Чтение онлайн

Мередит направи пауза.

— Как си обяснявате колосалния успех и на трите си филма? — попита тя. — Превърнаха се в най-големите касови удари всички времена.

— О, не мога да кажа. — Прокара пръсти през косата си. — Може би защото… Израснах в най-типичната американска средна класа, която може да си представите. Преди татко да умре, бяхме толкова обикновени хора, колкото хотдогът е неизменна част от бейзболния мач. Вероятно имам вродена връзка с господин Среден Кинозрител. Вероятно хората харесват моите филми, защото аз харесвам тях, защото съм един от тях.

Тя се усмихна. Отначало възприе всичко като фасада, като внимателно обмислен имидж. Но ако е така? Възможно бе невероятният му успех да се дължи наистина на вродената му хармония с вкуса на кинопубликата, на произхода му от средната класа.

Записът мина по-добре, отколкото Мередит очакваше. Ник настоя да я изпрати до колата и тя му благодари за сътрудничеството.

— Няма за какво — настоя той. — Както вече споменах: всякаква реклама, особено безплатната, ще ми е от полза в момента. Освен това май съм влюбен.

Тя се засмя, без да приема думите му сериозно.

— Винаги ли така бързо припламвате — попита с любопитство.

— Не, невинаги. — Пресегна се и я хвана за ръката. — Какво ще правиш тази вечер?

— Вероятно ще работя извънредно — отвърна тя, като се стараеше тонът й да е непринуден.

— Сериозно говоря, Мередит — настоя Ник. — Какво ще вечеряш?

— Сигурно ще поръчам да ми донесат китайска храна и ще я изям на бюрото си.

Съзнаваше накъде бие и искаше да го отклони.

— Какво ще кажеш да отделиш това време, за да вечеряш с мен? Знам едно страхотно италианско ресторантче в Глендейл…

— Не. Наистина не мога.

— А утре? — не се предаваше Ник.

— Работя до късно почти всяка вечер.

Искаше да влезе в колата, но той не пусна ръката й. Очевидно беше непреклонен.

— Тогава да се срещнем за закуска. Има едно кафене до плажа… Ще ядем навън и ще наблюдаваме изгрева.

— Не мога. Наистина. — Най-после тя успя да измъкне ръката си и се настани зад волана. — Но благодаря за поканата.

— Знам, че нито си омъжена, нито обвързана, защото звъннах в службата ти и попитах. Да не съм те засегнал, или нещо подобно?

— Не, причината не е у теб. Аз… просто не смесвам работата с удоволствието. Не излизам с никого, когото интервюирам — обясни тя плахо.

Тактиката му я затрудняваше да откаже. Запали двигателя, благодари отново и замина, мислейки, че го вижда за последен път.

Нямаше от къде да знае втората причина за успеха на Ник Холидей: никога да не се отказва от нещо, което истински желае.

— Цветя за Мередит Кортни — обяви високо разносвачът на пощата, понесъл дълга бяла кутия през новинарската стая към малкия й кабинет. — За трети път тази седмица — припомни той, ухили се и й подаде кутията. — Някой явно здравата е хлътнал по теб.

— Ще ми се да не го огласяваш из цялата сграда — тросна се тя и отвори кутията.

Не се налагаше да чете картичката. Знаеше кой ги изпраща.

Младият мъж подсвирна леко.

— Този път рози. Добре върви. Чуй съвета ми — не се примирявай с нищо по-малко от женитба.

Мередит свъси вежди и размаха нож за отваряне на писма пред носа му.

— Изчезвай! Иначе ще стана тема номер едно в новините довечера, защото ще те убия пред свидетели.

Той се отдалечи със смях.

Мередит отвори картичката. Посланието винаги гласеше едно и също:

„Защо не ми дадеш възможност да ти докажа, че съм свестен тип?

Обич, Ник.“

Обич! Увлечение може би, но не и обич, помисли си тя. Та той дори не я познаваше! Ами ако това е начинът да го отстраня, мина й през ума. Защо пък да не излезе с него веднъж?

— Пак ли цветя?

Мередит вдигна поглед. Кей стоеше на прага на кабинета й.

— Пак — кимна тя. — Явно не е склонен да приеме „не“ като отговор.

— Защо не излезеш с него? — попита Кей, влезе и затвори вратата.

— Какво?! — Мередит я изгледа искрено смаяна. — Шегуваш се.

Кей обаче имаше сериозен вид.

— Защо да се шегувам? Или много те харесва, или е собственик на цветарница. Дава си доста труд да те впечатли.

— Така е — мрачно отвърна Мередит. — Нали знаеш как действат кинаджиите. Уверяват всяко срещнато момиче колко го обичат, за да го вкарат в леглото, а после…

— Явно здравата си се опарила от някого — заключи Кей.

— Какво те кара да мислиш така?

— Разпъждаш мъжете. Но да знаеш — не всички са чудовища. — Кей започна да бели портокал. — Ако ме питаш…

— Не те питам! — сряза я Мередит.

— Ако ме питаш — не отстъпи Кей, — според мен проявяваш ненужни предразсъдъци.

— Предразсъдъци ли?

— Точно така. Втълпила си си, че щом Холидей е нашумял режисьор, значи е развратник. Очевидно никога не ти е хрумвало, че в киноиндустрията има и свестни хора, които въобще не се занимават с наркотици, не сменят съпругите си, както ние сменяме дрехите си, и не си падат по упадъчните нрави на Холивуд. Някои от тях дори ходят на църква в неделя и се радват на дълги и щастливи бракове.

— Добре. Каза каквото си бе наумила — въздъхна Мередит примирено. — А сега, ако обичаш, би ли затворила вратата на излизане?

— Още нямам намерение да си вървя.

— Именно от това се опасявах — простена Мередит.

Кей придърпа стол.

— Слушай, не познавам този тип, но от думите ти съдя, че е свестен. Явно доста е хлътнал по теб, защото от две седмици цветята и телефонните обаждания не секват. Според мен е редно да му дадеш шанс. Не се налага да се омъжваш за него. Само излез на вечеря. Ами ако останеш приятно изненадана?

— Напоследък съм толкова заета…

— Оправданието ти е глупаво — сряза я Кей. — Не може да прекараш целия си живот в работа.

— Може… И трябва, за да напреднеш в нашия бизнес. Особено ако си жена — настоя Мередит.

— Кари Хамонд се омъжи, а тя е водещата ни новинарка.

— Какво се опитваш да ми внушиш? — попита Мередит и остави молива.

Вярно, че не бе имала кой знае какъв светски живот, откакто постъпи в телевизията, но това бе личен избор. Сега искаше изцяло да се съсредоточи върху кариерата си. Сериозна връзка само би й пречила. Кей го знаеше по-добре от всеки друг, защото бракът й приключи с развод миналата година.