Чтение онлайн

Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.

Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.

– Трябва да тръгвам, забрави ли?

Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.

– Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й.
– Хайде, ще те изпратя до колата.

Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.

– Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?

Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:

В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.

– Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.

– Чао, Крамиша.

– Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.

Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:

– Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?

Разбира се, че помня.

– Е, направих го. И открих нещо.

Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това.
– Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.

– Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.

Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае.

Че дори разбито,

Всичко е възможно.

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

– Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.

Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.

– Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.

– Напълно съм сигурна, че е така.

– Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.

– Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.

“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.

– Както и Калона добави Крамиша.

– С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?

– Ще ме намериш по вода.

– И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.

– Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?

Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път.
– Стиви Рей замълча, защото й идваше да закрещи.
– Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.

– Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.

Стиви Рей се въодушеви:

– И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.

Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.

Аз също каза тя и се усмихна доволно на Крамиша.

– Добре, но Зи трябва да знае всичко това. Стихотворението звучи като някакви инструкции. Първата стъпка е да го намери по вода. Това вече се случи. После да...

– Да го пречисти чрез огън - прекъсна я Стиви Рей. А после не се ли казваше нещо за въздух и земя?

– Да, и дух. Всичките пет елемента се споменават.

– Всичките дарби на Зи, завършвайки с духа, който е най-силният й елемент.

– И този, в чийто свят се намира тя сега - каза Крамиша.

– Добре, не го казвам само защото аз съм написала якото стихотворение, но Зоуи трябва да научи тези неща. За да се върне. Иначе ще бъде убита от каквото там я преследва.

– О, вярвам ти.

– А как ще го направиш?

– Аз? Няма да съм аз. Аз не мога. Моят елемент е земята. Няма начин духът ми да се откъсне и да иде в Отвъдното. Стиви Рей потръпна. Само от мисълта за това я побиха тръпки.
– Но Старк ще трябва да си закара задника дотам. Ще му се наложи. Така каза отвратителната крава.

– Бик - поправи я Крамиша.

– Каквото е там.

– Искаш ли да се обадя на Старк и да му прочета стихотворението? Имаш ли номера му?

Не - замисли се Стиви Рей.
– Афродита каза, че той съвсем е мръднал с главата. Може би няма да обърне внимание на стихотворението. Сигурно ще реши, че си има други по-важни неща за правене.