Чтение онлайн

— Ако шогунът не се очаква на срещата, а в роджу има петима старейшини, защо е празният стол?

На холандски, на японски и обратно.

— Той казва, че президентът на техния съвет господарят Анджо току-що се е разболял и не може да присъства, но няма значение, те имат неговите пълномощия да продължат. Моля, продължете!

Фон Хаймрих заговори на перфектен френски, за да унижи Сьоратар.

— Това не прави ли срещата невалидна, та нали те все опяват за „единодушния“ характер на Съвета? Петима членове. Това може би е нов измамнически ход, който ще използват в бъдеще за анулиране на цялата процедура. — Отново се разгоря спор.

Само Сър Уилям мълчеше. Той криеше гнева и безпокойството от лицето си. „Ясно е, че пак ни избудалкаха. Какво да правя?“ И се чу да казва с твърд глас:

— Много добре, ще приемем тези пълномощия като истински от вашия шогун за тази среща, само за нея. Ще информираме нашите правителства, че предишното споразумение не е спазено, и ние ще продължим за Киото колкото е възможно по-скоро, за да връчим нашите акредитивни писма на вашия шогун — и император Комей — с повече от подходящ ескорт!

Когато Йохан започна да превежда на холандски, граф Сергеев измърмори:

— Браво — това е единственият начин да се справим с тия мръсници, мамка им!

Фон Хаймрих, Ван де Тромп, холандецът тихо се съгласиха, а Сьоратар, американецът Адамсън и Ерлихер възразиха.

Японският преводач зяпна и високо заяви, че сигурно не е разбрал нещо. Йохан го увери, че няма никакво недоразумение. Докато траеше цялото това многословие, Сър Уилям престана да слуша и се загледа напрегнато в лицата на роджу, докато изслушат преводача. В различна степен всички те се пообъркаха. „Добре“ — помисли си той.

— С обичайните ласкателства, Сър Уилям, но с много учтиви извинения този път той казва, че е невъзможно да се срещнете с шогуна в Киото, времето е много бурно през този сезон, но те ще те уведомят веднага, щом се върне, и т.н., и т.н.

Сър Уилям се усмихна тъжно.

— Кажи им: бурно или не, ще посетим Императора в най-близко бъдеще, подчертай това, Йохан. Само на тази основа ще продължим.

Роджу приеха думите му с каменно мълчание.

Поред, Сър Уилям най-напред, после останалите, се изправиха и се поклониха, всеки изрече името и поста си и страната, която представя, и предложи своите акредитивни писма. Те бяха приети с достойнство. Всеки път роджу се покланяха с уважение.

— Сега — рече Сър Уилям с вирната брадичка — да продължим с втория въпрос на срещата: правителството на Нейно величество потвърждава, че на 14 септември, петък, година 1862 от нашето летоброене, един английски джентълмен беше отвратително убит посред бял ден от самураи от контингента на Сацума под командването на техния крал Санджиро. Други двама бяха ранени. Правителството на Нейно величество изисква убийците да бъдат предадени или да се разправите с тях публично според японските закони, като бъде изплатено веднага и обезщетение от сто хиляди лири стерлинги в злато, да получим и публично извинение, както и публична гаранция, че това няма да се случи повторно. Трето: втората и последна вноска от пет хиляди лири стерлинги в злато като обезщетение за убийствата на сержант Гън и ефрейтор Роуиър в нашата Легация миналата година, закъснели със седмици, да бъдат изплатени след три дни или сумата ще се удвоява за всеки изминал ден…

Сър Уилям остави време на Йохан да преведе дума по дума, но не допусна никакви дискусии, докато не завърши списъка, Адамсън искаше обезщетение за убийството на американския чиновник, а накрая думата взе руският посланик.

Граф Сергеев, с множеството си медали и декоративни знаци, подрънкващи по униформата му със златни ширити, рече:

— Руски офицер и руски войник от нашата армия, Гуденев, са били смъртоносно съсечени в Йокохама на 16 февруари миналата година. — После добави за ужас на останалите: — Вместо обезщетение цар Александър II на цяла Русия иска — Курилските острови.

По време на превода Сър Уилям се приведе напред и любезно прошепна на руски:

— Голяма авантюра, граф Сергеев, тъй като, разбира се, правителството на Нейно величество никога няма да се съгласи с такава намеса в нашата сфера на влияние.

— Може и да, може би не. В Европа отново се задава война. Скоро ще се разбере кои са наши приятели и кои — врагове.

Сър Уилям се подсмихна.

— Това винаги представлява проблем за определени страни. Обединеното кралство няма постоянни врагове, а само постоянни интереси.

— Наистина, драги приятелю, но забравихте да добавите „никакви постоянни приятели“. Освен това сега с Владивосток ние сме тихоокеанска сила.

— Държава от море до море? Мечтата на царете, а?

— Защо не? По-добре ние, отколкото друг — натърти граф Алексей, после сви рамене. — Курилските острови? Ако не те, някои други острови — колкото да защитаваме Владивосток.

— Трябва да обсъдим вашето „чудато“ тихоокеанско присъствие в по-добри условия. Моето правителство е най-заинтересованото!

Сьоратар, който не разбираше руски, вбесен, че не взима участие в тази размяна на реплики, се намеси студено на френски:

— Вярвам, Сър Уилям, че сте съвсем наясно с френските интереси.

— Както винаги, господине, интересите на доблестните съюзници са на преден план в Министерството на външните работи на Нейно величество.

— Сър Уилям — каза изтощено Йохан, — старейшината… той само повтаря предишното им становище, че нямали никакви правомощия над Сацума, не знаели кои са убийците и смятали, че каквото и да е обезщетение трябва да се иска от самата Сацума, по канален ред, разбира се.

— Какъв канален ред? На холандски, на японски, пак на холандски:

— Чрез тях, те щели да предадат вашата молба пак на Сацума.

— Това не е молба, за Бога. Ще опитаме за последен път, подчертай това, Йохан, по друг начин — рече Сър Уилям. — Питай: ще накажат ли убийците? И предай на преводача, че искам отговор с да или с не. Единствено.

На холандски, на японски, пак на холандски.

— Той казва, Сър Уилям, че при някои обстоят…

— Убийство, за Бога. Да или не! Филип, кажи го на японски!

Тайърър го присви стомахът. Той наблюдаваше как мургавият старейшина прошепна нещо, но храбро скочи на крака:

— Почитаеми господари, моля да извините лошия ми японски, но моят господар пита, моля, ако има убийство, вие убивате убиеца, да или не, моля.

Настана тишина. Старейшините погледнаха Йоши, който се втренчи в Тайърър, ръцете му си играеха с ветрилото. Мъжът до него му прошепна нещо и японецът кимна.

— Наказанието за убийство е смърт.