Чтение онлайн

— Но тя вече е била бременна. Чакала е достатъчно, не мислиш ли?

За чест на Рон, той се срамуваше от станалото.

— Тя направо ме навика. Кога щяла да живее свой живот? Как било възможно да съм такъв егоист след всичко, което била направила за мен и децата? — Пресрещна погледа на Харди. — И разбира се, имаше право.

Най-сетне стигнаха до същината на проблема.

Първоначално Рон от смайване не повярва на ушите си, че Харди изобщо го моли за подобно нещо. Очевидно било, че е невъзможно. Не можел да го направи. Стана, прекоси кухнята, отиде до умивалника и наплиска лицето си, а после се избърса с кърпата за чинии. За миг остана опрян на дланите си. Харди заговори на гърба му:

— Поканата не подлежи на пазарлъци, Рон. Трябва да се явиш.

Рон се извърна.

— Как е възможно да ме молиш за подобно нещо?

— Защото това е единственият начин.

— Изключено. Ще ме арестуват. Не бива да го допускам. Нали тъкмо за да го избегна, прибягнах до какво ли не.

— Рон, изслушай ме. — Харди се изправи с изопнато лице. — Няма да те разпитва разширеният състав от съдебни заседатели. Разискванията няма да са при закрити врати. Никой от обвинителите няма да е в състояние да те притиска. А освен това на мен ми е необходимо да присъстваш там. Заради Франи.

— Не разбирам защо.

— Простият отговор е защото, ако ти не седиш в съдебната зала, изслушване няма да има. Обещах на съдията.

— Но така…

Харди вдигна ръка и отсече:

— Чуй ме, Рон. Истинският отговор е, че трябва да си там, за да й кажеш, че може да говори. Всъщност не мисля, че ще се стигне дотам, но ако все пак се наложи.

По лицето на Рон се изписа вътрешната му борба.

— Но нали й написах бележка, че…

— Зная какво й написа — озъби се Харди. — Няма да свърши работа, нали ти казах. Тя си е изработила собствена представа за печелене на време и никой, освен теб, няма да промени решението й. — Сниши глас: — Дължиш й го, Рон. Знаеш, че е така. По дяволите, дължиш го на мен.

Рон повторно закрачи из кухнята. Помещението бе прекалено тясно. При прозореца спря, погледа навън в мрака почти минута, което изглеждаше прекалено дълго. Най-накрая се обърна.

— Знаеш ли кой е убил Брий?

— Зная, че не си ти. Мога да докажа, че не си ти.

— Чувал съм, че човек не може да докаже отрицание.

И Харди бе чувал същото. Но със съдействието на Глицки бе в състояние да предостави убедителен довод, че един и същ човек е убил Грифин, Канета и Брий. Следователно…

— Сигурно е вярно — отговори. — Само че понякога, ако човек си наеме достатъчно добър адвокат, може да създаде подобно впечатление.

Но Рон не се отказа от предизвикателния си тон:

— И това ще си ти, така ли?

Внезапно на Харди му дойде до гуша — Мари, Рон и децата можеха да се правят, че разиграват пиеса, която ще свърши утре, но ставащото не беше пиеса и Харди бе убеден до дъното на душата си, че тя няма да свърши, докато самият той не я приключи. Крайчетата на устните му се повдигнаха, макар това да бе по-скоро гримаса, отколкото усмивка.

— Точно така, приятелю, ще бъда аз.

Рон стоеше до прозореца. Харди различи навън кутийките по склоновете на Туин Пийкс. С почуда установи, че все още е светло. Мъглата се бе приповдигнала като нисък похлупак — опушен и мръсен.

— Рон!

Отново се възцари продължително мълчание.

— Нямам друг избор, нали?

— Боя се, че не.

Загледа се през прозореца, после се обърна и приближи до кухненската маса. Отпусна се тежко на мястото си, отново завъртя бутилката с бира, вдигна очи към Харди.

— Ще дойда.

Харди се взря в него.

— Сигурен ли си?

Рон объркано разтърси глава. Вече не се колебаеше. Бе взел решение.

— Да, сигурен съм. — Вдигна поглед и опита да се усмихне. Харди го бе приклещил и бе нанесъл удара си. Щеше да дойде. Естествено. Налагаше се. Нямаше друг избор.

Адвокатът въздъхна с видимо облекчение.

— Добре тогава. Ще те взема оттук в осем и половина. Как ти се струва?

— Става — отзова се Рон. — В осем и половина. Прекрасно. Ще бъда готов.

— Идеално. — Харди за втори път въздъхна победоносно. Протегна ръка през масата. — Извинявай, че беше толкова трудно, но ще свършим работа, повярвай ми. И благодаря за днешното ти съдействие.

Разговорът им бе приключен. Рон повторно разтърси ръката на Харди. Щом стигнаха до външната врата, адвокатът спря.

— О, още една дреболия. Мога ли за секунда да поговоря насаме с Касандра?

Лицето на Рон се помрачи. Но адвокатът, очаквал неодобрителна реакция, пусна една мъжка усмивка и сложи ръка на рамото му.

— Тя е мой приятел, не забравяй. Нали тя ме забърка в цялата тази история с всички вас? Няма да е справедливо, ако не я посветим в замисъла си, не смяташ ли?

Чакаха на площадката пред апартамента.

Рон, Мари и децата вземаха нещата на игра и Харди превърна личната им тайна с Касандра в част от играта. Татко й е казал, че може да се довери на господин Харди, нали? Ако иска още веднъж да се увери, могат да го повикат тук, навън, и да го попитат, но пък има опасност Макс да чуе.

Налагало се да поговори с нея насаме тук, навън, на площадката, защото татко й не искал Макс да се разстрои, че пуска само нея да пренощува при Ребека Харди.

Очичките й заблестяха от вълнение.

— При Ребека ли ще нощувам? Много обичам.

И Макс щели да поканят, но татко й казал на Харди, че братчето й трябвало да се наспи добре след снощните кошмари. Винсънт щял да го преживее тежко, но щял да разбере.

Не. Нямало защо да се връща в апартамента. Ребека имала още една четка за зъби. Щяла да й даде някоя от пижамките си. Щяло да бъде страхотно.

Но трябвало бързичко да стигнат до колата на господин Харди. Налагало се да изчезнат, преди Макс да е разбрал. Иначе ще трябва тя да остане тук и да се лиши от гостуването.

Спря след пет пресечки и наля десетина литра, а Касандра чакаше в колата. Още на бензиностанцията, без да откъсва очи от нея, пусна двайсет и пет цента в телефонния апарат.

Гласът на Мари пресекваше от тревога, но пък и той не й даде време да говори.

— В осем и половина ще чакам долу, както се уговорихме с Рон. Касандра е добре.