Назад по линията
Шрифт:
В онези дни аз все гледах да се пъхна между краката на някоя. Направо маниакално. Атаките към поредните женски слабини запълваха цялото ми свободно време. Струваше ми се, че нощта е пропиляна напразно, ако не съм направил поне една поредна крачка надолу по този хлъзгав склон. И нито веднъж не ми хрумна, че си струва усилията да потърся връзка с особа от противоположния пол, която да е малко по-задълбочена от прословутите петнайсет сантиметра. Онова, което хората наричат „любов“.
Аз си бях плиткоумен и завеян младок, не ме интересуваше някаква си „любов“.
Кой знае, може и да не съм бил толкова плиткоумен. Вече опитах що е то „любов“ и хич не се виждам по-щастлив от това. По-точно сега съм много по-зле.
Разбира се, никой не ми е внушавал да се влюбя в жена, която живее назад по линията.
11.
Лейтенант Брус Сандерсън от времевия патрул дойде един ден при нас, за да ни обясни какви опасности крие дързостта да посягаме на неприкосновеното минало.
Лейтенантът изглеждаше подобаващо. По-висок мъж от него не съм виждал, както и по-широки рамене или по-ръбести челюсти. Когато влезе, повечето жени в групата мигновено преживяха оргазъм… заедно с мистър Чудник и мистър Бърлингейм. Лейтенантът застана разкрачен, почти опрял гръб в стената, винаги готов да се справи със заплахите. Униформата му сивееше. Късата му коса червенееше. Очите му синееха бездушно.
Даджани, самият той сред съгрешилите, самият той пострадал от усърдието на времевия патрул, се изсули в един ъгъл на стаята и отстъпи катедрата. Забелязах как стрелкаше лейтенанта със злобни погледи зад тъмните си очила.
— И така — подхвана Сандерсън, — вие вече знаете, че нашата извънредно важна работа е да опазим текущото време неприкосновено. Не можем да позволим всякакви случайни промени на миналото, защото това ще обърка напълно нашето настояще. Затова имаме времевия патрул, който наблюдава цялата територия назад по линията и се грижи всичко да се е случило според правилата. Длъжен съм да добавя — Бог да благослови онези, които са създали със закон времевия патрул.
— Амин — промърмори Даджани, комуто се полагаше разкаяние.
— Трябва да знаете, че не се радвам много на работата, която ми се пада — натърти лейтенантът. — Е, всъщност се радвам, защото според мен най-важната работа, която може да се падне на един човек, е да съхрани текущото време непокътнато. Но когато призовавам Божията благословия над хората, решили да имаме времевия патрул, правя го, защото на тези хора дължим опазването на всичко истинско, добро и ценно в нашето съществуване. Знаете ли какво би могло да се случи, ако нямаше времеви патрул? Какво биха могли да сторят безсъвестните злодеи? Нека ви дам няколко примера.
Да се върнат в миналото и да убият Исус, Мохамед, Буда, всичките ни велики религиозни водачи, докато още са били деца и не са имали време да ни дадат своите прекрасни и вдъхновяващи идеи.
Да предупредят най-големите престъпници в нашата история за очакващите ги несполуки и така да им позволят да надхитрят съдбата, за да навредят още на човечеството.
Да откраднат съкровищата на изкуството от миналото и да попречат на милиони хора през вековете да им се насладят.
Да се захванат с мошенически финансови далавери и да докарат до фалит милиони невинни инвеститори, които не са имали информация за бъдещите цени на акциите.
Да подхвърлят лъжливи съвети на великите владетели, за да ги подмамят към ужасни клопки.
Споменавам всички тези примери, приятели мои, защото те са се случвали наистина. Всичко това е съхранено в архива на времевия патрул, ако ще и да не ви се вярва! През април 2052 година млад мъж от Букурещ се сдобил нелегално с таймер и се прехвърлил в 11 година от новата ера, за да отрови Исус Христос. През октомври 2043 година жител на Берлин се върнал в 1945 година и спасил Адолф Хитлер малко преди руските войски да навлязат в града. През август 2049 година жена от Ница скочила в епохата на Леонардо да Винчи, откраднала недовършената „Мона Лиза“ и я скрила във вилата си на брега. През септември 2055 година един мъж от Ню Йорк се промъкнал в лятото на 1929 г. и натрупал почти милиард с борсови спекулации. През януари 2057 година професор по военна история от Квебек се прехвърлил в 1815 година и пробутал на британците измислици, които представил за френските стратегически планове — така силите на Наполеон нанесли поражение на дук Уелингтън в битката при Ватерло…
— Почакайте малко! — чух се да го прекъсвам. — Наполеон не е победил при Ватерло. Христос не е бил отровен през 11 година. Ако миналото наистина е било променено, както твърдите, как тъй не сме усетили последствията в текущото време?
— Аха! — възкликна лейтенант Сандерсън. По-майсторско „аха!“ не бях чувал през живота си. — Променливостта на миналото, приятелю, е тояга с два края. Щом миналото може да бъде променено дори веднъж, значи може да бъде променено много пъти. Ето че стигаме до ролята на времевия патрул.
Да разгледаме случая на побъркания човек, който уби младия Исус. Вследствие на това потресаващо злодеяние не се появи християнството и Римската империя почти масово прие юдаизма. Юдейските управници в Рим успяха да предотвратят рухването на империята през четвърти и пети век от новата ера по нашето летоброене, като я превърнаха в монолитна теократична държава, наложила господството си в цяла Западна Европа. Но на изток не възникна Византия — тези територии се управляваха от Йерусалим под влиянието на отцепническа еврейска секта. През десети век една опустошителна война между силите на Рим и на Йерусалим направо заличи цивилизацията, така тюркските номади завладяха и Европа, и Азия и започнаха да градят тоталитарна държава, която до двайсет и първи век се превърна в най-потисническата в цялата история на човечеството.
Ето ви пример колко разрушителна може да бъде намесата в миналото.
— Да — казах аз, — но…
Лейтенант Сандерсън ме изгледа с мразовита усмивка.
— Каните се да отбележите, че в действителност не живеем под смазващо тюркско иго. Съгласен съм с вас. Структурата на нашето настояще бе спасена по следния начин:
Убийството на младия Исус бе установено от времеви куриер, който отпътува назад по линията в края на април 2052 година, за да придружи група туристи, желаещи да присъстват на разпъването на кръста. Когато групата отишла на мястото в съответния момент, заварила екзекуцията на двама крадци, никой обаче не бил чувал за Исус от Назарет. Куриерът уведоми незабавно времевия патрул, а ние започнахме да търсим кога е възникнал парадоксът. Времевата линия на Исус бе проследена от раждането му до ранното детство и не открихме промени. Но нямаше и следа от такъв юноша. Разпитахме съседите и накрая се сдобихме със сведения, че е умрял внезапно и загадъчно през 11 година. След това беше лесно да установим наблюдение и да проследим пристигането на нелегалния пътешественик във времето.
Според вас как постъпихме тогава?
Всички вдигнахме ръце. Лейтенантът кимна на мистър Чудник, който побърза да се изяви:
— Арестували сте престъпника пет минути преди да даде отровата на Исус, за да предотвратите промяната на историята, и сте го върнали напред по линията, за да го съдите.
Сандерсън се усмихна снизходително.
— Грешите. Позволихме му да даде отровата на Исус.
Надигна се гълчава.
Мъжът от времевия патрул продължи благо:
— Както несъмнено знаете, най-тежката присъда за забранена намеса в събитията от миналото е смърт — единственият случай, в който днешните закони допускат смъртно наказание. Но преди да бъде наложено такова необратимо наказание, необходими са неоспорими доказателства. Затова щом бъде установено престъпление от този вид, времевият патрул позволява то да бъде извършено и го записва незабелязано.
— Но как — възмути се мис Далесандро — това помага миналото да остане неизменно?!
— Аха! — пак възкликна лейтенантът. — Щом имаме направен по правилата запис как е извършено престъплението, можем да издействаме незабавно произнасянето на присъда и разрешение да я изпълним. И това бе сторено. Следователите от патрула се върнаха с доказателствата в нощта на 4 април 2052 година, когато желаещият да убие Исус се бе отправил към миналото. Представиха доказателствата пред пълномощниците на времевия патрул, които дадоха заповед престъпникът да бъде екзекутиран. Екипът по изпълнение на присъдата бе изпратен в дома на престъпника, където конфискува незаконния таймер и го умъртви безболезнено един час преди замисленото пътешествие в миналото. Така този човек бе заличен от потока на времето и основното русло на миналото бе съхранено, защото той не бе извършвал такова пътешествие, и Исус продължи да живее, за да проповядва вярата си. По този начин — като установяваме незаконни промени и премахваме предварително извършителите им, преди да са пътували назад по линията — ние опазваме неприкосновеността на текущото време.