Чтение онлайн

— Значи ще се видиш с него?

Сери въздъхна.

— Може би ще се наложи.

Тъй като Ачати не беше уведомил ашаки Тикако за намерението си да посети провинциалното му имение, защото така щеше да изтъкне унизителният факт, че мъжът не е успял да разчете както трябва съзнанието на робинята си, той не искаше да се натрапва повече, като остане през нощта. Вместо това двамата с Денил продължиха по пътя до съседното имение, собственост на възрастен ашаки и помолиха за храна и постеля в името на краля.

Възрастният човек и съпругата му очевидно не бяха свикнали да имат компания и с неохота приеха ролите на домакин и домакиня. Но обичаят повеляваше да не отказват нищо на представителите на краля. Ачати ги съжали, хапна набързо, каза им, че двамата с Денил са изморени и искат да си легнат рано и домакините с готовност им показаха стаите. Щом се настаниха в помещенията за гости, двамата не си легнаха веднага, а седнаха и обсъдиха наученото.

— Ако Изменниците искат от нас да намерим Лоркин, ние ще го намерим — каза Ачати.

— Смятате ли, че имат чак такова влияние и мощ?

Сачаканецът намръщено кимна.

— За съжаление, да. Изплъзват ни се от векове. Много от предишните крале са се опитвали да ги изкарат наяве или да намерят седалището им, но Изменниците стават все по-добри в онова, което правят. Крал Амакира ми каза, че е по-добре да ги оставим на мира, с надеждата, че ако няма срещу какво да се борят, те ще отслабнат.

Денил се засмя.

— Може и да е прав, но аз се съмнявам.

— Защо?

— Без сблъсъците, които намаляват броя им и отнемат от времето им, те ще създадат семейства. Бойните им умения може да закърнеят, но броят им ще нарасне.

Ачани се намръщи.

— Накрая ще се окажат с твърде много гърла за изхранване. Ще умрат от глад — той се усмихна. — Така че може би кралят все пак е прав.

— Само ако Изменниците продължат да се крият.

— Смятате ли, че ще бъдат принудени да се разкрият? Да дойдат да ни молят за храна?

— Или ще изберат да се разкрият по друг начин. Колко е силна армията ви?

Ачати изсумтя презрително.

— Сигурно е стотици пъти по-голяма и силна от техните. Знаем за убежището им в планините, където земята е сурова и неплодородна. Не биха могли да изхранят население, което да може да се мери по численост с останалата част от страната, така че се съмнявам армията им да е колкото нашата или по-голяма.

Денил кимна утвърдително.

— Поради което те използват хитрости и тайни методи. Чудя се… смятате ли, че биха могли да покорят страната само чрез покушение и манипулиране на подходящите хора?

Изражението на Ачати стана сериозно.

— Не е изключено, но ако е било възможно, досега да са го направили.

— Идеалната възможност може би не се е появила още. Вероятно очакват някой нов и необичаен фактор.

Ачати повдигна вежди.

— Като шанса да отвлекат сина на могъща гилдийска магьосница?

— Смятате ли, че това е достатъчно необичайно?

— Не — той поклати глава и се усмихна. — Опитът за въвличането на Киралия и Сачака във война ще бъде твърде рискован. Ами ако Киралия спечели? Ами ако двете държави се обединят и се изправят заедно срещу Изменниците? Гилдията може да се окаже по-добра в намирането им от нас — той се поколеба. — Което ми напомня… Получихте ли отговор от Гилдията за отвличането на Лоркин?

— Не — Денил извърна поглед встрани. „Няма да мога да го отлагам още дълго време. Ачати ще започне да се чуди защо се бавят толкова“. — Което ми напомня, че трябва да проверя как се развиват нещата.

— Ще ви оставя с работата ви — Ачати се изправи. — Късно е и трябва да си почина. На сутринта ще ми съобщите отговора им.

— Така и ще направя.

Когато вратата на сачаканеца се затвори, Денил бръкна в мантията си и извади кръвния пръстен на Разпоредителя Оусън. Погледна го и прехвърли в съзнанието си всички начини, по които би могъл да поднесе лошите новини, след което избра онзи, който му се стори най-удачен.

После си сложи пръстена.

Когато Сония отвори вратата, тя се изненада при вида на Разпоредителя Оусън, застанал пред нея с вдигната ръка, готов да почука. Стреснатият поглед в очите му се скри и той се изпъна.

— Черна магьоснице Сония — каза той. — Трябва да говоря с вас.

— Добре, че ви хванахме, преди да сте тръгнала за болницата — обади се друг глас.

Тя се обърна и видя, че до Разпоредителя стои Ротан. Внезапно стомахът й се сви и сърцето й се разтуптя лудо. „Ето го отново онова изражение. Нещо се е случило с Лоркин…“

— Влезте — каза тя, отстъпи встрани и нетърпеливо им махна да влязат.

Оусън влезе бързо, следван от Ротан. Тя затвори вратата и се обърна с очакване към Разпоредителя. Той я погледна мрачно.

— Трябва да ви уведомя, че вашият син е… — Оусън се поколеба и се намръщи. — Не съм сигурен как да го нарека. Очевидно Лоркин е бил отвлечен.

Коленете на Сония омекнаха и тя леко залитна. Ротан пристъпи напред да я подхване, но тя го спря с ръка. Пое си дълбоко дъх и отново се обърна към Оусън.

— Отвлечен? — повтори тя.

— Да. От млада магьосница, която се е преструвала на робиня. Посланик Денил смята, че има голяма вероятност синът ви да я е последвал по собствена воля, но не е сигурен в това.

— Аха — изпълни я предателско облекчение. „Жени. Защо всички проблеми на Лоркин са свързани с жени?“ Тя почувства как сърцето й постепенно влиза в обичайния си ритъм. — Значи тук става въпрос по-скоро за непристойно поведение, отколкото за надвиснала сигурна смърт?

— Надяваме се да е така. Но нещата са по-сложни от това. Очевидно не само ние имаме подземен свят, тайно и не съвсем законно общество и е възможно тяхното да е замесено.

— Престъпници?

Оусън поклати глава.

— Посланик Денил ги описа като бунтовници. Наричат се Изменниците. Твърди се, че всички са жени — Оусън повдигна вежди, намеквайки, че според него не е така. — Освен това са магьосници — черни магьосници. Жената, отвлякла Лоркин, е една от тях. Същата вечер е убила друга робиня и е отнела силата й. Денил не е сигурен дали похитителката е Изменница и робинята просто й се е изпречила на пътя или мъртвата жена е Изменница, а похитителката не е. И в двата случая Изменниците са дали знак, че искат тя и Лоркин да бъдат намерени и очевидно имат достатъчно влияние, за да бъде изпълнено искането им.