Чтение онлайн

В този миг видя как едно протрито корабно въже се скъса. Цялото оплетено кълбо изскърца, размърда се и се поразплете. Още малко и ковчегът се свлече надолу. При удара с водата се разцепи на трески. За момент се задържа на повърхността, а после потъна сред пяна и мехури. На повърхността изплува къс от знамето на Струанови. Следващата островърха вълна връхлетя борда, събори Джейми, блъсна го в бушприта и отново го изтегли на палубата.

Джейми се бе озовал запъхтян на кърмата, изненадан, че все още е жив. Със сетни сили се довлече до вратата и се строполи в каютата.

Скай все още повръщаше в своя ъгъл почти в безсъзнание. Хоуг лежеше по корем, изпаднал в несвяст. Анжелик се бе свила на пейката, където я бе оставил, и тихичко стенеше и хлипаше със стиснати очи. Разтреперан, Макфей се тръшна до нея. Дишаше тежко и съзнаваше единствено, че все още е жив и те все още са в безопасност.

След малко погледът му се проясни. Съзря земя на около миля пред тях и забеляза, че и дъждът, и морето са поутихнали. Вече само от време на време някоя вълна заливаше палубата. В един сандък под пейката намери одеяла и загърна себе си и Анжелик.

— Много ми е студено, Джейми, къде беше? — изхлипа тя като уплашено дете. — Толкова ми е студено, толкова ми е самотно и се чувствам ужасно, но се радвам, че го направихме, толкова се радвам, Джейми, така ми е студено…

Щом се озоваха край пристана на Струанови, на небето се появиха няколко мъгляви звезди. Все още бе рано, едва се свечеряваше. Небето се бе изчистило и обещаваше хубаво време за утре. Търговските кораби и флотът спокойно стояха на котва със запалени по мачтите светлини. Само около пощенския кораб кипеше усилен труд под светлината на множество петролни лампи, подобни на ято светулки.

Огнярят чевръсто скочи на кея й привърза корабчето. После помогна на останалите — първо на Анжелик, а след това на Скай и Хоуг. Джейми с лекота се изкачи по стълбите, все още увит в одеялото си, премръзнал, но без опасност за настинка. Скай и лекарят изглеждаха пепелявосиви, беше им зле, краката им бяха омекнали. Анжелик се чувстваше много по-добре, главоболието й бе минало. Морската болест я бе пощадила. За пореден път си бе изплакала очите. Прекара последния половин час на палубата, далеч от вонящия въздух долу, и заедно с Джейми бе отишла на кърмата. Там се изправи с лице срещу приятния солен вятър и съзнанието й се проясни.

Зад нея Хоуг се изхрачи и изплю във водата.

— Извинете — прошепна лекарят и усети непреодолима нужда от питие. Забеляза безпорядъка на носа, изпотрошените греди, счупения преден люк. Бушпритът бе изчезнал, фаловете ги нямаше, а също и по-голяма част от планшира.

— Какво, по дяволите, се е случило?

— Вълните донесоха на борда някакви плаващи останки, изглеждаха като щайга. За момент се изплаших — отвърна Джейми.

— Стори ми се, че чух трясък… Май… май ще отскоча до клуба, преди да си легна.

— И аз ще дойда с теб — обади се Скай, който изпитваше нужда от повечко питиета, за да уталожи гаденето. — Джейми? Госпожо Анжелик?

Тя поклати отрицателно глава, а Джейми им каза:

— Вървете. За тази вечер стига. Не забравяйте какво решихме.

Бяха се уговорили да твърдят, ако някой ги попита, че са извършили символично погребение в морето, и нищо повече.

За щастие никой, освен Тинкър не бе видял как ковчегът се бе върнал на борда и как Джейми се бе борил с него. След това Макфей се бе изкачил в кабината на щурвала.

— Боцман, останалите не видяха нищо, така че всичко ще лежи на твоята съвест, ако продумаш някому. Нека си остане между нас.

— Както кажете, сър. — Тинкър му поднесе манерката си и отдаде чест. — Благодаря. Ако не бяхте вие, отдавна да сме на дъното заедно с него.

Едва ли бе останало повече от глътка в манерката, но и тя подейства ободряващо.

— Не вярвах, че ще се справя. Нека забравим за това. Заклеваш ли се, а?

— Както кажете, сър, ама преди да го забравим, да ви кажа, че когато сандъкът се разцепи и мъртвецът изскочи, бая се стреснах. Боже мой, като че ли се опитваше пак да се качи на борда.

— Исусе Христе — ахна Джейми. — Привидяло ти се е, аз не забелязах нищо… привидяло ти се е.

— Ами, не, сър. Аз гледах по-отвисоко, нали? И го видях негодника, ще ме прощавате, как изплава и замаха с ръце, преди да потъне.

— Привидяло ти се е, за Бога. Ама че ужасни неща разправяш!

— Ей Богу, сър, ако щете вярвайте! Е, беше само за малко и целият в морска пяна, ама добре го видях! — Тинкър се изплю по посока на вятъра, почука на дърво, прекръсти се срещу уроки и подръпна месестата част на ухото си, настоявайки на своето. — Светата истина, сър, да пукна, ако лъжа, а топките ми да подскачат до второ пришествие. Ама наистина драпаше към повърхността, преди морското дъно да го погълне гол, както майка го е родила.

— Я стига дивотии! Глупости! — Джейми се сети как самият той бе потръпнал и почукал на дърво за всеки случай. — Привидяло ти се е, боцмане, макар че, кълка се в Бога, тоя ковчег сякаш си бе наумил нещо, и при това нещо лошо.

— И аз това викам, сър. Сякаш го бе обладал сатаната. — Тинкър отново се изплю по посока на вятъра, плувнал в пот. — Драпаше към повърхността един такъв особен, с отворени очи и тъй нататък, та си рекох, че ще се качи при нас завинаги.

— Господи, престани! Малкълм не би ни сторил нищо лошо — бе възразил Джейми потиснато. — Така ти се е сторило.

— Ама от моето място, сър, горе отвисоко…

— Стига с това твое място. Имаш ли още ром?

Тинкър се изкашля, пресегна се към някакъв скрит сандък и измъкна още една манерка. Беше пълна до половината. Джейми отпи голяма глътка, задави се и отпи още веднъж.

— Тинкър, ще получиш от нашия склад десет каси ром заедно с моите благодарности. Голяма работа свърши, огнярят също — за него четири каси. — Тинкър възторжено му благодари. Прекрасната топлина на рома се разля по жилите на Джейми и от настинката не остана и помен. Погледна старото обветрено лице и проницателните сини очи на боцмана: — Никога не ме е хващало такова шубе, нито веднъж през целия ми живот. На три-четири пъти се мислех за отписан.

— Аз пък не се уплаших, сър — ухили се боцманът. — Щом вие сте на борда! Но наистина си умрях от радост, когато тоя негодник и сандъкът му се изтърсиха във водата и потънаха.

Макар да беше вече на брега, Джейми отново потрепери, като си спомни за това.

— Трябва да свалиш тези мокри дрехи — обади се Анжелик.

— Е, аз тръгвам — каза Хоуг.

Французойката прегърна лекаря и го целуна по бузата въпреки вонята на бълвоч.

— Толкова съм ти благодарна. Ще се видим утре. — Тя стори същото със Скай и двамата се запрепъваха към клуба. — Добре ли са?