Чтение онлайн

18. Поляк – пъдар, полски пазач.

19. Тук, както и на други места, където предава събитията по разкази на други лица, авторът не е съвсем точен. Става дума за т. нар. Солунска афера от януари 1901 г., при която са арестувани членовете на Централния комитет на ВМОРО и организацията е сериозно разстроена. Делото се гледа на 26 февруари до 14 март 1901 г. Пред съда са изправени 19 души българи. От тях 3 души са осъдени на смърт; 7 души, сред които Христо Матов и Пере Тошев – на "вечен крепостен затвор"; трима души, в това число и д-р Христо Татарчев и поп Стамат – на "петгодишен тъмничен затвор в окови"; един – на "двегодишен прост затвор" и 5 души са оправдани. Осъдените са изпратени на заточение в Мала Азия, крепостта Подрумкале (някогашният Халикарнас). Амнистията е издействувана от българското правителство през втората половина на 1902 г.

Дамян Груев е арестуван през август 1900 г. в Битоля. Осъден е на 17 март 1901 г, и е изпратен на заточение също в Подрумкале през май 1902 г. Освободен е през пролетта на 1903 г.

Името Тодор не фигурира сред имената на осъдените и заточените по Солунската афера.

20. Бинбашия, тур. – началник на 1000 войници, дружинен командир.

21. Поручик К. Мазаракис, по-късно генерал. Селата са Света Марина, Луковица и Янчища, Негушка нахия, Берска (Караферийска) каза.

22. Датата е по нов стил.

23. Клането в с. Загоричани, Костурско, е извършено на 25 март 1905 г. Голяма сборна гръцка чета под ръководството на Вардас (поручик Георгиос Цонтос) напада селото и подлага на безразборна сеч жителите му, единствената вина на които била, че не искали да признаят духовната власт на Гръцката патриаршия. Опожарени са над 30 къщи, убити – около 50 души селяни, ранени – 7, а други 28 мъже са отвлечени и след това избити в планината.

24. Освен това писмо Лука Иванов изпраща и друго, с дата 1 март 1906 г., до каймакамина в Бер (Караферия), на когото се посочват причините за опожаряването на с. Ниси. Българският търговски агент в Солун, който няколко дни по-късно видял писмото, го оценява като "много грамотно и смислено написано". Той предава накратко съдържанието му. "Войводата Лука казва на караферийския каймакамин, че гръцка чета, съставена от селяни от някои гръцки караферийски села, нападнала на 28 февруари (на посочената от Сониксен дата по нов стил съответствала 25 февруари по стар стил – бел. К. П.) българското село Св. Марина, стреляла дълго време и убила един невинен селянин. При всичко, че знаел кои са нападателите на селото, каймакаминът не отишъл да преследва тях, а арестувал някои от самите нападнати селяни.

На 27 февруари било нападнато пак от гръцка чета ениджевардарското село Голо, дето били изгорени две къщи и ранен человек. Властите знаели кои съставлявали гръцката чета и наместо да ги уловят и накажат, те правели отговорни самите пострадали."

Френският консул в Солун в рапорта си от 18 април 1906 г. също предава съдържанието на писмото (в свободен превод):

"Лука, войвода на българска чета

до каймакама на Караферия

1/14 март 1906 г.

Господине,

Гръцка чета, съставена от селяни от различни села на Караферийска каза на 28 февруари ст. ст. нападна българското село Св. Марина и след като стреля дълго време с пушки, уби един невинен селянин. При все че знаехте нападателите – вместо да ги преследвате и арестувате, вие арестувахте невинни от нападнатото село.

Освен това на 27 февруари ст., гръцка чета нападна село Голо, Ениджсвардарска каза, където тя изгори две къщи и рани един човек. Властите знаят много добре кои са нападателите, но обвиняват самите жертви.

Вследствие на това, като виждам, че вместо да преследват виновните, властите ги покровителстват, а преследват изключително невинните жертви, аз, Лука, реших да накажа някои от виновните и затова опожарих село Ниси и убих двама от жителите му, които бяха взели участие в злодеянията на гръцките чети.

Занапред ще се постарая да наказвам виновните, които властите покровителстват. Съжалявам обаче, че от това ще пострадат и интересите на чифликчиите."

Според консула в Ниси били изгорени 27 къщи. Не много след това на телеграфните жици край с. Постол, Ениджевардарско били окачени главите на трима убити от гърците българи с надпис: "Ето съдбата на тези, които горят села."

Документи със сведения във връзка с опожаряването на с. Ниси се съхраняват и в английските дипломатически архиви. Наред с другото, запазени са и преписи от две писма на самия Алберт Сониксен. На 17 март 1906 г. английският генерален консул в Солун Р. Грейвс в рапорт да посланика в Цариград Никола О'Коцър пише:

"Имам честта да съобщя, че през нощта на 13 т. м. българска чета нападнала малкото гръцко село Ниси, близо до станцията Гида на ж. п. линия Солун – Битоля. Селото, което е чифлик на богатия солунски евреин М. Модиано, италиански поданик, било изгорено от комитите и според официалното съобщение 25 къщи, заедно със значително имущество и около 60 глави добитък били унищожени, а пъдарят бил убит и едно шестгодишно дете изгоряло. Жителите избягали в Гида и други съседни села. Научавам, че италианският генерален консул е разговарял с Хилми паша по повод на понесените от М. Модиано щети, които се твърди, че възлизат на 1500 турски лири.

На следващия ден гръцка чета нападнала българското село Голишани, близо до Негуш, изгорили четири къщи, убила един селянин и ранила друг."

Няколко дни по-късно, на 22 март 1906 г., Грейвс изпраща поверително до О'Конър в Цариград препис от писмо на Сониксен, за когото посочва, че е кореспондент на нюйоркския вестник "Ивнинг пост", че е изчезнал от Воден на 16 февруари, че е прекарал един месец с четата на българския войвода Лука ванов и че е очевидец на опожаряването на с. Ниси. Грейвс подчертава като важна съдържащата се в писмото на Сониксен декларация, че "войводите на българските чети във Воденска и Енидженска околия са решили да изоставят отбранителната тактика, която бяха възприели след Битолското въстание от 1903 г. и да предприемат активни наказателни мерки срещу гръцките чети". Ето и текста на писмото на Сониксен:

"До британския консул,

Солун, Турция.

Господине,

Вие вероятно ще познаете в долуподписаното име американския гражданин, който изчезна от Воден на 16 февруари. По този начин ще научите, че аз съм бил с революционерите точно един месец и нека добавя, имах възможност да наблюдавам всички инциденти, станали в това време между македонските революционери от тази околия и въоръжените чети на гръцките владици.

В интерес на делото, което вярвам, че е едно от най-справедливите, за които някога са се борили хората, аз пожелах като вас да събера фактите, всеки от които ще намерите потвърден от безпристрастно проучване, които доведоха до изгарянето на гръцкото село Ниси през нощта на 14 март от революционерите под ръководството на Лука Иванов и Апостол. Аз бях очевидец на повечето от тези събития и имах възможност да ги проуча внимателно. Като американец, вие можете да знаете, че предубежденията, които имам, не са основани на расова или религиозна омраза. Естествено, аз съм предубеден, но моите предубеждения са основани на твърдата увереност в справедливостта на едната страна в тази борба и егоистичните мотиви на ръководителите на другата. Но даже и такова пристрастие не би следвало да повлияе на фактите, които представям.