Чтение онлайн

Докато наблюдаваше игрите, дойде радостното известие, че при Халикарнас персите са победени в бой от негови войскови части. Покорени били дори миндите 110 и кауните 111 и по-голямата част от областта паднала под македонска власт. Като приключи различните игри, Александър вдигна лагера, прехвърли мост през река Пирам и през град Малос 112 на другия ден пристигна в град Кастабал 113 . Там го посрещна Парменион 114 . Той беше изпратен напред да проучи планинските проходи, които водят към град Иса 115 . Парменион заел планинските проходи и изоставения от варварите град, прогонил неприятелските войскови части във вътрешността на планината, завзел целия път и се укрепил. Така че той дойде и като изпълнител, и като вестител. Тогава и царят придвижи войските си към този град. Там се състоя съвещание, на което бе обсъдено дали да се върви по-нататък, или тук да се изчакат подкрепленията от Македония. Парменион заяви, че не вижда друго място, по-удобно за сражение. Тук двамата царе щяха да имат по равен брой войска, защото проходите не биха побрали повече. Те трябваше да избягват равнините и полетата, защото там биха могли да бъдат обкръжени и застрашени от двоен удар. Страхуваха се още, че могат да бъдат победени не от силата на неприятеля, а от преумората. Реши се да се изчака неприятелят в проходите на Киликия.

Във войската на Александър имаше персиец на име Сизина. Изпратен някога от управителя на Египет при Филип 116 , почетен с дарове и много уважаван, той беше заменил бащиното си огнище с изгнание, а след това последва Александър в Азия и се смяташе за един от верните му приятели. Един войник от Крит му беше предал писмо с печат, чийто знак не беше известен. Пращаше му го Набарзан, велможа на Дарий, и искаше от него да извърши нещо, достойно за произхода и знатността му, което щеше да му донесе големи почести от персийския цар.

Сизина, който беше невинен, се беше опитвал да покаже писмото на Александър, но като виждаше с какви грижи е отрупан царят в приготовленията си за войната, изчакваше по-удобен случай и така даде повод да го обвинят в измяна. Защото преди той да предаде писмото на Александър, то попадна в неговите ръце. Като го прочете и запечата отново с непознат на Сизина печат, Александър заповяда да му го върнат, за да изпита верността на варварина. Но той в продължение на много дни не се яви при него и Александър го заподозря в предателство. По време на похода по заповед на царя той бе убит от критяните.

При Дарий пристигнаха най-после гръцките войници, които Тимонид получи от Фарнабаз — главната и почти единствена надежда на царя. Те настояваха Дарий да се върне обратно и да се отправи към обширните поля на Месопотамия или ако отхвърли това предложение, да раздели и без това многобройната си армия, за да не попадне цялата сила на царството му под един удар на съдбата. Този съвет не се хареса на царя, а още по-малко, на придворните му. Плашеха ги съмнителната вярност на гърците и предателството им, купено с пари. Страхуваха се, че те искат да разделят войската и като тръгнат в различни посоки, да издадат на Александър възложените им задачи. Дори предлагаха на Дарий да ги обкръжи с войска, да ги обсипе със стрели и да им докаже, че предателството не остава ненаказано.

Религиозен и тих, Дарий отказа да извърши подобно престъпление — да заповяда да бъдат избити войниците, които му се бяха доверили. Кое от чуждите племена после ще му довери съдбата си, ако опетни ръцете си с кръвта на толкова войници? Никого не наказа за неразумния съвет, тъй като никой не би се решил да дава съвети, ако това носи опасност! Та нали те идват всеки ден при него на съвет и изказват най-различни мнения? Той не смята, че му е най-верен този, който дава най-умни съвети. И нареди да съобщят на гърците, че им благодари за съвета, но ако започне да отстъпва, това би означавало да предаде царството си на неприятеля. Изходът от войната зависи и от бойната слава. Всеки, който отстъпва, се смята за беглец. Едва ли има основание да се протака войната. Наближава зима и може да не се намери достатъчно храна за голямата му армия в опустошената от неговите и от неприятелските войски страна. Дарий добави, че и според обичая на дедите му войските не могат да се разделят, тъй като винаги в най-решителния бой персите са противопоставяли всичките си сили заедно. И призоваваше боговете за свидетели, че Александър е изпаднал в неоправдана самоувереност. Сега, като е разбрал, че Дарий е наблизо, той е заменил безразсъдството си с предпазливост и се укрива в тесните планински проходи като див звяр, който, доловил човешки стъпки, бяга навътре в гората. Дори под предлог, че е болен, Александър мами войниците си. Не, Дарий повече няма да допусне да се отлага сражението! Той ще притисне противника в същата дупка, в която се е скрил.

Това беше казано от Дарий повече като самохвалство, отколкото с увереност. Като изпрати с малък отряд всичките си пари и скъпоценности към Дамаск в Сирия, отведе останалите войски в Киликия, придружаван според обичая от жена си и майка си. Неомъжените му дъщери и малкият му син също го придружаваха.

Стана така, че през същата нощ Александър пристигна до прохода, водещ към Сирия, а Дарий — до Аманските врати 117 . Персите не се съмняваха, че македонците бягат, след като са изоставили превзетия от тях град Иса. Те бяха пленили няколко ранени и сакати, които не могли да последват войската. Подтикнати от варварски жестоките царедворци, те им отсекли и обгорили ръцете. Дарий заповядал да ги разведат наоколо, за да ги огледат войниците му, след което да съобщят на своя цар каквото са видели. След това вдигна лагера и премина река Пинар 118 с намерение да последва тези, които смяташе, че бягат. Осакатените пристигнаха в македонския лагер и съобщиха, че Дарий ги преследва с най-бърз ход.

Беше трудно да им се повярва. Затова Александър заповяда изпратените предварително в крайморската област съгледвачи да узнаят дали идва сам Дарий, или някой от сатрапите му е дал повод да се помисли, че идва цялата персийска войска. Още на връщане съгледвачите забелязаха в далечината персийските пълчища.

Из цялото поле горяха огньове и то приличаше на огромен пожар. Цареше безпорядък и войниците бяха разположили палатките по-нашироко от обикновено поради големия брой впрегатен добитък.

Александър заповяда помощниците му да определят точно на това място терен за лагер. Очакваше с най-голямо желание в тези проходи да се разиграе решителният бой. Впрочем, както обикновено става в решителния миг, увереността му се превърна в безпокойство. Страхуваше се от съдбата, по чието благоволение беше извършил толкова велики дела. И то не без основание. По това, което вече му беше донесла, той знаеше колко изменчива е тя. Оставаше една нощ до изхода от голямата битка. Убеждаваше се, че наградата е по-голяма от опасността, и макар и да се съмняваше дали ще победи, беше сигурен — ще умре честно и славно.

И така, нареди войниците да се подкрепят и отпочинат, а след третата смяна на нощната стража да бъдат строени и въоръжени. Той се изкачи на върха на високата планина и според бащиния си обичай при светлината на много факли принесе жертва на боговете, покровители на тази местност.

Както беше наредено, при третия сигнал на тръбата войниците бяха готови за поход и бой и непрестанно насърчавани, достигнаха на разсъмване до прохода, който трябваше да заемат. Съгледвачите съобщиха, че Дарий се намира на тридесет стадия оттук. Тогава Александър заповяда на войската да спре и като сам взе оръжие, построи бойния ред.

Местните жители, уплашени от идването на неприятеля, известиха Дарий. Той не повярва, че срещу него са тези, които преследва. Ужас обхвана душите на персите, защото те бяха готови за поход, а не за бой. Но все пак веднага се хванаха за оръжието. Това суетене насам-натам и подвикванията им „На оръжие!“ предизвикаха още по-голяма суматоха: едни се изкачваха по билото на планината, за да видят оттам неприятелските войски, други оседлаваха конете си. Така тази пъстра по състав войска, която нямаше единно командуване, изпадна в пълно безредие.

Отначало Дарий реши с част от войската си да заеме билото на планината, за да обгради неприятеля и отпред, и откъм тила; да прехвърли и откъм морето войски на десния фланг, тъй че да притисне противника от всички страни. Освен това изпрати напред войска от двадесет хиляди стрелци, като им заповяда да преминат река Пинар, която течеше между двете войски, и да нападнат предните бойни редици на македонската армия, а ако не успеят, да се върнат обратно в планината и скрито да нападнат противника откъм тила. Всесилната съдба обаче осуети така добре замисления план, тъй като едни войници, силно уплашени, не се осмеляваха да изпълнят заповедта; други пък напразно се мъчеха да я изпълнят, защото, след като отделните бойни части се разчлениха, се наруши целият строй. Персийският боен ред беше такъв: Набарзан с конница и с около още двадесет хиляди прашкари и стрелци охраняваше десния фланг. Тук най-отпред беше и Тимонид с тридесет хиляди гръцки пехотинци наемници. Това беше ядрото на войската, построено подобно на македонската фаланга. На левия фланг тесалиецът Аристомед командуваше двадесет хиляди варвари пехотинци. В резерв бяха оставени най-войнствените племена. Три хиляди отбрани конници царски телохранители и конен отряд от четиридесет хиляди бяха на десния фланг, където Дарий щеше да се бие. Зад тях бяха построени хирканите и индийските конници, а отляво и отдясно на тях — останалите племена. Пред тази армия бяха построени шест хиляди копиеносци и прашкари. Целият проход се изпълни с войски, като единият фланг опираше в планината, а другият — в морето. В средата на бойния ред се намираха майката, жената и децата на царя, както и тяхната свита от жени.