Чтение онлайн

– Това е просто нелепо, Афродита.

– Кажи нещо, е което да ми докажеш, че наистина си ти.

– Последния път каза, че съм бавно загряваща, за което отново ще ти повторя, че не е никак мило.

– Ясно, ти си. Е, и как се измъкна от бика?

– Успях да призова другия бик, а той е толкова добър, колкото белият е зъл. Той се пребори с него и двата изчезнаха заедно.

Значи не успя да научиш нищо?

– Напротив, научих. — Стиви Рей присви очи и се концентрира максимално, за да си спомни дума по дума какво й каза белият бик.
– Попитах го как Старк може да се добере до Зоуи и да я защити, докато събере душата си в едно и се върне. Ето какво ми отговори той: Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после трябва да се пребори със себе си, за да достигне мястото. Само признаването на едното пред другото ще му позволи да се събере с неговата Жрица. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не.

– Казал е Островът на жените, сигурна ли си в това?

– Да, потвърждавам. Точно това каза.

– Аха, добре. Чакай да го запиша дословно, за да не забравя някоя подробност.

Стиви Рей чуваше как Афродита драска върху листа. Ко-гато приключи, гласът й беше изпълнен с въодушевление: Това значи, че сме на прав път! Но как, по дяволите, Старк ще открие мост, като гледа някаква кръв? И какво значи това, че трябва да се пребори със себе си?

Стиви Рей въздъхна. Вече започваше да я боли главата:

– Нямам представа, но за да се добера до този отговор едва не се простих с живота си, така че би трябвало да значи нещо важно.

Тогава нека Старк да го разбере.
– Афродита се поколеба, преди да продължи.
– Ако черният бик е толкова добър, зайю просто не го призовеш още веднъж и...

– Не!
– извика Стиви Рей с такава решителност, че всички в стаята подскочиха.
– Никога повече! И не трябва да допускаш никой да призовава който и да било от двата бика. Цената е твърде висока.

– Какво имаш предвид с това?

– Те са прекалено могъщи и не могат да бъдат контролирани, независимо дали са добри или лоши. Афродита, има неща, в които човек просто не трябва да се забърква и тези бикове са едни от тях. А и не съм сигурна дали само единият може да бъде призован, без да се появи и другият. А повярвай ми, не искаш никога, никога да срещнеш белия бик.

Добре, добре. Успокой се. Ясно ми е за какво говориш. Да ти кажа честно, имам много зловещо предчувствие само като си говорим за тях. Мисля, че си права. Не се притеснявай. Никой няма да прави нищо, освен да се опита да помогне на Старк да открие този кръвен мост към Острова на жените.

– Афродита, не мисля, че става дума за кръвен мост. Това дори не звучи смислено.

Стиви Рей потърка челото си с болезнена гримаса и забе-ляза, че ръката й трепери.

Добре, достатъчно засега - прошепна Ленобия.
– Силна си, но не си безсмъртна.

Стиви Рей погледна стреснато повелителката на конете, но в очите й не откри намек за нещо друго, освен загриженост.

– Хей. трябва да затварям вече. Не се чувствам много добре.

– О, мамка му. Не си пред умиране пак, нали? Много се притеснявам, като започнеш да го правиш.

– Не, не съм пред умиране вече. А ти не си точно любезна. Въобще. Ще ти се обадя по-късно. Предай поздрави на всички.

– Да, ще разпръсна любов навред. Чао, тъпчо.

Стиви Рей натисна бутона за край на разговора, върна телефона на Крамиша и се отпусна тежко на възглавницата.

– Нали не възразявате да подремна малко?

– Пийни още малко от това - каза Сапфир и й даде поредното пликче с кръв.
– После поспи. А вие двете ще трябва да си тръгнете и да я оставите да си почива.

После сестрата изхвърли напоените с кръв тампони, свали латексовите си ръкавици и застана на вратата, като пот-ропваше с крак нетърпеливо и гледаше Крамиша и Ленобия многозначително.

– Ще дойда да те видя като се наспиш каза Ленобия.

Звучи добре - отвърна Стиви Рей.

Ленобия стисна ръката й и излезе от стаята. Тогава Крамиша се доближи до леглото и Стиви Рей си помисли, че

момичето се кани да я прегърне или дори по-лошо, да я целуне. Вместо това Крамиша я погледна в очите и прошепна:

С душата гледай, не с очите

Със звяр щом искаш да танцуваш

Под маската му надникни

Стиви Рей изтръпна:

– Предполагам, че трябваше да те слушам по-внимателно. Може би някак си щях да се досетя, че призовавам грешния бик - прошепна тя в отговор.

Крамиша я погледна с разбиране:

– И все още трябва да ме слушаш внимателно. Нещо в мен ми подсказва, че не си приключила танците със зверове.
– После тя се изправи и добави на висок глас.
– Наспи се. Утре ще се нуждаеш от всичкия си здрав разум.

Когато вратата се затвори и я оставиха сама, Стиви Рей въздъхна с облекчение. Изпи последното пликче с кръв, зави се догоре с одеялото и започна да върти една руса къдрица около пръста си. Беше напълно изтощена. Явно всичките сили от кръвта на Репхайм се бяха изчерпали, за да я възцтановят.

Репхайм...

Стиви Рей никога не би могла да забрави как изглеждаше той, когато се застъпи за нея пред самия Мрак. Беше толкова силен, смел и добър. Няма значение, че Далас, Ленобия и целият останал скапан свят вярва, че той е на страната на Мрака. Няма значение, че баща му е паднал воин на Никс, който е избрал злото преди векове. Нищо от това нямаше значение, защото тя видя истината. Той доброволно се пожертва, за да я спаси. Може и да не е избрал Светлината, но определено не беше на страната на Мрака.

Правилно постъпи, като го спаси по-рано. Беше права и като призова черния бик, за да спаси него. Независимо какво й костваше.

Репхайм си струваше цената да бъде спасен.

А нима не е така?

Би трябвало да е. След всичко, което се случи днес, би трябвало да е.

Тя престана да върти кичура и очите й започнаха да се затварят, макар да не искаше да мисли повече или да сънува кошмарния бик и болката, която беше толкова невъобразима.

Но клепачите й се затвориха и споменът за Мрака и това, което й беше причинил, се завърна. Докато се бореше с пълното си изтощение, Стиви Рей се видя отново в центъра на кръга, изпълнена с ужас, и чу неговия глас:

– Тук съм, защото тя е тук, а тя ми принадлежи.

И това просто твърдение прогони страха и спомена за Мрака, като направи място на Светлината и спасението, което дойде от нея.

Точно преди да заспи дълбоко Стиви Рей се замисли за красивия черен бик и за цената, която й беше поискал. Думите на Репхайм отново проехтяха в ума й:

– Тук съм, защото тя е тук, а тя ми принадлежи.

Последната й мисъл, преди да заспи, беше дали Репхайм