Чтение онлайн

Стигнаха устието на Темза два часа преди зазоряване, а в сумрака на умиращия зимен ден и четирите кораба швартоваха край кейовете на Компанията в реката. Преди още сходнята да допре кея, Том викна към представителя на Компанията, застанал там готов да ги приветства:

— Съобщете на лорд Чайлдс, че пристигнахме с огромна плячка! Трябва да дойде веднага!

Два часа преди полунощ, каретата на Чайлдс, с ярки светлини от двете страни, затрополи през портала, предвождана от двама конника, които й правеха път. Кочияшът опъна юздите в началото на кея и Чайлдс почти се катурна през вратичката на каретата, преди колелата да са спрели напълно. Той затрополи тежко по сходнята на „Серафим“, зачервил бузи и кривнал перука, като движеше безмълвно устни от вълнение.

— Ти кой си? — лавна срещу Том. — Къде е сър Хенри?

— Милорд, аз съм синът на сър Хенри, Томас Кортни.

— Къде е баща ти, момко?

— Очаква Ви долу в каютата си, милорд.

Чайлдс се завъртя около себе си и посочи „Минотавър“.

— Какъв е тоя кораб? Прилича на наш, но не мога да го позная.

— Това е „Минотавър“, милорд, но пребоядисан.

— „Минотавър“! Отнели сте го от корсарите? — Чайлдс не дочака отговор. — А оня до него? Той какъв е?

— Трофей, милорд. Холандски кораб, пълен с китайски чай.

— Бог да те поживи, момко! Ти си вестител на добри новини. Заведи ме при баща си!

Хал седеше в капитанското кресло, прикрил осакатените си крака с полите на кадифено наметало. Облечен беше в сюртук от тъмносиньо кадифе. На гърдите му грееше изработеният от злато и скъпоценни камъни медальон на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал. Макар лицето му да бе много бледо, а очите дълбоко хлътнали в орбитите си, той седеше изправен и горд.

— Добре дошъл на борда милорд! — поздрави той Чайлдс. — Моля да ме извините, задето не ставам, но съм леко неразположен.

Чайлдс стисна ръката му.

— Добре сте дошъл наистина, сър Хенри! Нямам търпение да чуя разказа за всичките Ви приключения. Видях вече двата пленени кораба, а синът Ви ми даде известна представа за техния товар.

— Седнете, моля! — Хал посочи стола до себе си. — Докладът ми ще отнеме известно време. Всичко съм изложил писмено, но бих искал да Ви разкажа лично за нашата експедиция. Но първо, чаша вино! — Кимна на Том да напълни приготвените върху сребърен поднос чаши.

Чайлдс седеше наведен напред и внимателно слушаше разказа на Хал. От време на време задаваше някой въпрос, но през по-голямата част слушаше в пълно мълчание. Хал прочете на глас товарителниците на кервана. Когато най-накрая млъкна, изтощен от дългите приказки, Чайлдс се пресегна и взе пергаментовите свитъци от ръката му. Разгледа ги внимателно със светнали от алчност очи. Накрая вдигна поглед и каза:

— Откак започна войната с французите, цената на потребителските стоки се увеличи почти двойно. Заедно с двата кораба, стойността на плячката, която сте завладял за нас ще възлезе може би на петстотин хиляди лири. Ръководството на Компанията ще бъде повече от благодарно и мисля, че бих могъл от името на Негово Величество да заявя, че Короната ще изпълни поетото обещание. Вие ще станете Хенри Кортни, Барон на Дартмут, преди да е изтекла седмицата.

Чайлдс го поздрави с вдигната чаша.

— Знаех си, че изпращам с тая мисия точно когото трябва. Мога ли да пия за Вашето здраве и благосъстояние, сър Хенри?

— Благодаря, милорд, щастлив съм, че Вие сте доволен.

— Доволен? — засмя се Чайлдс. — Нямам думи да дам израз на своето задоволство, възхищение и смайване от безпределната Ви находчивост и кураж. — Наведе се напред, за да сложи ръка на коляното на Хал. На лицето му се появи недоумение. Погледна надолу и затърси с ръка липсващия крайник.

— Сър, Хенри! Господи, човече! Краката ви! Загубил сте краката си?!

Хал се усмихна слабо.

— Да, милорд, трябваше да се заплати определена цена. Ние, моряците, наричаме това „сметката на касапина“.

— Трябва да Ви изведем от тоя кораб. Ще ми бъдете гост в „Бомбай хаус“, докато се възстановите. Каретата ми е на кея. Ще извикам лекарите си, най-добрите в Лондон. Нищо няма да Ви липсва, обещавам.

Едно от първите неща, които свърши Хал, след като пристигна в „Бомбай хаус“ бе да пише на Уилям, за да му съобщи за огромната плячка и предстоящото удостояване с баронска титла. Писмото стигна Девън след седмица.

С него в ръка Уилям викна да приготвят коня му и след час излетя бясно през портите на Хай Уийлд към лондонския път. Носеше се без почивка, спирайки само колкото да сменят изтощения кон на пощенската станция.

Пет дни след като остави Хай Уийлд, той влезе в парка на „Бомбай хаус“ под проливен следобеден дъжд. Остави наетия кон на коневръза, а после подгизнал и кален до кръста, нахлу през парадния вход, като отстрани с ръце иконома и лакеите, които се опитаха да осуетят проникването му в къщата.

— Аз съм най-големият син на сър Хенри Кортни. Искам незабавно да ме заведете при него.

Щом чу познатото име, един от секретарите забърза към входа. Името Кортни бушуваше като ураган над града през последните дни. Всяка печатница в Лондон размножаваше листовки с описания на подвизите му в Океана на Индиите. Част от тях съдържаха най-необуздани фантасмагории, но като злободневна тема, Хал бе изместил дори новината за последните английски победи във Франция, а името му не слизаше от устата на хората по кръчмите и изисканите салони в цял Лондон. За да вдигнат още градуса на напрежението, из града бяха разлепени огромни съобщения за предстоящ търг в сградата на Компанията на „Леденхол стрийт“, на който щеше да се разпродаде плячката описвана като „най-голямото съкровище, отвоювано от противника за цялата история на корабоплаването“.

За няколкото дни след пристигането на кервана, акциите на Обединената компания на търговците в Англия за връзки с Източните Индии, което бе пълното и помпозно наименование на Компанията на Джон, повишиха цената си с 15 процента. През последните пет години Компанията бе изплащала по 25 на сто годишни дивиденти, но очакваната реализация на това огромно богатство вдигна стойността на акциите до нечувани висоти.

— Слава Богу, че пристигнахте, сър! — обърна се към Уилям секретарят. — Баща Ви непрекъснато пита за Вас. Моля, позволете ми да Ви заведа при него.

Поведе Уилям по широка извита мраморна стълба. Когато стигнаха първата площадка, Уилям рязко спря пред огромен портрет на прапрадядото на лорд Чайлдс и погледна към двамата мъже, слизащи насреща му.

— Добра среща, мили ми братко! Не чу Бог молбите ми горещи и ето те, дошъл да тормозиш душата ми. Ти и тоя черен дивак. — Вторачи поглед в Аболи.

Том се изправи на площадката срещу Уилям. Извисяваше се цял инч над него. Измери го с поглед, като започна от калните ботуши и свърши с намръщеното му лице, после студено се усмихна.