Чтение онлайн

Коулман разбра. Погледна партньора си.

— Всеки друг ще ги поозори, не мислиш ли?

Глицки наблюдаваше инспекторите си, за да се увери, че са схванали. Щом по лицето на Батавия цъфна разбираща усмивка, той вдигна показалец към тях:

— Вървете — каза им.

— Но аз трябва да намеря Рон — заяви Харди. — Защо момчетата ти не открият първо Рон, а после да се заемат с търсенето на други?

В отдела бе отдавнашна традиция в бюрото на лейтенанта да има скрити фъстъци. Глицки се възползваше от това естествено възникващо явление и обилно закусваше с понички, фъстъци и чай. Замислено счупи една черупка.

— Имаш ли някаква представа къде да го търсим?

— Не. Но все има някакви роднини. Може би някой в училището знае къде да му се обади, ако спешно се наложи…

Лейтенантът въздъхна с неохота.

— Добре, не е лошо. Можем да опитаме. Ще изпратя и патрулна кола в жилището му. Няма да навреди. Но няма да чакам със затаен дъх, Диз. Ако си е взел колата и е заминал — минали са цели три дни, как ти се струва? Вече може да е в Чикаго. Може да е избягал къде ли не.

— Добре де, но ако е избягал, и то с децата, все ще има някакви сведения за тях.

Глицки бавно, тъжно поклати глава. Приятелят му не се бе наспал и вече започваше да му личи.

— Диз, знаеш, че съчувствам на Франи. Току-що се посчепках с Прат заради нея. Но не можем да обявим мащабно издирване. Нямаме персонал, пък и да имахме, те си имат по-важна работа.

— Ейб, той е заподозрян в убийство…

— Възможно е, възможно е. Но се е явил пред голямото жури и е отговорил на всичките им въпроси. Приключили са с него. На никого и през ум не му е минало да го заподозре, докато Франи не е споменала за малката им тайна. — Запрати един фъстък в устата си и сграбчи чашата си с чай. — Рандъл дори не му е поръчал да не напуска града. Може да са отишли на къмпинг. В „Дисниленд“. Знае ли човек? Майката току-що е умряла, Диз. Пощурявали са у дома. Къщата им се е струвала прокълната. Случват се такива работи. Какво става с Франи?

Харди поклати глава:

— Отказва да говори.

Глицки застина като натюрморт. След няколко мига счупи още един фъстък.

— Брон поотпусна ли въжето?

— Не.

Отново настъпи дълго мълчание. Накрая Глицки разпери ръце:

— Ами…

Харди се изправи.

— Да не повярва човек, че всичко това наистина се случва.

Глицки бе загубил жена си преди няколко години — бе починала от рак. И това не бе за вярване. Кимна. Нямаше какво повече да си кажат.

9

В крайна сметка Харди грохна след Съдебната палата и затвора — от последното си обезсърчаващо и безрезултатно посещение при Франи. След това се беше отбил в кантората си да разбере дали Фримън е постигнал някакъв напредък и чакайки го да се върне от съда, бе подремнал. Когато се събуди след двучасовия сън на дивана в кабинета си, нищо не се бе променило.

Не можеше повече да бездейства. Трябваше да предизвика поне някакво събитие.

Глицки му обеща, че ще изпрати патрулна кола в „Меривейл“, за да опитат да получат някакви указания за евентуалното местонахождение на Рон Бомонт, но това нямаше да е достатъчно. Щяха да го включат в категорията на обичайните задачи — Харди се съмняваше дали Глицки изобщо ще изпрати инспектори от отдела си. Всяко униформено ченге можеше да получи сведенията и да ги предаде на по-старшите. „Е — реши Харди, — защо да чакам, след като мога да го направя и сам?“

Директорката на „Меривейл“ Тереза Уилсън бе делова, симпатична жена на около четирийсет и пет. Стана, когато Харди влезе в кабинета й. Ръкостискането й би изглеждало внушително, ако идваше от някой футболен защитник, а усмивката изпод ниско остриганата й къносана грива бе едновременно искрена и професионална и също толкова впечатляваща. Освен това не се скри зад бюрото си, а го посрещна до вратата и го заведе в малък кът, образуван от тапицирани столове.

— Господин Харди, надявам се посещението ви тук да не се дължи на лоши вести за жена ви? Заповядайте, седнете.

Същината на обяснението отне по-малко от минута. Възникнало било недоразумение около алибито на Рон Бомонт за сутринта, когато е загинала жена му, по някакъв начин Франи се е озовала в центъра му.

— Но това е ужасно! Надявам се, че върху нея не пада никакво подозрение!

— Засега поне няма такива признаци.

Госпожа Уилсън четеше репликите му между редовете.

— И колко ще продължи? Кога ще пуснат Франи от затвора?

Харди сви рамене, за да омаловажи драматизма на случилото се:

— В най-добрия случай ще я държат само няколко дни. Тя смята, че Рон Бомонт е заминал на палатка или нещо подобно с децата си и щом се върне и разбере какво я е сполетяло, ще се намеси и ще оправи тази бъркотия.

— Но вие не мислите така, нали?

— Не.

— Какво мислите вие?

— Не зная дали Рон е убил жена си, но според мен от полицейското разследване е усетил, че става напечено, и е решил да вземе децата си и да избяга.

— Но аз смятах… — Тя замълча.

Харди прочете мислите й.

— Благодарение на Франи алибито му е било непоклатимо, но времето на смъртта е разкрило допълнителни възможности. Решил е, че ще го арестуват. Поне такова е моето мнение. — Той се отпусна на облегалката. — Ето защо дойдох при вас.

Тя го погледна въпросително.

— Съзнавам, че навярно нямате право да давате каквито и да било сведения за учениците си, но се надявах, че сте в състояние да ме уверите, че греша.

— По какъв начин?

— Ами, да речем, ако през последните няколко дни децата на Бомонт са идвали на училище, ако Рон се е извинил някак… — Харди й се усмихна уморено. — Изглежда се е изнесъл от къщи, по всяка вероятност във вторник следобед. Ще ми се да разбера дали сте се чували с него оттогава.

Както и очакваше, тя се раздвояваше между неговия въпрос и задълженията си на директор.

— Рон Бомонт е прекрасен човек, господин Харди. Непрекъснато ни предлагаше услугите си. Наистина. Не мисля, че е замесен по какъвто и да било начин.

Но дилемата на Харди бе от друг характер. Трябваше да й придаде повече неотложност.

— Моля ви, госпожо Уилсън, нека сме наясно — не искам от вас да ми казвате къде е той, ако знаете. Освен това, ако предпазвате децата, добре, разбирам. Навярно им е тежко, каквото и да става. Но ако не сте чули нищо, според мен вероятността Рон да се укрива нараства или пък… — внезапно хрумнала му нова възможност — или му се е случило нещо. — Замълча, опрял лакти на коленете си с разперени длани. — Моля ви — повтори той, — ако не го намеря, Франи ще остане в затвора.

След мъчителна пауза госпожа Уилсън се изправи, отиде до бюрото си, пресегна се, грабна една папка, отвори я и извади лист хартия. Подвоуми се още един миг. После се върна при Харди и му подаде листа.

— Всъщност нямам право да обсъждам каквито и да е подробности от живота на децата без съгласието на родителите им, както вие, вярвам, сам разбирате.

Документът представляваше списък от около двайсетина имена под заглавието „Отсъствия“ и датата. До четири от имената имаше звездички и две от тях бяха на Бомонтови. А в кръгли скоби бе вписана цифрата 3, което Харди сметна за брой на отсъствията. В долния край на страницата под линия се обясняваше, че звездичката означава неизвинено отсъствие.