.

— Изпрати го тук и не пускай никого.

Слабият, мръсен млад селянин с дрипаво кимоно пропълзя през входа и стигна така на колене чак до вратата.