Чтение онлайн

— Защо с мен? Защо искаш да сключиш сделка тъкмо с мен?

— Щото Норбърт пукна и сега ти си важната клечка след смъртта на тай-пана. В Йокопоко е дяволски опасно, а? — Корнуелецът му протегна чашата си. — Още малко грог, ако може, всемогъщи господарю на Струанови.

Джейми му наля и седна. Корнуелецът забеляза, че той му наля до половината, и изръмжа:

— Какво е това?

— Ще платим една пета от цената в Хонконг, по-малки мита. Доставката тук, първата — след трийсет дни. Никакви странични сделки.

Нисичкият мъж зашари с очи из стаята като плъх.

— К’вито щеш мита плащай, мой човек. Мойта част си остава. Виж к’во ще ти кажа: вдругиден прати една баржа за въглища край Йедо, дето аз ти река. Вдругиден. Там я пълним, ти ми плащаш една пета и я връщаме тук, в Йоко, пак ти плащаш на оня чешит останалото, дето е в договора. Шест пенса за тон в банката на мойто име — Джони Корнуелеца. Чиста работа, а? Прибираш си въглищата, преди да си платил, и то на половин хонконгска цена.

— Една пета от хонконгската цена, и толкоз.

Лицето на дребосъка се сгърчи от гняв:

— На половин хонконгска цена си вадиш страшна печалба, дявол те взел, щото въглищата са тука, а не в шибания ти Хонконг. Спестяваш си превоза, осигуровките и един Бог знае к’во още. Ний не сме нищо и никакви диваци, туй наш’то е почтена търговия!

Джейми се разсмя:

— Виж какво ще ти кажа: за първата баржа ще платя една трета от хонконгската цена. А ако качеството им наистина е каквото казваш и ми гарантираш да доставяш по една баржа всяка седмица, до края на годината ще ти вдигна до половината хонконгска цена минус петнайсет процента. И още три пенса на тон в добавка за теб. Ами какво ще правим с твоя съдружник, как му беше името — Чарли Йънг?

— Шест пенса или нищо. — Погледът на дребосъка отново зашари из стаята и после се прикова върху лицето на Джейми. — Той пукна като твоя тай-пан, ама нема неговия късмет.

— Мери си приказките, като говориш за нашия тай-пан.

— Я не си придавай важност, мой човек. Хич не ти говоря с неуважение. Сички щем да посрещнем Оная с косата с мацка върху оная работа. — Допи питието си и стана. — След два дни, точно по пладне. Гледай да си тук. — Извади от джоба си малка, ръчно нарисувана карта. На няколко мили северно от Канагава по крайбрежието бе начертан един Х — точно на юг от Йедо. — Ти докарай „коритата“, пък от нас бачкането.

— След два дни не мога, тогава е неделя. Нека бъде в понеделник.

— Ми да, денят Господен си е за почивка. След три дни.

Джейми проучваше картата. Неохранявана баржа с въглища заедно с обслужващите я корабчета и екипажа е съблазнителна и лесна плячка.

— Тъй като баржата ще е на военноморския флот, а въглищата са за флота, надявам се да изпратят и фрегата.

— Се ми е тая, ако щат, нека пратят цялата шибана флота. — Корнуелецът си придаваше важност. — Намерил съм ти екстра богато находище и съм честен, по дяволите, напълно честен.

— Радвам се да го чуя.

— Шест пенса на тон или нищо!

— Четири пенса.

Корнуелецът плю:

— Шест пенса, за Бога, разбирам от въглища и от шибаната ти флота и знам аз колко ще спечелиш. Я да взема да се спазаря направо с тях.

— Опитай — рискува Джейми. — Виж какво ще ти кажа: четири пенса за първите десет баржи, шест пенса — за останалите.

Дребосъкът го изгледа кръвнишки:

— Сега скивам що сте станали проклета Търговска къща. — Протегна грубата си мазолеста ръка. — Да ти чуя честната дума на джентълмен от Струанови. — Ръкуваха се. Корнуелецът добави: — А, да бе, да имаш живак?

Джейми наостри уши. Живакът бе необходим при добива на злато.

— Да. Колко ти трябва?

— Малко за начало. Да не го забравиш.

— Добре. Ще отседнеш ли в Йокохама?

— Не, да й таковам… Пияният град не е за мен. — Корнуелецът се усмихна подигравателно. — Връщам се веднага, пък ти да пазиш всичко в тайна, търговска тайна. Че да няма после кръвнини. Не искам разни негодници да присвояват участъка ми. — Той понечи да тръгне.

— Чакай! Къде отиваш? Как да се свържа с теб?

— Отивам си в участъка, мой човек. — Корнуелецът отново оголи венци в нечестива усмивка: — Моите самураи и паланкинът ми чакат вън пред Северната порта, щото се промъкнах тайно. Като си дойда следващия път, ще си дойда като баровец. Никакви шибани Пияни градове вече. И няма що да се свързваш с мен, върви при оня чешит. Туй е почтена търговия и да си имаш едно наум. Сложи живак в баржата. — Корнуелецът излезе.

Още дълго време Джейми се взираше в стените, пресявайки казаното. Осигурена доставка от въглища щеше да е чудесна, но щеше да изчезне, когато флотът срине Йедо. „А и защо живак? Нима нехранимайкото наистина е налетял на златоносна жила? И кой е истинският му господар? Като и така, и така се сетих — кой ли е моят?

До края на месеца — Тес. Доколко трябва да съм й предан? Напълно. До края на месеца.“

Дъждът барабанеше по прозореца. Джейми се изправи и огледа критично залива. Морето беше станало още по-тъмносиво, облаците го захлупваха. Без съмнение бурята щеше да е неблагоприятна за катера, но не и за кораба. А, ето го!

Катерът им, на неколкостотин ярда от техния кей, внимателно си проправяше път срещу вълните, водата го заливаше, но не опасно, флагът на Струанови беше спуснат до половината на мачтата — както и флагът над тяхната сграда, откак умря тай-панът. Бинокълът му лежеше на перваза на прозореца. Сега ясно виждаше Хоуг и Палидар в каютата, обвития със знаме ковчег, привързан здраво към една от пейките, както той бе наредил. Тръпка го прониза, като съзря преплетените лъв и дракон около ковчега на Малкълм — гледка, която никога не бе очаквал да види. После се досети, че това не е ковчегът на приятеля му, а на някакъв непознат туземец, поне така се надяваше.

— Варгас!

— Да, сеньор.

— Вземи тази купчина писма, направи копия и ги запечатай — аз ще се оправя с останалите следобед. Ще се върна по-късно.

— Капитан Бъди не беше в клуба, но там го очакват, сеньор. Оставих му бележка.

— Благодаря. — Без да бърза, Джейми си облече палтото, сложи си шапката и излезе, приведен под дъжда и вятъра. Беше, кажи-речи, единственият на Хай стрийт. Корнуелеца не се виждаше никъде край Северната порта. Няколко самураи от охраната се бяха сгушили на завет до Митницата. Неколцина търговци подтичваха към клуба за късния си обяд. Някои му махнаха. Един от тях спря и се изпика в канавката. На юг Пияният град изглеждаше още по-мизерен заради облаците. „Тук не е за жени“ — помисли си той.

— Хей, Джейми! — извика Хоуг от катера.

— Здравей, докторе, здравей, Сетри. — Покатериха се върху грубите, насмолени дъски; те потънаха под тежестта им, като поскърцваха от връхлитащите вълни. Един поглед към Хоуг беше достатъчен, за да се разбере, че подмяната е минала успешно, макар че тантурестият мъж се преструваше на равнодушен. „Значи го направихме“ — помисли си Джейми. Палидар получи пристъп на кашлица. — Сетри, по-добре вземи нещо, преди да ти се влоши настинката.

— Вече пих — каза кисело Палидар. — Този така наречен лекар ми даде една отрова, която сигурно ще ме убие. Докторе — рече той и отново се закашля, — ако ме отровиш, дяволите ще те вземат.