Чтение онлайн

Колкото повече разсъждаваше за това, толкова повече угасваха надеждите му. Беше глупаво дори да си помисли за такова нещо — нямаше съмнение, че Сър Уилям ще откаже подкрепата си за подобна измама. Този човек бе признат убиец и само пионка в далеч по-голяма борба на Йоши. За Сър Уилям Хирага не беше quid pro quo — не беше компенсация, нито причина да си навлече враждебността на Йоши — този бъдещ властелин, каквото и да утвърждаваше Хирага.

— Ще се опитам. — Филип се преструваше на уверен, тъй като не бе забравил, че все още е пленник на Хирага, а мечът на самурая му е подръка. — Не ти обещавам нищо, но ще опитам.

Хирага също остана доволен. Бе поел огромен риск, но си бе оставил възможност за хитри ходове.

— Пазиш тайна?

— Естествено.

— Прати вест Райко. Мога срещна в село или тук. Ти кажеш къде, Тайра-сама. Мисля, по-бързо, по-добре. За кораб — нали?

— Да. Ще ти изпратя съобщение утре или ще дойда самият аз. — Тайърър предпазливо понечи да се изправи.

Лицето на Хирага грейна в усмивка.

— Отиваш при Фуджико?

Меланхолията незабавно заля Тайърър.

— Фуджико вече я няма.

— Какво? Какво казваш, моля?

Филип му обясни и лицето на Хирага пламна.

— Но ти имаш обещание, Тайра-сама. Мен… аз говоря… уредил с Райко, нали?

— Да, но с договора вече е свършено. Райко казва… — Тайърър млъкна, изплашен от изражението на Хирага.

— Чакай, моля!

Хирага излетя навън. Тайърър се взря през един люлееше клоните и донасяше солен мирис на море. „Бягай, докато все още имаш възможност“ — рече си той, но внезапно изпита непреодолимо желание да се облекчи. Възползва се от ведрото в банята и се почувства по-добре. Усети глад. И жажда. Озърна се. Нито чайник, нито кана. Гладът и жаждата го терзаеха, както и предложението на Хирага. Не можеше да удовлетвори нито едното, нито другото. Без благоволението на Сър Уилям Хирага оставаше на произвола на съдбата. Дори и Джейми едва ли щеше да му помогне особено, след като вече бе напуснал Струанови. Пък и защо ли му е да помага? Нямаше quid pro quo.

Отново се взря през прозорчето.

„Махай се оттук, докато все още можеш“ — рече си Филип и се запъти към вратата. Точно в този момент долови стъпки и се хвърли към възглавничката си. Шоджи рязко се отвори. Райко се строполи на колене пред него, а Хирага заплашително стърчеше на прага.

— Ох, толкова съжалявам, Тайра-сама — запъваше се Райко, унизено бързаше да се извини и да го предразположи. — О, толкова съжалявам, направих ужасна грешка…

Думите й бликнаха като фонтан. Тайърър схващаше съвсем малко от тях, но напълно осъзна смисъла им.

— Стига — твърдо каза той. — Донеси договора веднага. Ще го подпиша.

Райко покорно измъкна свитъка от ръкава си и му го подаде.

— Чакай — заповяда Хирага. — Дай ми го!

Райко незабавно се подчини и отново сведе глава.

Самураят набързо прегледа краткия документ и изсумтя:

— Това както уговорил, Тайра-сама; подпишеш по-късно — премина на английски той. — Тази тук… — посочи сърдито към Райко — казва грешка, казва Фуджико моли чест да види теб, толкова съжалява за грешка. Нейна грешка. Бака — озъби се самураят на Райко и добави на японски: — Отнасяй се с този господар, както се полага, иначе ще направя Къщата ти на пух и прах. Направи всичко възможно Фуджико да е готова, съвсем готова. Веднага.

— Хай, Хирага-сама — Като смотолеви разточителни извинения, Райко избяга, доволна от себе си. И от номера на Хирага. А също и че сделката бе сключена.

Тайърър въодушевено благодари на Хирага. Бе твърде щастлив, за да се запита как уж беззащитният му приятел изведнъж я бе накарал да се промени толкова бързо. „Има неща, които никога няма да разберем у този народ.“

— Ще подпиша договора вкъщи и ще го донеса утре.

— Не бързай, карай жена-куче чака. — Хирага се усмихна и му подаде свитъка. — Сега ще те заведа при Фуджико. Икимашо.

— Домо аригато годзиемашита — Тайърър се поклони така, както се кланя японец на човек, оказал му изключителна услуга.

— Приятел помага приятел — простичко отвърна Хирага.

Същата вечер Тайърър се събуди напълно удовлетворен. Часовникът му показваше девет и двайсет. „Прекрасно“ — помисли си той. Лежеше до дълбоко заспалата Фуджико. Футоните и пухените завивки бяха чисти и уханни като нея, топли и уютни. Тук бе толкова по-хубаво от собственото му легло с твърд сламен дюшек и тежки вълнени одеяла, които миришеха на влага. Кожата на момичето блестеше като златна на светлината на свещите. Малката стая бе златиста и уютна. Вятърът не оставяше на мира покрива, стените шоджи и пламъчетата на свещите.

„Ще дремна още малко — помисли си Филип — и ще си вървя.

Я стига глупости. За какво ще се прибираш тази вечер. Всички документи за утрешната среща с Йоши са готови и препрочетени още днес следобед — с екземпляри от Споразуменията на японски и на английски в чантата на Дребосъка Уили. Съгласуваният боен план за нападението срещу Санджиро и Сацума се намира в сейфа и чака подписа на Сър Уилям и на Кетърър. Ще стана утре в зори, сияещ като новоизсечена златна гвинея. След “шок-у" на Хирага и още по-големия „шок-у“ на Райко съм си заслужил удоволствието." Усмихна се — шок-у звучеше съвсем като японска дума. Въздъхна със задоволство. „Добричкият Накама, тоест Хирага.“ Прозя се и затвори очи. Сгуши се по-близо до Фуджико. Тя не се събуди, но го прие в прегръдките си.

В другия край на градината Хиноде с нетърпение очакваше Андре да дойде всеки момент, както я бе предупредила Райко.

Райко седеше прегърбена в своето жилище и пиеше саке. Скоро щеше да премине към коняка и към забравата. Питието отмиваше всички лоши мисли: страха и омразата към Хирага, но и надеждите, свързани с него, ужаса й от смъртта на Мейкин и дълбоката почит, че приятелката й си е отмъстила. Всичко това се смесваше в съзнанието й с всяка изпита чаша.

В отсрещния край на градината Хирага седеше в класическата поза „Лотос“ и медитираше, за да прогони отвратителното главоболие, което вестта за Кацумата и новините на Тайърър му бяха причинили. Скоро щеше да се върне Акимото. Отвъд съседния стобор в една от къщите на чайната на Черешите Акимото се бе напил със саке. Излегнат насреща му, Такеда се оригна и изгълта бирата си наведнъж. Акимото, вече опиянен, изпи още една манерка със саке и тя се изплъзна между пръстите му. Той отпусна глава върху ръцете си и захърка. Такеда се усмихна. Съвсем не бе толкова пиян, колкото се представяше.

Увери се, че Акимото спи, плъзна шоджи и затвори след себе си. Нощта бе студена. От юг духаше силен вятър. Огледа градината наоколо. Една слугиня с поднос мина край къщичката на път за главната сграда. Някъде в далечината пееха пияни мъже и свиреше шамисен. Нейде лаеше куче. Щом слугинята изчезна, Такеда си облече тъмната ватирана горна дреха и затъкна мечовете в поясите си. Обу сламените си сандали и се втурна по пътечката. Скривалището му се намираше под един храст. Там лежаха петте бомби с различни по дължина фитили, които двамата с Хирага бяха направили.

Бомбите се състояха от две части от свързан гигантски бамбук, а третата бе около един ярд дълга и наполовина толкова широка. Първите две бяха плътно натъпкани с отличния барут на Кацумата, а третата — с газ. И бяха запушени. Такеда бързо им постави най-дългите си фитили, което му отне време, колкото една свещ за всяка — около два часа. Фитилите бяха изработени от памучна връв, натопена в барутен разтвор и след това изсушена. Постави фитили на останалите за около час.

Хвърли последен поглед към небето. Облаците препускаха, подгонени от вятъра. Добре. Грабна две от бомбите с най-дълги фитили и незабележим в нощта, през тайна портичка в стобора мина в градините на Трите шарана, които се намираха на юг от Черешите. Отправи се към най-южната къщичка. Тя като всички останали бе построена върху ниски стълбове на около половин ярд над земята. Бе пълна с хора и осветена. Такеда предпазливо пропълзя под нея. Запали фитила с кремък, а вятърът приглуши шума. Фитилът пламна. Наблизо се чуха женски стъпки и той замръзна на мястото си. Чу как се отвори шоджи. След малко затвориха.