Чтение онлайн

— Малко уиски и един добър сън са най-доброто лекарство — отвърна й Джейми.

— Не са в състояние да обсъждат нищо, нали?

— Не. Какво искаш да обсъждаме?

Анжелик взе ръката му и я стисна:

— Просто да решим какво ще правим утре.

— Можем да поговорим, докато вървим.

Сбогуваха се с Тинкър и огняря, после поеха, хванати за ръка.

— Анжелик… преди да кажеш каквото и да било, искам да споделя с теб, че се радвам, задето го направихме.

— О, и аз, скъпи Джейми, толкова си мил. Наистина се радвам и съм толкова щастлива, че всичко мина добре и никой не пострада. — Усмихна се изнурено. — Само ги хвана морската болест.

— Нищо страшно. Та какво за утре?

— Реших да не заминавам с пощенския кораб. Не, моля те, не казвай нищо — вече съм решила. Тук съм на сигурно място и ще остана, докато Тес не се свърже официално с мен. Така е, Джейми, тук съм в по-голяма безопасност, уверена съм, а Хоуг и Джордж ще потвърдят, че от медицинска гледна точка това е по-разумно. Струва ми се, че и ти трябва да останеш.

— Мой дълг е аз да съобщя на госпожа Струан… на госпожа Тес Струан.

— Наричай ме Анжелик, нали винаги си ми викал така, пък и аз… е, бях госпожа Струан само за малко. — Тя въздъхна и продължи да върви към вкъщи. — По-добре да остана. Тя все ще разкрие намеренията си и нека е с писмо дотук. Погребахме Малкълм и вече не искам нищо. Налага ли се да заминеш?

— При този вятър — разсъждаваше Джейми на глас. — „Буйният облак“ ще изминава петнайсет-седемнайсет възела на ден и ще стигне в Хонконг за пет дни. Ще му порасне работата, след като кара такива важни новини и такъв високопоставен товар. Пощенският кораб, ако има късмет, ще изминава средно около осем възела, така че както обикновено ще пристигне там след около десетина дни. Дотогава ще съм изтървал погребението, а Тес ще е научила всичко поне от десетина гледни точки. Моят доклад вече е предаден на „Буйният облак“, също и този на Сър Уилям, а и несъмнено ще има още петдесетина. Тес ме уволнява в края на месеца, а новият пристига след няколко дни и тя ми нареди да го запозная с нещата тук. — Имаше и други причини, които не искаше да сподели: щеше да обикаля за работа различните фактории, както понякога наричаха големите търговски компании. Единствено при „Брок и синове“ щеше да намери истински подходяща работа, отговаряща на опита му, и то не даром. Освен това се налагаше да реши какво ще прави с Морийн, да не говорим за Неми. Макфей тъжно се усмихна на Анжелик: — Като съберем всичко това накуп, не виждам причина да замина.

Анжелик силно притисна ръката му, забравила за минувачите:

— Радвам се. Няма да се чувствам самотна, ако си тук.

— Джейми! — извика откъм Британската легация Филип Тайърър, като бързешката си навличаше палтото и си слагаше шапката. Дотича до тях. — Добър вечер — поздрави ги той притеснено и забързано: — Приемете поздравите на Сър Уилям. Ще бъдете ли така любезни вие двамата и… останалите… останалите пасажери, както и екипажът на катера да го посетите утре сутринта преди църква, преди двамата да се качите на пощенския кораб? Той последно отплава в два часа.

— Какво има? — запита Джейми.

— Мисля, че той… по дяволите, ох, извини ме, Анжелик, очевидно желае да ви разпита какво, за Бога, сте направили.

— Направили ли?

Младежът въздъхна.

— Прощавай, приятелю, хрумването не е мое. Тебе те викат при началството, а аз само ти предавам съобщението. Не си го изкарвай на мен — аз просто върша черната работа.

И двамата прихнаха и напрежението помежду им намаля.

— В десет часа става ли?

— Благодаря, Джейми, ще имате достатъчно време. — Тайърър погледна към катера. — Май сте се поозорили, какво му е на носа?

Джейми също се обърна. Повредата ясно си личеше под светлината на пристанищната лампа. Осъзна, че от прозорците на Легацията с бинокъл се вижда цели мили навътре в морето.

— Плаващи останки на потънал кораб — охотно се отзова той. — Вълните изтласкаха нещо като щайга на борда и после пак го отнесоха. Нищо особено.

Неделя, 16 декември

— Не съм съгласен, Джейми. Пред нас стои изключително сложен проблем. — Сър Уилям седеше на бюрото си с лице към тях, а Филип близо до него. Настроението в мрачния кабинет бе мъчително. — Да започнем отначало. Изглежда ти си техния говорител, затова се обръщам към теб. Аз изрично забраних каквото и да било погребение тук. Тялото трябваше да замине за Хонконг и…

— Вече замина, Сър Уилям, на „Буйният облак“ — повтори Джейми със стиснати зъби. Спореха вече половин час, и то те двамата със Сър Уилям помежду си, а останалите отговаряха предпазливо. Скай и Макфей им бяха дали указания да се обаждат само когато въпросът е адресиран лично към някого от тях, но дори и в такъв случай да не проявяват самоинициатива, а да говорят колкото се може по-простичко: Хоуг, Скай, Тинкър, огнярят и Анжелик. Хоуг несъмнено бе най-слабото звено във веригата и на два пъти без малко да се изтърве. Анжелик бе плътно забулена, облечена в черно за църква. — Това беше символично погребение…

— Зная и нееднократно ви питах, повтарям — нееднократно, щом е било само символично, защо тогава използвахте истински ковчег с истински труп, макар и на туземец, и защо го хвърлихте през борда, сякаш е официално християнско погребение в морето.

Джейми сви рамене, объркан от неизбежния въпрос. Тази заран Скай му бе казал с половин уста: „Я да не наблягаме много-много на това, най-нагло да отричаме и да си налягаме парцалите, защото той не може нищо да ни стори, само дето ще пикае газ.“

— Ковчегът ни беше подръка и ми се стори нелошо хрумване.

— Ах, значи идеята е била твоя?

— Да — упорито повтори Джейми и кръвнишки изгледа Хоуг, който бе понечил да си отвори устата. — Предложението бе мое, а останалите бяха така любезни да дойдат с мен. Такова бе желанието на тай-пана… на Малкълм и на госпожа Струан. Нямаше нищо лошо в това.

— Категорично не съм съгласен. Цялата тази работа е направо страховита. Вие умишлено сте пристъпили разумното ми становище, сякаш всички ви е налегнало изненадващо умствено разстройство и всички тук присъстващи ги е обзело желание да избягват истината и ясните обяснения, сякаш сте се наговорили да криете… какво да криете? Съгласен ли си с мен, Филип?

Тайърър чак подскочи на стола си.

— Ъъъ… да, сър, щом така казвате.

— Защо ще използват истински ковчег и истинско тяло?

Хоуг се раздвижи неловко на мястото си. Всички съзнаваха, че няма да издържи. Анжелик реши, че му е дошло времето, и се разплака.

— Защо просто не ни оставите на мира, нищо лошо не сме направили. Така ни се стори най-добре, съпругът ми го желаеше и аз заради него…

— Анжелик, моля те, не пла…

— … той така искаше, а вие ни забранихте. Вие сте виновен, Сър Уилям, смятах ви за наш приятел, но ако ни бяхте приятел и бяхте проявили търпимост… щяхме да избегнем всички тези неприятности. Естествено, не ни бе приятно да вършим такива непочтени неща, макар и да смятам, че съвсем не бяхте прав и…

— Госпожо Струан, аз сам…

— … Разбира се, че не ни бе приятно, никой от нас не искаше да го направи, но поне го сторихме чистосърдечно, като истински християни… Поне тези приятели тук, истинските ни приятели, ми помогнаха да сторя каквото съпругът ми и аз искахме… Нима искахме кой знае какво…

В един момент тя се накани да избяга от стаята, но размисли и разбра, че с това нищо няма да се реши, а другите ще останат в ръцете му. Ето защо не помръдна, потънала в още по-сърцераздирателни ридания, с пълното съзнание, че не е излъгала и е говорила само истината: вината беше негова! Негова!