Чтение онлайн

Войските му наброявали тридесет и две хиляди пехотинци, не повече от пет хиляди конници и не повече от сто и осемдесет кораба. Трудно е да се каже кое е било повече за учудване — дали че възнамерявал да победи целия свят с толкова малка армия, или че се е осмелил да тръгне в поход с войска не от силни и здрави младежи, а от ветерани, повечето от които били отслужили военната си служба при баща му и чичо му. Те приличали на избрани за армията му началници, а не на войници. Никой нямал право да стои в първата бойна редица, ако не е навършил шестдесет години. Погледнат отпред, този боен ред приличал повече на сената на някоя стара република. Затова и по време на сражение никой не мислел за бягство, а всички се стремели да победят. Надявали се не на краката си, а на мишците си.

Александър извършвал жертвоприношения навсякъде, но преди всичко в Троя 49 , на гроба на Ахил 50 , от когото, казвал, че води произхода си по майчина линия. Смисълът на тези обреди бил ясен: потомъкът на Ахил, продължавайки делото на своя прадядо, бил застанал начело на гърците, за да завърши победоносно започнатата някога от тях война против азиатците. Защото на мястото на азиатците троянци сега били дошли персите…

Река Граник тече между Троя и Пропонтида 51 . На отсрещния й бряг се била разположила войска около двадесет хиляди пехотинци и не по-малко конници начело с най-отбрани персийски военачалници. Те с насмешка наблюдавали малочислената армия на Александър. Той също виждал голямата опасност, но бил сигурен, че ще победи, тъй като вярвал в щастието и храбростта си, както и в храбростта на своите войници. И победил, като преодолял буйната река и дързостта на гледащите го с насмешка и надменност перси.

В това сражение от персите паднали около двадесет хиляди пехотинци и двеста и петдесет конници. Македонците загубили не повече от тридесет и осем войници.

Победата на македонците при река Граник изиграла решаваща роля в устрема на Александър на Изток. След като превзел Сарди 52 , крепостта на морската империя на варварите, съседните й народи и народа на Лидия, той ги оставил да живеят съобразно със своите закони и продължил нататък. Превзел Хефес 53 , за който воювал четири дена. В това време дошли пратеници от Магнезия и Трал 54 , които обещали, че техните градове ще се предадат. Александър изпратил при тях Парменион с две хиляди и петстотин наемници и толкова македонски войници, за да сключи мирните договори. В приятелски настроените градове изпратил двеста конници. След това опустошил град Милет 55 , който твърдо отстоявал свободата си. Оттук се отправил към Халикарнас 56 . Александър превзел всички градове, които били на пътя му. Заварил обаче Халикарнас много добре укрепен. Водил за него ожесточено сражение и го превзел, но дал много жертви. Затова го изравнил със земята.

Като навлязъл в Кария 57 , царицата на тази страна на име Ада го посрещнала благосклонно. Тя била изгонена от престола от Оронтобат, изпратен тук от Дарий за управител, и била останала само с град Алинд. Тя предала този град на Александър и го осиновила. Царят, като оценил както свободолюбието на жената, така и осиновяването, я оставил да пази града, а след това, като покорил цяла Кария, не забравил благодеянието й и предал под нейна власт цялата страна. Оттук потеглил за Ликия 58 и Памфилия 59 с намерение да продължи за Финикия 60 и Киликия 61 . Като победил невойнствените народи на Пизида 62 , Александър с още по-голяма жар се насочил срещу Дарий, за когото бил чул, че наближава с многохилядна войска. Навлязъл във Фригия, през която смятал да преведе войската си.

Александър изпрати Клеандър да набира наемна войска от Пелопонес, а той, като въдвори ред в Ликия и Памфилия, придвижи армията си към град Целена 63 . През средата на този град тече река Марсий 64 , позната ни от гръцките легенди. Тя извира от най-високия връх на планината Тавър, водата й с грохот пада върху скалата под него, а след това се разлива нашироко и оросява околните поля. Водата й е съвсем спокойна и прозрачна. Затова цветът й, подобен на цвета на спокойно море, вдъхновявал поетите. Оттук и преданието, че нимфите, сякаш влюбени в нея, дълго седели на онази скала. Впрочем, докато тече между стените на града, реката запазва името си, а щом излезе извън тях, става по-буйна и я наричат Лик 65 .

И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд 66 да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа — колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.

Пратеници от Атина настигнаха Александър с молба да им върне пленниците, взети при река Граник. Той отговори, че ще им бъдат върнати не само те, но и всички останали гърци, след като завърши войната с персите. И понеже бързаше да настигне Дарий, за когото беше разбрал, че още не е преминал река Ефрат 67 , събра отвсякъде войските си, за да влезе в един решителен бой с всичките си сили.

Фригия, страната, през която водеше войските си, имаше повече села, отколкото градове. Тук се намираше прочутата резиденция на Мидас 68 . Гордий 69 е името на града, покрай който протича река Сангар. Те са по средата между Понтийско и Киликийско море. Пространството между тези две морета е най-тясното място на Азия. Тази ивица земя е свързана с брега, но понеже в по-голямата си част е обградена от вода, прилича на остров.

След като установи властта си над града, Александър влезе в храма на Юпитер. Видя там колесницата, за която казват, че принадлежала на Гордий, бащата на Мидас. По външната си направа тя не се отличаваше дори от най-евтините и обикновени колесници, но яремът й беше забележителен, стегнат здраво от много ремъци, преплетени така, че краят им не се виждаше. И когато жителите на града му разказаха за предсказанието на оракула, според което Азия ще завладее този, който развърже възела, го обзе силно желание да изпълни предсказанието.

Около царя се събра тълпа от фригийци и македонци — едните чакаха напрегнато, другите бяха обезпокоени от безразсъдната самоувереност на Александър. Ремъците бяха преплетени така, че не можеше да се види нито къде е началото, нито къде е краят. Александър се уплаши да не би един неуспех да се изтълкува от тълпата като лошо предзнаменование и затова, без да се колебае много, разсече загадъчния възел с меча си, като каза: „Не е важно по какъв начин ще се развърже.“ Така или надхитри оракула, или изпълни предсказанието му.

Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски — Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос 70 . За водене на войната им даде петстотин таланта 71 . На Антипатер 72 и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.