Чтение онлайн

— Определено. — На лицето му цъфна усмивка. — Всичко видяно до този момент е страшно красиво.

Мередит отново се изчерви.

— Според мен тукашният смог се понася трудно. Там, от където идваш…

— От където идвам ли? — Той се засмя гръмко. — Живея в Ню Йорк!

— Но си израснал в Гърция?

— Да. — Направи пауза. — Май не си ходила там.

— Не, не съм.

— Атина много прилича на Лос Анджелис — увери я той. — Често дори я наричат Лос Анджелис с руини. И там има смог, улични задръствания, тълпи туристи. Някога беше прекрасен стар град, но през последните години доста се комерсиализира.

— Изглежда не одобряваш това — заключи тя и потисна усмивката си.

— Никак — отвърна той искрено. — Атина е град с богата история, с традиции. Превръщайки се все повече и повече в туристическа атракция, започва да губи от уникалността си. Намирам това за доста тъжно.

— Явно животът ти в Ню Йорк не е причина да прекъснеш гръцките си корени.

Той я погледна изненадано:

— От къде ти хрумна подобно нещо?

— Всеизвестно е, че живееш в Щатите повече от тринадесет години. И всички знаят, че баща ти е против. Не намираш ли, че донякъде си се американизирал?

Той се усмихна.

— Възможно е в някои отношения. Но съм склонен да смятам, че човек никога не се измъква напълно от влиянието на родовите си традиции. Все се хващам колко много от нравите, с които израснах, спазвам и сега, независимо къде живея.

По време на обяда Александър разказа за родителите си, за детството си в Гърция. Забавляваше я с анекдоти за хора и ситуации, с които се бе сблъсквал по време на многобройните си пътувания като старши вицепрезидент на „Киракис корпорейшън“. Мередит осъзна, че в главата й се върти почти натрапчив въпрос: това същият човек ли е, за когото бе чела толкова много? Не виждаше арогантен, самовлюбен плейбой в седналия насреща й приветлив, остроумен и изключително чаровен мъж, който не щадеше сили да се държи като съвършен кавалер. Но, напомни си тя, това вероятно е част от чара му, част от силата да омайва някои от най-красивите жени в света. Нали днес сутринта го бе видяла в „Лос Анджелис таймс“ на снимка с жената, с която се срещаше — италианската филмова актриса Франческа Коренти.

Александър й отвърна честно на въпроса каква възможност има да интервюира баща му.

— Тръгваме веднага след обяда. Следобед летим за Ню Йорк. Наистина съжалявам. Не се съмнявам, че на татко щеше да му е изключително приятно.

Безсмислено е, предполагам, да се моля гъста мъгла да падне над летището — помисли си Мередит.

— Е, тогава може би следващия път — обяви тя оптимистично.

— Ако има следващ път — отвърна Александър бавно. — Татко не идва често в Щатите. Не и откакто поех ръководството на корпорацията и дейността й в Северна Америка. Напоследък рядко пътува извън Гърция. Опасявам се, че в залеза на годините си се е превърнал в нещо като отшелник.

— Тогава може би ти ще ми дадеш интервю следващия път, когато се видим?

Усмихна й се спонтанно.

— Давам ти дума — обеща той. — Ако… и когато се срещнем отново, ще ти дам интервю.

— Очаквам да го изпълниш — закани се тя.

Сякаш някога пак ще се сблъскам с него, помисли си мрачно.

Същия следобед Александър и Константин Киракис излязоха от „Бевърли Уилшър“, заобиколени от бодигардовете, за които бащата настояваше да го следват навсякъде. Лимузина щеше да ги закара до летището, където чакаше частният им самолет.

— Наистина ли няма да се върнеш с мен в Гърция, Александър? — попита Киракис, докато колата пътуваше на юг по магистралата към Сан Диего. — Майка ти страшно ще се радва да те види.

— Не ми е възможно да се откъсна точно сега и ти го знаеш, татко. В момента движа толкова неща, имам толкова преговори…

Бащата го погледна навъсено.

— Единствено работата ли те възпира да се върнеш вкъщи? — Подбутна сгънатия брой на „Лос Анджелис таймс“ към сина си така, че да се вижда снимка на Александър с Франческа Коренти. — Или тази дама е причината?

— Едва ли — отвърна синът безразлично.

Знаеше, че Франческа ще е там и ще го чака, когато и да се върне, колкото и дълго да отсъства. Винаги бе там, готова за него. На моменти предаността й го задушаваше и му се искаше да се раздели с нея за известно време. Не си представяше нищо по-привлекателно от завръщане в Гърция за седмица-две. Не беше виждал майка си от месеци и тя страшно му липсваше. Напоследък имаше тревоги със здравето и лекарите я съветваха да не предприема дълги пътувания, дори със самолет. Това й пречеше да гостува на Александър в Ню Йорк, както често правеше в миналото.

Старият Киракис погледна навъсено снимката във вестника.

— Не е зле да си по-дискретен, Александър.

— Снимката е направена…

— … когато ти и дамата сте влизали във фоайето на „Плаза“, където тя е отседнала — завърши вместо него баща му. — Връзката ви е така афиширана, сякаш е поместена реклама на цяла страница в „Ню Йорк таймс“.

— Доста трудно е да си дискретен, татко, когато папараците те следват навсякъде — опита да се защити Александър. — Напоследък почти не успявам да се уединя.

— Да. Защото сам си се превърнал в мишена за тези хора — не отстъпи Киракис, видимо недоволен. — Знаят, че ако са плътно по петите ти, рано или късно ще им предложиш нещо достойно за снимане. Днес е госпожица Коренти. Коя ще е следващата седмица или следващия месец? Станал си мишена за медиите, сине. За жалост твоята публичност ти вреди.

— Порицаваш ли ме, татко? — попита Александър ледено.

— Майка ти и аз не одобряваме как се справяш с личните си дела, Александър. Никога не сме го крили, но и си даваме сметка, че не можем да се месим в живота ти — отвърна Киракис, внимателно подбирайки думите си. — Желаем единствено да проявяваш необходимата дискретност. Майка ти е доста чувствителна, когато семейните дела станат обществено достояние.

Александър си пое дълбоко въздух.

— Добре, ще се постарая да уважа желанието ви — отвърна той. — А сега да поговорим за друго. Тази тема ми омръзна.

— Не се и съмнявам — увери го Киракис. — Но кажи, Александър, никога ли не си обмислял сериозно възможността да се ожениш? Не си ли мислил да създадеш семейство, да имаш деца?

В тона му се долавяше искрена загриженост. Александър плахо се засмя.

— Не съм готов за женитба, татко. И определено не съм готов да стана баща — отвърна той. — Но дори и да бях, все още предстои да срещна жената, която бих преценил като подходяща съпруга.

— Когато аз бях на твоите години… — подхвана Киракис раздразнено.

— … ти и мама сте били женени от близо десет години. Вече си бил изградил атинската корабоплавателна компания, която по-късно станала „Атина Маритайм“ — основата на „Киракис корпорейшън“. Мама е имала вече два спонтанни аборта и са я предупредили, че може да умре, ако опита да забременее трети път — завърши Александър, като отмяташе фактите на пръстите на лявата си ръка. — Да, татко, добре знам историята на нашия знатен род. Наизустих я още като дете, както другите деца обикновено запомнят приказки.