Чтение онлайн

— Не. Някакъв доклад — отвърна Харди. — Екземплярът на Брий за нещо, по което е работила.

— По което е работила и за което Рон е знаел — добави Канета. — Все си мисля, че за това става дума. Разбрал е, че е важно или ценно и се е върнал да го вземе.

Харди не искаше сержантът да си тръгне, настървен срещу Рон Бомонт.

— Според мен няма да е лесно да намерим Рон, Фил — каза той.

— Ако се е върнал — възрази Канета, — значи все още е някъде наблизо, прав ли съм?

— Ако се е върнал.

— Това казвам и аз. Ако. А ако го намеря…

— Първо ще ми съобщиш. Преди да предприемеш каквото и да било.

Кимване.

— Непременно.

Канета си тръгна. Каза на Фримън и Харди, че смята да, провери дали няма да камери Валънс тази нощ и да изясни лъжата му пред Харди. Канета познавал хотелите в града като петте си пръста — в съботна вечер като тази, три дни преди изборите, Кери вероятно ще има пет различни прояви в различни зали в центъра. Едва ли ще е много трудно да открие кандидата. А ръководителят на кампанията му ще го придружава и ще е лесно да го заговори. Работата на „Убийства“ може да я върши и дете.

Междувременно двамата адвокати записаха вече познатите имена на всички разследвани и купчинка жълти странички от бележниците им лежаха пръснати на масата: Валънс и Кери, Пиърс, Рон Бомонт. Дори Франи и Карл Грифин. Според замисъла на Фримън с неговата любов към контекста, както сам го наричаше, трябваше да впишат връзките под всяко име и да видят дали ще могат да съединят отделните точки.

— Добре — поде Харди, — представи си, че не знаеш нищо. Откъде би започнал?

Фримън изобщо не се подвоуми:

— От Грифин.

Усмивка трепна в ъгълчетата на устните на Харди.

— Какво смешно има?

— Само дето все не улучвам. Аз щях да го оставя последен.

Фримън захапа отдавна изгасналата си пура.

— Той е бил първият, стигнал до яслата, нали? Това стига.

„Ето защо — помисли си Харди, — е толкова ценен Фримън.“

Неговият принос винаги включваше и трета гледна точка към уликите, вадеше наяве и други мишени.

— Добре де, обаче Глицки ме уверява, че Грифин не е работил по случая „Бомонт“ през сутринта, когато е бил убит.

— Случаят не е бил негов или не е работел по него?

— Не, разследвал е убийството, но е имал и други. Бил е на мястото по едно от тях.

— Глицки откъде знае?

— Грифин му казал, преди да излезе и да го пречукат.

— _Казал_ му е — изсмя се Фримън.

— Защо да лъже?

Възрастният мъж присви очи иззад масата.

— Ще се престоря, че не си ми задал този въпрос, и то само защото си работил цял ден и си уморен и претоварен. А знаем ли какви са били другите му случаи?

И все така — брънка по брънка. Подробностите около смъртта на Грифин — време и място, — които евентуално да са в разрез с останалите, възложени му случаи. Лъжата на Валънс за доклада на Брий. Харди се почувства неловко, когато Фримън без всякаква чужда помощ свърза Брий с Деймън Кери. Също и с Пиърс.

— Допускай най-лошото, Диз. И животът няма да те разочарова чак толкова. Че Брий е спала с всички наред, може би с доста мъже. Това ни дава повече материал за работа.

Харди искаше да избегне допускането на най-лошото, що се отнася до жените и тайните им дела. Започваше да му пари под краката.

Насили се да се съсредоточи пак над обсъждането и чу Фримън да пита за Джим Пиърс:

— Да допуснем, че и той е спал с Брий.

Но на Харди му бе трудно да разисква тази тема, след като същия ден се бе запознал със зашеметяващата Кари Пиърс.

— Жена му е красавица от световна класа, Дейвид. Не мога да си го представя.

Фримън извади прогизналата пура от устата си.

— Да ти кажа ли, Диз, и Джаки Кенеди не бе съвсем за изхвърляне. Знаеш ли каква е главната разлика между мъжете и жените, що се отнася до секса?

— Инструментът ли?

— Не, умнико. Мъжете искат да имат колкото е възможно повече жени. Жените искат възможно най-блестящия мъж. Фундаментална истина.

Харди кимна.

— Ще си го запиша, като се прибера. Но сме изтървали още едно име, на което, струва ми се, ще се зарадваш.

— Кое е то?

— Канета.

На Харди толкова рядко му се удаваше да смае Фримън като сега, че успееше ли, изпитваше неизмеримо удоволствие. Очите на стареца чак се присвиха от любопитство:

— И каква е неговата роля според теб?

— Мисля си дали не ме лъже. Струва ми се, че е прекалено замесен, и то не отскоро.

Удовлетворено кимване.

— Знаеш ли, тъкмо да си помисля, че ставаш лековерен, и…

— Само предположение — призна Харди. — Но е патрулирал съвсем близо до дома й, бил е охрана на приеми, в които са участвали както Пиърс, така и Брий, спестил й е призовка за шофиране в пияно състояние…

Рунтавите вежди на Фримън подскочиха нагоре.

— Това вече е нещо.

— И още как. Освен това на няколко пъти са разговаряли на тротоара.

— Няколко ли? — Пауза. — И все на тротоара?

— Така твърди той. Но държи да повярвам, че наистина е бил луд по нея. И може би е така. Не зная.

— И си му възложил да намери убиеца й.

— Или да отклони вниманието ми от него.

Фримън се облегна назад, измъкна пурата от устата си, огледа я критично и отново я пъхна обратно.

— Прекрасно — каза. — Ако ти потрябвам, знаеш, че съм тук.

Харди кимна.

— Оценявам помощта ти, Дейвид. Но да не забравяме, че който и да го е извършил, не се шегува.

Презрително махване с ръка.

— Не се бил шегувал, дрън-дрън. Хиляди пъти съм ти казвал, че куршум не ме лови.

— Хиляди пъти съм ти повтарял, че не ми се нрави, когато го казваш.

— Което не означава, че не е вярно — измърмори Фримън.

20

И отново навън.

Джим Пиърс не бе в състояние да се озове на поредното светско събитие, този път сред маскирани възрастни хора и всевъзможни други щуротии, за които дори не искаше и да си помисля. Вси светии. Помоли да го освободят от участие, както обикновено през последните пет-шест години, защото му бе дошло до гуша от тези папагалски сбирки, чието предназначение бе да се увери, че приятелите му са наясно, че той е техен приятел, а това щеше да си проличи от размера на чека.