Чтение онлайн

— Това нещо обикновено ли е?

— Не зная. — Пред себе си съзираха само фенерите на първата бариера. — През оризищата е по-добре, след това можем да заобиколим охраната.

— Да. По-добре е да пресечем пътя и да се приближим до брега. Няма да очакват нарушители оттам, ще можем да избегнем патрулите, а и до кръчмата е по-близо.

Те се снижиха и притичаха през пътя, после поеха по една пътека, която пресичаше полята, неотдавна засети със зимен ориз. Внезапно спряха. Откъм Токайдо се чу тропот на приближаващи коне и подрънкване на оглавници. Хвърлиха се на земята, почакаха миг, после ахнаха. Десет униформени драгуни, въоръжени с карабини и предвождани от един офицер, галопираха откъм завоя.

Самураите на бариерата веднага забелязаха войниците и им извикаха предупредително. Други наизскачаха от бараките, за да се присъединят към тях. Скоро до бариерата се строиха около двайсетина човека, с един офицер начело.

— Какво ще правим, Ори? — прошепна Шорин.

Ще чакаме.

Докато наблюдаваха, старшият самурай вдигна ръка.

— Стойте! — извика той, после кимна леко вместо поклон, както се полага на по-висш към по-низш.

— Вашето нощно пътуване разрешено ли е? Ако обичате, дайте ми документите си.

Ори кипна от явното нахалство на офицера гай-джин, който спря на десет крачки от бариерата, извика нещо на своя странен език и повелително се насочи към самурая, за да го накара да вдигне бариерата, без да слезе от коня, нито пък да се поклони учтиво, както го изискваше обичаят.

Офицерът гай-джин излая някаква заповед. Хората му тутакси свалиха карабините си, насочиха ги към самураите и след втора рязка заповед дадоха едновременен залп във въздуха. Веднага презаредиха и се прицелиха право в охраната преди още звукът от залпа да бе замрял и из цялата околност да настъпи тишина.

Шорин и Ори зяпнаха. През цялото време пушките са били заредени с барут и сачми.

— Това са пушки със задно пълнене, с новите патрони — прошепна Шорин развълнувано. И двамата не бяха виждали тези последни изобретения, само бяха чували за тях. Самураите бяха поразени. — Ийе, забеляза ли колко бързо презаредиха! Чувал съм, че един войник може лесно да стреля десет пъти с един и същи пълнител.

— Ами видя ли колко са дисциплинирани, Шорин, и конете им също, те почти не помръднаха!

Офицерът гай-джин отново надменно ги подкани да вдигнат бариерата с несъмнената заплаха, че ако не му се подчинят тутакси, самураите до един ще са мъртви.

— Остави ги да минат — нареди старшият самурай.

Драгунът офицер пренебрежително пришпори напред, очевидно без да се бои, последван от своите хора със сурови лица и заредени пушки. Никой от тях не благодари на охраната и не отвърна на учтивите поклони.

— Ще докладвам за случая веднага и ще поискам извинение! — рече самураят, вбесен от оскърбителното им държание, но опитвайки се да не го покаже.

Щом преминаха, бариерата се спусна отново и Ори прошепна яростно:

— Какви отвратителни обноски. Но какво друго би могъл да направи срещу тези пушки?

— Трябваше да ги нападне и убие, преди да умре. Аз нямаше да постъпя като този страхливец… Щях-да ги нападна и да умра — рече Шорин с разтреперани от гняв колене.

— Да, мисля, че… — Ори млъкна, гневът му се изпари При внезапно хрумналата му мисъл. — Хайде — прошепна той настойчиво. — Ще разберем къде отиват… може би ще успеем да откраднем някоя от тези пушки.

Кралската военноморска лодка изскочи от здрачината и бързо заплава към пристана на Канагава. Беше стабилна — от камък и дърво, — не като другите, които кръстосваха край брега, и с дързък надпис на английски и японски: „Собственост на Британската на Нейно величество легация, Канагава — нарушителите ще бъдат наказвани.“

Матросите гребяха бързо, а лодката беше натъпкана с въоръжени моряци. Тънка алена ивица все още поръбваше западния хоризонт. Морето се вълнуваше, луната изгряваше красиво, свеж вятър раздухваше облаците.

Един от гренадирите на легацията чакаше в края на кея. До него стоеше китаец с кръгло лице, облечен с дълга дреха с висока яка и държеше петролна лампа на прът.

— Греблата, спри! — заповяда боцманът.

Всички гребла начаса бяха прибрани, най-предният гребец скочи на кея и върза лодката за кнехта — моряците го последваха незабавно, спазвайки военната дисциплина, и се строиха за отбрана с готови пушки, а сержантът им огледа терена. На кърмата стоеше един военноморски офицер. И Анжелик Ришо. Той й помогна да слезе на брега.

— Добър вечер, господине, госпожо — рече гренадирът, който отдаде чест на офицера. — Това е Лим, помощник е в легацията.

Лим се заплесна по девойката.

— Добър вечер, гусине, вие дойде тук много бързо, бързо, хей. Госпожица дойде, няма значение.

Анжелик беше нервна и разтревожена, носеше шапчица и синя копринена плътна рокля, с шал в тон, който идеално подчертаваше нейната бледост и русата й коса.

— А г-н Струан, как е той?

Войникът любезно отвърна:

— Не зная, госпожо, госпожице, доктор Бабкот е най-добрият по тези води, така че горкият човек ще се оправи, ако е рекъл Господ. Ще бъде много поласкан да ви види — питаше за вас. Не ви очаквахме преди съмване.

— А г-н Тайърър?

— Той е добре, госпожице, само повърхностна рана. Най-добре ще е да вървим.

Лим рече раздразнено:

— Аййиайя, не далеч. Бърже, бърже, няма значение. — Той вдигна лампата и се отдалечи в нощта, мърморейки си оживено на кантонски диалект 13 .

„Нахален негодник“ — помисли си офицерът. Беше висок лейтенант от Кралските военноморски сили, казваше се Джон Марлоу. Така или иначе последваха китаеца. Моряците веднага образуваха защитна преграда, разузнавачите излязоха напред.

— Добре ли сте, г-це Анжелик? — попита офицерът.

— Да, благодаря. — Тя пристегна шала по-плътно на раменете си, като внимаваше къде стъпва. — Каква ужасна миризма!

— Боя се, че това е от тора, който те използват за наторяване, както и от ниския отлив. — Марлоу беше на двайсет и осем, с жълтеникаво рижава коса и сиво-сини очи, иначе капитан от кораба на Нейно величество „Пърл“, парна фрегата с 21 оръдия, но сега временно изпълняваше длъжността лейтенант на флагмана, пряко подчинен на адмирал Кетърър. — Искате ли носилка?