Чтение онлайн

— Той казва да, сър. За убийство наказанието е смърт — рече Тайърър, научил ключовите думи от Накама, които му бе обяснил японския, наказателен кодекс и неговата суровост.

Благодари му.

— Моят господар ви благодари, господарю.

— Сега го попитай: правилно ли е да се иска обезщетение за такова престъпление, да или не?

— Господарю, моля да ме извините, но е… аз… — Тайърър млъкна, главата му внезапно се изпразни. — Съжалявам, Сър Уилям, не зная думата за „обезщетение“.

Веднага се намеси Андре Понсен: — Думата е бакин, Сър Уилям, и е малко известна, мога ли да опитам, ако обичате?

— Давайте.

— Почитаеми господари — започна Понсен с дълбок поклон, а Тайърър го благослови и за помощта, и че го е избавил от позора. — Моля, моят господар пита дали е правилно смирено да иска правосъдие и съответно заплащане за семейството заради убийството, глоба от Сацума?

— От Сацума — да — каза Йоши с бегла усмивка.

Андре въздъхна с облекчение.

— Той казва да, Сър Уилям, но обезщетението трябва да се изиска специално от Сацума.

Преди Сър Уилям да успее да зададе друг въпрос, Понсен започна с най-перфектния си, отработен японски — и за учудване на Тайърър — да предлага начина за спасяване на честта, който той бе измислил:

— Почитаеми господарю, от името на моя господар скромно предлагам роджу да обмисли да заеме на Сацума първата вноска, една пета. Това, което ще предложите сега, ще ви даде време да получите останалото от Сацума, да вземете останалото от Сацума. Моля?

Този път всички забелязаха проявата на интерес у младия старейшина. Той веднага започна шепнешком да разговаря с другите. Андре видя, че Тайърър му се мръщи, така че французинът незабележимо поклати глава, мълчаливо молейки го да не се намесва. След миг Йоши каза:

— Навярно ще е възможно да предложим една двадесета след сто дни от неизплатения дълг на Сацума.

— Почитаеми господарю…

— Какво, по дяволите, казва той, Филип, а старейшината?

— Само секунда, Сър Уилям — сряза го учтиво Андре, искаше му се да го смачка. — Почитаеми господари, моят господар съветва да е една десета, платена след шейсет дни. Толкова съжалявам, моля да извините лошото ми произношение, но той много смирено моли, да.

— С огромно облекчение Понсен видя, че японците пак се задълбочиха в обсъждания и реши отново да рискува.

— Извинете, Сър Уилям, но както Филип ще потвърди, предложих да обмислят предварително заплащане от името на Суцума, за която те твърдят съвсем правилно, че трябва да плати цялото обезщетение.

— По дяволите! Те ще го направят ли? — Сър Уилям се вторачи в него, умората му моментално се изпари, както и на всички останали. — Добра работа — ако те го направят, тогава и аз бих могъл да направя компромис, а? Съгласни ли сте? — Само от учтивост той се обърна към останалите за мнението им. Зад него Тайърър подсвирна беззвучно; бе разбрал повечето от думите на Понсен на японски, начина, по който бе подвел старейшината и посланика, и слабата, но съществена разлика в английския превод. „Умно от страна на Андре. Но какво цели, това негова идея ли е или на Сьоратар?“ Прикрития поглед започна да мърмори поверително на младия старейшина, чието внимание се насочи към посланиците. Почти като че ли…

Изведнъж сякаш от очите му падна перде и той прогледна. Дори по-добре отпреди; виждаше старейшините, както трябва, а не с неискрения премрежен поглед на самозван, цивилизован човек, видя ги като хора, също толкова цивилизовани, също толкова обикновени или сложни, но като хора, а не като чуждоземските, загадъчни или чудати японци; тъкмо срещу тази представа Накама, Фуджико, дори Андре всеки по свой начин разбираемо негодуваха.

„Всемогъщи Боже, Прикрития поглед разбира английски — искаше да изкрещи Тайърър възторжено. — Това е единственият отговор, а другият е, че той е съгледвач на роджу и толкова старейшина, колкото съм и аз, ето защо другите не му обръщат внимание, докато беседват. Какво друго? Навярно е съгледвач на Уатанабе, защото шепне единствено на него — трябва да разбера истинските им имена и да разпитам Накама за тях. Уатанабе е най-влиятелният сред тази компания, държи се като президент. А отсъстващият президент? Ще разбера и неговото истинско име. Какво още? Откъде Андре…“

Тайърър се съсредоточи, тъй като Йоши се обърна към преводача. Гласът му звучеше рязко. Преводачът тутакси застана нащрек, а холандският му се съкрати двайсеторно. Йохан преведе, като се опитваше да сдържи изумлението си:

— Роджу се съгласяват в този случай, че е правилно да се иска обезщетение от Сацума, че, да, сто хиляди изглежда приемлива сума за един благородник, макар да не твърдят, че господарят на Сацума ще сметне същото. Като знак на приятелство към Британия и към външните нации роджу ще изплати в аванс една десета част след петдесет дни от името на Сацума — докато официалните молби на Британия се препратят до Сацума. Относно молбата на руския посланик, както и на неговата родина, японската земя е японска земя и е… предполагам, че думата означава ненакърнима и не се разменя.

Незабелязано Сър Уилям сложи ръка върху ръката на граф Алексей, за да предотврати избухването, и тихо каза на руски:

— Остави нещата за по-късно, Алексей. — После високо се обърна към Йохан, като се канеше да преговаря за намаляване на срока и увеличаване на сумата: — Отлично, Йохан, моля те, кажи им, че…

Той млъкна, тъй като Тайърър му прошепна забързано:

— Извинете ме, сър, предлагам ви веднага да приемете, но само ако научите истинските им имена.

Сякаш Тайърър не бе казал нищо, Сър Уилям продължи с едва забележима пауза и без да променя изражението си:

— Йохан, моля те, предай им, че тяхното предложение е приемливо за правителството на Нейно величество в същия дух на приятелство. Що се отнася до посланика от Двора в Санкт Петербург, сигурен съм, че той ще се консултира със своето правителство, което без съмнение ще сметне паричното обезщетение за задоволително. — Без да остави на граф Алексей никакво време за отговор, той бързо продължи: — Да разгледаме и другия ни неотложен въпрос, Проливите Шимоносеки: всички чужди правителства протестират срещу бреговите батареи, обстрелващи корабите им, които използват Проливите най-мирно. — Сър Уилям повтори датите и имената на корабите, отдавна станали предмет на доста разгорещена кореспонденция.

— Те казват, че ще предадат оплакването, Сър Уилям, по обичайния път, нямат никакво влияние над Чошу.

— Йохан, преведи. В приятелския дух на срещата ще си позволя да намекна, че е трудно, дори невъзможно за чуждите правителства да преговарят с Бакуфу, които очевидно нямат правомощия над различните кралства и държави. Следователно какво ни остава? Направо да си сътрудничим с шогуна, който подписа споразуменията ни, или с император Комей?

— Законното правителство на Нипон е шогунатът, висшият владетел на шогуната е шогунът, който управлява от името на Сина на небето, роджу са върховните съветници на шогуната, а негови чиновници са Бакуфу. Във всички случаи чуждите правителства трябва да си сътрудничат с шогуната.