Чтение онлайн

38. Думата е за румънския журналист Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, който в своя вестник "Балкански полуостров" издавал тайни на революционната организация. Убит на 22 юли 1900 г. от терорист, изпратен от Върховния комитет. По настояване на Румъния и великите сили през февруари 1901 г. Сарафов и другарите му са арестувани. Начело на комитета като председател застава поетът Стоян Михайловски, а ген. Иван Цончев е избран за председател. В започналата борба срещу привържениците на Цончев Борис Сарафов е на страната на Вътрешната организация.

39. Орган на ВМОК е в. "Реформи", който излиза в София от 1899 г.

40. Солунската афера от 1901 г. Вж. бел. 19.

41. Пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун. Вж. бел. 74.

42. Става дума за представители на отделни революционни окръзи, избирани от съответните окръжни ръководства. Другарят на Б. Сарафов, за когото се споменава тук, е Иван Гарванов, убит заедно с него на 28 ноември 1907 г. в София.

Иван Гарванов е роден през 1896 г. в Стара Загора. Завършва физика и математика в София и след специализация във Виена става учител в Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. под влияние на Екзархията създава Българско тайно революционно братство, което се противопоставя на революционната организация. След разтурянето на братството е включен е състава на Солунския комитет, а от 1901 г. застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решението за въстание. След въстанието се установява в София и продължава да участвува в македоно-одринското движение.

43. Мирабо – поп Търпо Поповски от Костурско, председател на Окръжния революционен комитет в Битоля.

44. Задграничните представители на Вътрешната организация.

45. Петър Котев Лигушев – един от членовете на окръжния комитет в Битоля. По-късно става предател и издава много тайни на революционната организация.

46. Движението нощем по улиците със запален фенер било задължително.

47. Бахчеванджилък, тур. – градинарство.

48. Презвитериянин – протестант. Протестантите и униятите се ползуват с привилегиите на чуждите поданици в Турската империя.

49. Върху развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско определено влияние оказват и социалистическите идеи. Голяма част от дейците на ВМОРО изпитват благотворното (?) въздействие на тези идеи. Революционните марксисти в свободна България следят с интерес развитието на освободителното движение, а някои от тях вземат непосредствено участие в него. За разпространяване на социалистическите идеи сред емиграцията в България и сред потиснатите във вътрешността в София се създава като част от БРСДП Македонска революционна социалистическа група (МРСГ), която след въстанието се преименува в Македоно-одринска работническа социалдемократическа група (МОРСДГ). Групата издава в. "Революция" (1895 г.) и в. "Политическа свобода" (1698 – 1899 г.), както и редица брошури, с които пропагандира идеите на социализма и на революцията. В Македония и Одринско социалистите действат в редовете на ВМОРО и спомагат за внасяне на по-прогресивни и демократични идеи в освободителното движение.

50. Деврие, тур. – нощен патрул.

51. Четата на войводата Пецо (Пеце, Петър Георгиев, роден в Битоля) е унищожена на 5 май 1906 г. в с. Лисолай, Битолско.

52. Става дума за първата руска буржоазно-демократична революция от 1905 – 1907 г. Насочена е срещу царското самодържавие, за премахване на остатъците от крепостничеството и за установяване на демократична република. Хегемон на революцията е пролетариатът, а негов главен съюзник са селяните. Изразява се в масови стачки и демонстрации, селски вълнения и въоръжени въстания. Революцията намира широк отзвук в много страни, в това число в България и сред потиснатите в Македония и Одринско.

53. Юзбашия, тур. – началник на 100 войници, ротен командир, капитан.

54. Дякон Евстатий (Георги Шкорнов) – роден през 1873 г. в с. Нестрам, Костурско. Посветен в революционното дело от Д. Груев. Участвува във въстанието през 1903 г., след което остава сред пострадалото население. Продължава революционната си дейност и по-късно. По време на Балканската и Първата световна война ръководи чети, с които действува в тила на врага. Умира през 1935 г.

Сражението, за което говори Сониксен, станало на 1 май 1906 г. в с. Вълкодер, Ресенско. Четата наистина се състояла от 16 души, но 4 от тях се отделили още преди сражението. "Останалите 12 души – четем в един рапорт от 6 май 1906 г. – били поделени на две, 7 души с войводата заедно се укрепили в една къща, а 5-мата – в развалините на друга една къща. Последните всички били избити, а от първите имало двама убити и 5-ма, от които двама четника и войводата ранени, сполучили да избягат. Имало и една жена и двама селяни убити и един друг селянин ранен. От войската двама солдати убити, двама стражари и трети един войник тежко ранени, един турчин башибозук убит и един такъв ранен."

55. В документ, в който се изброяват четите в Битолски вилает през 1906 г. (вероятно началото на годината), за четата на Ташко е отбелязано, че се състои от 8 души, но трябвало да има 17 четници.

56. Мухтар, тур. – кмет на село или на махала в градовете. Мухтарите обикновено се извикват да придружават полицията или войската, когато предстои обиск или трябва да бъде арестуван някой в дома му.

57. Петър Чаулев – роден през 1882 г. в Охрид. Завършва Битолската българска гимназия и става учител в Охрид. Участвува във въстанието като войвода в Охридско и Крушовско. През 1911 г. влиза в състава на ЦК на възобновената революционна организация. Участвува като ръководител на чети в Балканската война и в съпротивата срещу сръбския режим в Охридско. След Първата световна война отново е член на ЦК на революционната организация и взема участие в преговорите с прогресивните сили в революционното движение и в изработването на т. нар. Майски манифест. Убит на 23 декември 1924 г. в Милано, Италия.

58. Чл. 11 от устава на ВМОРО, приет на Рилския конгрес през 1905 г., гласи: "За разглеждане съдебни дела и спорове учредява се съдебен институт." Подробностите за делата от неорганизационен характер са разгледани в глава ХV от правилника, озаглавена "Граждански съдилища" (чл. 207 – 214).

59. В споменатия документ за четите в Битолски вилает (бел. 55) за Ресенско е отбелязано: "Сега разполага с войводата Евстати Дякончето с 4 четника и Кръсте с 11 души. Сега-засега съществува ужасна крамола."

Кръстьо Трайков (Ресенски) – роден през 1875 г. в с. Круше, Ресенско. Участвува във въстанието като четник в Охридско. След въстанието до Балканските войни действува в Ресенско. Умира през 1942 г. в Ресен.

60. Става дума за по-радикално настроени младежи в града, които се обявяват против старото ръководство и настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Противниците им ги наричат дори "върховисти" и искат от Централния комитет да се вземат крайни мерки срещу тях.

61. В изложението, което следва до края на главата, се предават събития, станали през цялото време на въстанието до средата на 1906 г. Поради липсата на достатъчно конкретни сведения от други източници, трудно е всички те да бъдат възстановени с точност.

През 1904 г., непосредствено след въстанието, в Битоля се противопоставят старите ръководители и някои от по-младите дейци, които настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Външно спорът е около двата проекто-правилника, изработени от Д. Груев и П. Тошев на окръжния конгрес в Прилепско, единият от които застъпва дотогавашната строга централизация, докато другият препоръчва широка децентрализация и изборност на ръководните органи. През 1905 г. към тези разногласия се прибавят и спорове във връзка с представителството на окръга в София. Налага се Борис Сарафов, но част от ръководителите се обявяват против него ...

Според Тома Кърчов още през пролетта на 1904 г. в Битоля се съставил окръжен комитет с участие на представители на околиите. "В Окръжния битолски комитет влизаха следните лица: Петър Котев Лигушев, представител на Битоля, Гиче Ошавков – на Дебър, Евгений Попсимеонов – на Кичево. Представител на Леринско бе Ракиджиев, а Петър Нейчев Шишков бе, ако се не лъжа, представител на Ресенско. Ако се не лъжа, в окръжния революционен комитет влизаха и Боян Биолчев и Михаил Джеров.

Наскоро в така образувания комитет възникнаха несъгласия между сарафисти и груевисти за надмощие. По-късно бе повикан поп Тома, който влизаше в окръжния комитет, и той трябваше да помирява и двете страни. А как да се помирят? Сарафов изпращаше на своите хора чрез евреина Рафаел и неговия брат Менахем пари и те живееха нашироко..."