Чтение онлайн

Харди не искаше да му съобщава каквото и да е по телефона. Щеше да се види с лейтенанта след пет минути и ако успееха да останат насаме, щеше да му каже. Междувременно щяха да се срещнат пред задния вход на Палатата.

Щом излезе от затвора, кимна скришом на Фримън, който се мотаеше в коридора към моргата, и продължи към задния вход за служителите на Палатата. Според замисъла двамата с Рон трябваше да се качат на втория етаж по рядко използваното задно стълбище и като стигнеха в коридора, щяха да се скрият в съдебната зала на Брон.

Глицки им отвори вратата. Когато Харди представи онзи, когото предстоеше да придружат, изненадата за лейтенанта не беше приятна. Но той, изглежда, прие положението и мълчаливо ги поведе по стълбището, докато не се изкачиха на площадката пред вратата към главния коридор. Там обаче се обърна и се озова лице в лице с двамата.

— Момчета, вие май сте се срещнали случайно отвън, а? Така ли стана?

— Не съвсем. — Харди не трепна, досещайки се, че мигът е настъпил. Завари го подготвен. — Вчера по това време още нямах представа къде се намира.

— А когато аз те посетих най-любезно снощи? При последния ни разговор.

— Той беше ли заподозрян тогава?

— Почти, а ти…

— По времето, когато ти си тръгна? Ама честно!

Белегът на Глицки се беше изпънал, но адвокатът го бе изиграл. И продължи да го притиска:

— Добре, Рон не е заподозрян. Срещал ли си се с него досега, да кажем допреди минута? Говорил ли си с него?

— Сам знаеш, че не — изръмжа лейтенантът.

— Добре. Слушай сега. И изобщо нямаше представа, че съм бил във връзка с него, нали?

— И какво от това?

— Ами това, че когато скъпото ни приятелче Скот Рандъл те попита, може би след като се закълнеш, дали си бил в заговор с мен и/или Рон, какво ще си в състояние да отговориш?

Отстрани на челото на Глицки изскочи вена, но изражението му постепенно се отпусна, макар да не издаваше чак ведро спокойствие.

— Да се отбележи, че все пак не ми допада.

— Добре, взех си бележка — отсече Харди. — Но ти пък си отбележи, че ще ми бъдеш благодарен.

Глицки го погледа още една-две секунди, после се обърна и отвори вратата. Тримата пристъпиха в широкия коридор, точно когато Рандъл, Струлър, Прат и неколцина техни подчинени завиха откъм асансьорите в сгъстена редица. Двете групички едва не се сблъскаха.

— Виж ти, виж ти, виж ти. — Рандъл дори не направи усилие да прикрие чувствата си. Заговори с преливаща от неприязън театрална интонация: — Лейтенант Глицки, господин Харди, неуловимият господин Бомонт, интересно, че пристигате всички заедно в съда. — Обърна се към Прат — олицетворение на самодоволното удовлетворение: — Случаят подлежи на проучване, Шарън. Точно както и очаквахме.

Обикновено в минутите, преди съдията да заеме мястото си, съдебните зали пулсират от енергия: адвокати и клиенти се настаняват по местата си, секретарите и приставите се скупчват да обсъждат служебни въпроси и да си разменят закачки, съдебният протоколчик загрява. Ако присъстват съдебни заседатели, те четат вестници или си преглеждат бележките.

В галерията оттатък перилата зрителите и представителите на медиите, ако присъстват такива, се мъчат да заемат изгодна позиция спрямо евентуалните свидетели, приятелите и близките на жертвите или предполагаемите извършители. Носи се несекващо, тихо жужене от несвързани разговори.

Но като цяло, над всичко витае слабо, ала доловимо усещане за сдържаност. Навън, по коридорите, цели орди от неумити и недисциплинирани животни препускат в безредни въртележки, но озоват ли се веднъж в съдебните зали, редът често като че ли сам се налага над събраните вътре.

Обаче това не се отнасяше за тази сутрин.

Много от свидетелите, които Харди бе призовал, си бяха довели подкрепления и всички те очевидно бяха успели да се поопознаят, да поговорят, да си излеят душата и в края на краищата да кипнат от гняв.

Още щом Глицки отвори вратата пред тях, следвани неотстъпно от Скот Рандъл и екипа му от обвинители, отгоре им сякаш се стовари вълна от необуздан гняв. За пръв път през професионалната си кариера Харди бе принуден в буквалния смисъл на думата да си проправя път през тълпа от враждебни хора, задръстили централния проход. Глицки остана до него, уловил Рон Бомонт над лакътя, помагайки им да се придвижат напред.

Харди напредваше и не изпитваше потребност да отговаря на язвителните забележки, които стигаха до ушите му. Убеден бе, че тази демонстрация е инсценирана или от Бакстър Торн, когото зърна да стои опрян на стената, или пък от лагера на Кери. А може би и от двете страни.

Случаят със Скот Рандъл беше друг. Той не бе нает от някого актьор и имаше свое основание да се ядосва, че му се налага да се примирява с това лекомислено изслушване, че го разиграва някакъв си нахален адвокат на защитата, вероятно самият той престъпник.

Е, Харди щеше да си разчисти сметките със Скот Рандъл, когато му дойдеше времето. Както и с всички тях. Нямаше да се остави да го въвлекат в размяна на крясъци с шайка вбесени свидетели и приятелите им.

Глицки ги преведе оттатък перилата и скришом даде предварително уговорения знак на съдебните пристави, които излязоха напред да се уверят, че неприкосновеността на реда в съдебната зала ще бъде спазена. Дейвид Фримън някак си бе успял вече да се настани зад банката на защитата и наблюдаваше ставащото с развеселено и толерантно изражение. Театърът на закона! Обожаваше го.

— Добро утро, Дизмъс — проточи напевно глас той. — Май току-що си настъпил някого по мазола.

И в същия миг благословеният глас на секретаря се извиси над неистовата глъч.

— Тишина, тишина. Заседава двайсет и четвърта секция на Върховния съд на град и окръг Сан Франциско, щат Калифорния, под председателството на съдия Мариан Брон. Всички да станат.

Тъй като повечето присъстващи бяха вече на крака, влизането на съдията не промени почти нищо, освен дето прекъсна врявата. Брон, схванала какво прозира зад общото настроение, се въздържа да заеме мястото си и предпочете да остане права. Взе чукчето си и удари с него няколко пъти.

Взря се навъсено в секретаря и остро прошепна:

— Господин Дармън, публиката в галерията да си намери места за не повече от две минути, след което аз ще се върна в залата и ще определя последствията за онези, които не са в състояние да го сторят.

Когато се върна, Брон оправи тогата си и седна. Харди седеше до Фримън зад банката на защитата. Глицки и Рон Бомонт си бяха намерили места точно зад тях, на първия ред за публиката. Адвокатът се обърна и различи Валънс и Кери, които също го забелязаха. Ако човек можеше да убива с поглед…